1) „същност и значение на правото като социално явление – основен регулатор на обществени отношения“; 2) вменено ли е задължение на националните състави да прилагат правото на Общността; 3) „пряко действие на директивите с императивен характер в областта на защита на потребителите 2011/83 и 2012/87“; 4) „при изключителна и споделена компетентност съгласно чл. 2, 3 и 4 ДФЕС“; 5) „закрепени с правна норма към регламент в частност Директива 93/13/ЕИО към Регламент 2006/2004“; 6) „съдебната практика на Европейския съд (ЕС) задължителна ли е за националните ни съдилища; 7) „основанието „постановено при липса на компетентност“ в решение по дело С-119/05 г. на ЕС основание за нищожност ли е; 8) допустимо ли е чрез национална съдебна практика понятието „постановено при липса на компетентност“ да излезе извън рамките на понятието визирано в решение С-119/05 г., т. е. че нац. съд не е действал като съд на Общността, а с оглед конкретните познания на състава по определена материя (в нарушение на оборимата презумпция, че съдът знае правото и е длъжен да го прилага); основната хипотеза е, че решението е неправилно, възможно ли е и да е нищожно при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК“; 9) „задължен ли е съставът да проверява договора и ОУ към него за неравноправни клаузи независимо от административното регулиране от КЕВР“; 10) „неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 Директива 93/13/ЕИО във връзка с чл. 3 на Регламент 2006/2004 услугата „сградна инсталация““; 11) „неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 Директива 93/13/ЕИО във връзка с чл. 3 на Регламент 2006/2004 едностранното определяне на цената на 1 КВтч ТЕ от ищеца в максимално определената стойност, определена от регулатора; 12) „посоченото основание в т. 12 от заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК конкретизация ли е на претендираното вземане по смисъла на т. 2б от решение №4 по т. д. №4/2013 г. на ОСГТК, във връзка с чл. 9, пар. 3, б. б Директива 2012/27/ЕС“; 13) „след като абсолютната предпоставка е непоправима, кой съд е компетентен да прогласи нищожността на издадена заповед по чл. 410 ГПК“; 14) „заповедният съд компетентен ли е да прогласи нищожност на заповед по чл. 410 ГПК, след като е сезиран от ответника с възражението по чл. 414 ГПК за основание за нищожност вкл. и когато заповедта е издадена от същия съд; 15) „компетентен ли е първоинстанционният или въззивният съд да прогласят нищожността на заповедта по чл. 410 ГПК, когато за първи път е посочено основанието за нищожност пред тях“; 16) „кой съд е компетентен да прогласи нищожността при висящ съдебен процес“; 17) „какви са правните последици на постановените съдебни решения, постановени преди прогласяване нищожността на заповедта по чл. 410 ГПК“; 18) „при констатиране на несъответствие по основание и размер в т. 12 от заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и петитума на исковата молба длъжен ли е първоинстанционния съд да върне ИМ като недопустима или може да даде указания за уточняване на иска, чрез които да се отстрани несъответствието – за пълнота; 19) „налице ли е промяна в правната доктрина по отношение на договорите при общи условия, отразена в уч. по гражданско право стр. 117 от проф. Ал. К. под редакция на проф. П. (изд. 2002 г.) предложение за сключване на договор при предварително определени условия от търговеца; 20) „по какъв процесуален ред се обжалват ОУ на топлофикационното дружество“; 21) „същност и значение на административното регулиране на договорите при общи условия“; 22) „същност и значение на административното регулиране на договорите при публично известни общи условия на топлофикационните дружества КЕВР“; 23) допустимо ли е да се извършва експертиза (СТЕ и/или ССчЕ) по писмени документи (в случая първични счетоводни документи), които се намират у ищеца и той е могъл и е бил длъжен да приложи с ИМ съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК; каква е правната тежест на така извършената експертиза; 24) „каква доказателствена сила имат експертизите изготвени единствено по частни писмени документи произлизащи от ищеца без да са приети от ответника; в частност част от частните документи са с невярно съдържание, произхождащи от ищеца или подизпълнителя му – ФДР“; 25) допустимо ли е да се начисляват лихви по прогнозни месечни суми съгласно ОУ на ищеца; 26) „„Топлофикация София“ ЕАД има ли качеството на доставчик на топлинна енергия; в какво качество, къде и на кого продава топлинна енергия; колизия между чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 150, ал. 2 ЗЕ и между чл. 17, ал. 3 Конституцията и чл. 153, ал. 1 ЗЕ“; 27) в какво се изразява неприкосновеността на частната собственост като абсолютно вещно право“; и 28) „непоръчана доставка ли е по смисъла на чл. 62 ЗЗП топлинната енергия (ТЕ) отдадена от щранг-лирата при хипотезата, че „потребителя“ е заявил писмено, че не желае да ползва ТЕ за отопление и/или е демонтирал ОТ или е затапил и пломбирал ОТ, и реално няма достъп на ТЕ до ОТ“.