Касационната жалба се подава, когато решението е недопустимо
Допустимо ли е да се въвеждат за първи път нови нарушения като основания за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск?
За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.
Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 3 ГПК.
Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория – производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.
Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.
По вероятността обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост.
между страните е било постигнато съгласие ответниците да заемат придаденото към техния парцел място, макар същото да не е било изразено в предвиденото с чл. 111, ал. 1 ЗТСУ /отм./ нотариално заверено заявление до кмета на общината. След като законът в чл. 111, ал. 1 ЗТСУ /отм./ разрешава обезщетението за придадени имоти да се определя по съгласие на заинтересованите страни /за разлика от положението при застроителния и регулационен план за обществените мероприятия/, не съществува правна пречка правно действие да се придаде и на такова съглашение, според което заемането на придаденото място няма да се свързва със заплащане на обезщетение. При това положение следва да се приеме, че към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационният план от 1986 г. е бил приложен по отношение на съседните на страните имоти, поради което не е налице хипотезата на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ за прекратяване на отчуждителното действие на влезлия в сила дворищнорегулационен план за заемане на придадената част от поземления имот на ищците към парцела на ответниците.
Предвид противоречивите твърдения в исковата молба, същата се явява нередовна и е налице съмнение относно това какъв иск е предявен и за кой имот: иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване собствеността и за нанасяне в кадастралната карта на имот или са предявени и двата иска. Съответно недопустимо е постановеното по тази нередовна искова молба решение.
За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.
При посочване в петитума на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на имот, различен от този описан в предварителния договор и в обстоятелствената част на молбата, ищецът следва да въведе твърдения и обоснове на какво се дължи това различие. Липсата на уточнение в тази връзка прави невъзможна защитата на ответника и преценката по същество на решаващия съд дали имотът по предварителен договор е идентичен с посочения в петитума, респ. дали продавачът по предварителния договор се легитимира / на какво основание/ като собственик на имота, за който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. След извършване на конретизация от ищеца съдът може да прецени, че въпреки представените скици и доказателства е необходимо назначаване на СТЕ, която да установи актуалното състояние на имота по предварителен договор, евентуално налице ли е идентичност между същия този имот и посочения в петитума на иска, ако има различия – в какво се изразяват те.