Бонка Йонкова

    Дела, докладвани от върховен съдия Бонка Йонкова

    Решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г.

    Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?
    Решение по чл. 290 ГПК

    Решение № 345 от 09.01.2019 г. по т. д. № 1768/2018 г.

    Предвиждането в предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13. Констатираното противоречие на оспорената от Комисията за защита на потребителите клауза с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна.
    Решение

    Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.

    За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.
    Решение на общо събрание

    Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.

    Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?
    Решение

    Решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563 / 2016 г.

    Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

    НАЙ-ЧЕТЕНИ АКТОВЕ

    ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО