Материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и възникването на правото на платен годишен отпуск в периода от незаконното уволнение до възстановяване на работа на служителя, ако той е започнал работа при друг работодател в периода на незаконното уволнение до възстановяването?
Дължимото обезщетение по чл. 224 КТ наподобява ли задължение на работодателя за обезвреда за причинени вреди под формата на пропуснати ползи?
По съмнения за недопустимост – с цел да се извърши преценка дали решението на районния съд ще има значение за правилното решаване на спора по делбеното дело относно съделителите и квотите в съсобствеността, а оттам – и дали обжалваното въззивно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор.
Относно редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приложима към прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г.
Следва ли преценката за вероятността от объркване между конфликтните знаци да бъде цялостна и да отчита компонентите на даден знак?
Поради вероятността въззивното решение да е постановено по нередовна искова молба и по неизяснен предмет на спор (чл. 129, ал. 1 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5), досежно твърденията на ищцата за недействителност на договора и заявеното от нея впоследствие неконкретизирано изявление, че „не поддържа исковете за нищожност на договора.
Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ който се основава на твърдения за вреди от липси, установени при работата на наследодателя на ответниците, осъществявал отчетнически функции?
Относно дължимата от съда проверка за наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и произтичащите от него права, и твърдените претърпени вреди, като основна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата.
Възможно ли е да се търси обезщетение за нарушение на правото на ЕС – чл. 59 на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежни услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/67/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО, на основание чл. 4, пар. 3 ДЕС, при условие, че нормите на Директивата вече са транспонирани и са станали част от вътрешното законодателство, в случаите, когато те не са приложени от националния съд?
Кой е длъжен да дава правна квалификация на спорното право и да посочва приложимата правна норма?
Кои са фактите и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид от съда, при определяне обичайното местопребиваване на дете по смисъла на чл. 8 от Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност при определяне на международната компетентност на съда да разгледа предявен иск с правно основание чл. 132 СК за лишаване от родителски права?
Кой носи доказателствената тежест за установяване на посочените факти и обстоятелства?
Относно дължимата от съда проверка за наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и произтичащите от него права, и твърдените претърпени вреди, като основна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата.