Жива Декова

    Дела, докладвани от върховен съдия Жива Декова

    image_pdfimage_print

    Решение № 65 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 1666/2018 г.

    Следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност?

    Решение № 92 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 2876/2018 г.

    При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

    Решение № 137 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 2957/2017 г.

    Кой е моментът, от който се дължи връщане на правоимащ на иззети вещи като веществени доказателства в наказателното производство, респ. от кога може да се претендира обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство веществени доказателства; от кой момент задължението е изискуемо, т.е. за него има право на иск и е налице начало на погасителна давност?

    Решение №197/08.01.2019 по дело №3097/2018

    Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, в който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото и да обоснове неговата относимост към спора. Ако твърденията в допълнителна молба по настоящото дело, че записът на заповед е „възстановен във владението й при престоя й в България в съсобствен имот с ответника /те са първи братовчеди/“, биха могли да се приемат като твърдения, че страната не е разполагала със записа на заповед, следва да се посочи, че когато страната не разполага с документите, от които иска да се ползва в исковия процес, тя има възможност да поиска съда да задължи другата страна по делото /чл.190 ГПК/ или трето неучастващо по делото лице /чл.192 ГПК/ да представят намиращите се у тях документи. За да задължи съдът тези лица, предвид неблагоприятните последици, с които е свързано неизпълнението на задължението за представяне на съответните документи, следва по делото да има данни, че такъв документ е бил съставен и се намира в страната или в третото лице, респ. те да не оспорват това обстоятелство. С оглед изложеното, не би могло да се приеме, че страната-поемател, не е била във възможност да представи записа на заповед при решаването на делото.

    Определение № 918 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 2876/2018 г.

    При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

    НАЙ-ЧЕТЕНИ АКТОВЕ

    ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО