чл. 186 ЗЗП
Чл. 186. (1) Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 , могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:
1. глава четвърта, раздел I „Договори извън търговския обект и договори от разстояние” и раздел III “Нелоялни търговски практики”, глава пета, раздел II „Доставка на стоки” и раздел III „Съответствие на услугите”, глава шеста “Неравноправни клаузи в потребителски договори” и глава седма “Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна” раздел II „Алтернативно решаване на потребителски спорове” и раздел III „Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове” от тази глава;
2. глава седма, раздел II „Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги” от Закона за туризма;
3. (глава четвърта “Търговски съобщения” от Закона за радиото и телевизията;
4. глава единадесета “Реклама на лекарствените продукти” от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
5. Закона за електронната търговия ;
6. Закона за потребителския кредит ;
7. Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
8. Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
9. Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;
10. други закони, имащи отношение към защитата на потребителите, или
11. националното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:
а) (отм., бр. 102 от 2008 г.)
б) Директива 2011/83/ЕС;
в) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133 /66 от 22 май 2008 г.);
г) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ, L 95/1 от 15 април 2010 г.);
д) Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ, L 326/1 от 11 декември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/2302″;
е) (отм., бр. 102 от 2008 г.)
ж) Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
з) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33/10 от 3 февруари 2009 г.);
и) (отм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
к) Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 г.);
л) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия);
м) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО;
н) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
о) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.
п) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ, L 165/63 от 18 юни 2013 г.).
р) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.).
11. Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители).
12. Регламент (ЕС) 2018/302.
(3) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите.
чл. 186 ЗЗП
Чл. 186. (1) Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 , могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:
1. глава четвърта, раздел I „Договори извън търговския обект и договори от разстояние” и раздел III “Нелоялни търговски практики”, глава пета, раздел II „Доставка на стоки” и раздел III „Съответствие на услугите”, глава шеста “Неравноправни клаузи в потребителски договори” и глава седма “Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна” раздел II „Алтернативно решаване на потребителски спорове” и раздел III „Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове” от тази глава;
2. глава седма, раздел II „Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги” от Закона за туризма;
3. (глава четвърта “Търговски съобщения” от Закона за радиото и телевизията;
4. глава единадесета “Реклама на лекарствените продукти” от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
5. Закона за електронната търговия ;
6. Закона за потребителския кредит ;
7. Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
8. Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
9. Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;
10. други закони, имащи отношение към защитата на потребителите, или
11. националното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:
а) (отм., бр. 102 от 2008 г.)
б) Директива 2011/83/ЕС;
в) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133 /66 от 22 май 2008 г.);
г) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ, L 95/1 от 15 април 2010 г.);
д) Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ, L 326/1 от 11 декември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/2302″;
е) (отм., бр. 102 от 2008 г.)
ж) Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
з) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33/10 от 3 февруари 2009 г.);
и) (отм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
к) Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 г.);
л) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия);
м) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО;
н) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
о) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.
п) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ, L 165/63 от 18 юни 2013 г.).
р) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.).
11. Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители).
12. Регламент (ЕС) 2018/302.
(3) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите.
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Относно обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции на неустойката.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 10а ал. 2 ЗПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 148 ал. 1 т. 4 ЗЗП, чл. 186 ал. 1 ЗЗП, чл. 186 ал. 3 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 19 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 4 ЗЗП, чл. 379 ал. 2 ГПК, чл. 379 ал. 3 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 78 ГПК
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
Статистическите величини, с които е обвързана възможността за едностранна промяна на размера на таксата, не са залегнали като значими в клаузата за формиране на размера на разходите на изпълнителя и с оглед на това предвиждането им като основание за увеличение на таксата в последващ сключването на договора момент не отговаря на изискването за добросъвестност в отношенията между търговец и потребител и едновременно с това накърнява равнопоставеността помежду им. Неравнопоставеността не засяга самото задължение на възложителя за заплащане на такса, а се проявява по отношение правото на изпълнителя да променя /увеличава/ размера на таксата без ясни правила и без конкретна връзка между предлаганата услуга и двата статистически индекса, визирани като повод за промяната.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 143 ЗЗП, чл. 143 т. 13 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 145 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 3 ЗЗП, чл. 146 ал. 4 ЗЗП, чл. 148 ал. 1 ЗЗП, чл. 148 ал. 1 т. 4 ЗЗП, чл. 148 ЗЗП, чл. 186 ал. 2 ЗЗП, чл. 186 ал. 3 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 296 т. 2 ГПК, чл. 379 ал. 3 ГПК, чл. 379 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Относно обвързващата сила на решението на КЗК, с което се установява нарушение по ЗЗК, съгласно чл.104, ал.4 ЗЗК, предл.първо, за гражданския съд при предявен по реда на ГПК иск за вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Върбанова
пар. 13 т. 23 ДР ЗЗП, чл. 104 ал. 4 ЗЗК, чл. 105 ал. 4 ЗЗК, чл. 186 ал. 1 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 188 ал. 1 ЗЗП, чл. 188 ЗЗП, чл. 189 ал. 1 ЗЗП, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 310 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 32 ал. 1 ЗЗК, чл. 32 ЗЗК, чл. 33 ал. 1 ЗЗК, чл. 33 ЗЗК, чл. 379 ал. 2 ГПК, чл. 379 ал. 3 ГПК, чл. 379 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 629 ГПК, чл. 68б ЗЗП, чл. 78 ал. 5 ГПК
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Предявяването на установителен иск за прогласяване на неравноправни клаузи от потребителски договор е допустимо и преди създаването на разпоредбата на чл.148 т.4 ЗЗП с изменението, обн. в ДВ бр. 18/2011 г. /сега - чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП/, като независимо че преценката за валидността на атакуваните клаузи от потребителски договори е част от произнасянето на съда по иска по чл.186 ЗЗП, то съществува правен интерес и от предявяването на самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на неравноправните клаузи. Освен горното следва да се отбележи, че инкорпорирането на клаузите от общите условия в договора не променя тяхното естество, нито съставлява индиция за индивидуалност при уговарянето им, с оглед презумпцията на чл.146 ЗЗП.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 10 ГПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 143 т. 14 ЗЗП, чл. 143 т. 2 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ал. 4 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 148 ал. 1 т. 4 ЗЗП, чл. 186 ал. 1 ЗЗП, чл. 186 ал. 3 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 19 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
или документ въз основа или във връзка с ДПК се считат за получени и узнати от КЛ/СД, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III на ДПК, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от КЛ/СД в ДПК или последно декларирани от тях” също покрива критериите за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. От една страна тя предвижда възможност за кредитора да се изпраща всякакви съобщения до клиента и солидарния длъжник на посочения в т.ІІІ адрес и в случаите, когато те са посочили друг адрес по реда на чл. 8.2 ОУ. От друга страна въведената с нея фикция, че всяко изпратено по указания начин съобщение ще се счита в отношенията между страните и за получено, независимо дали има реално получаване и дали са изчерпани нормативно установените начини за връчване, „замества уредените в обективния правов ред начини и възможности за връчване на съобщения между субектите по правоотношението с изначално, пълно и безусловно освобождаване на кредитора от каквото и да било задължение да положи грижата на добрия търговец за връчването на съобщения, свързани с ДПК, на клиента/солидарния длъжник и доказването на опитите за такова връчване с простото изпращане на съобщенията по някой от установените в ОУ начин, без при това кредиторът да е длъжен дори да се увери в какъвто и да било поне опит за реално връчване. Установената фикция влошава положението на потребителя в сравнение с общата нормативна уредба за връчване на съобщения и изявления на страните в гражданските правоотношения и е в явен ущърб на правото на потребителя да бъде своевременно и надлежно уведомяван за изявленията на противната страна по ДПК”.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 147а ЗЗП, чл. 147б ал. 1 ЗЗП, чл. 147б ЗЗП, чл. 16 ал. 1 ЗЗД, чл. 16 ал. 3 ЗЗД, чл. 16 ЗЗД, чл. 186 ал. 1 ЗЗД, чл. 186 ал. 1 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 1 предл. първо ГПК, чл. 298 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 298 ТЗ, чл. 305 ТЗ, чл. 379 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 41 ал. 2 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 432 ал. 1 ТЗ, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 71 ЗЗД, чл. 78 ГПК, чл. 87 ал. 4 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Марков
чл. 101 ГПК, чл. 115 ТЗ, чл. 140 ал. 4 ТЗ, чл. 143 т. 12 ЗЗП, чл. 143 т. 18 ЗЗП, чл. 143 т. 2 ЗЗП, чл. 143 т. 6 ЗЗП, чл. 148 ал. 1 т. 4 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 187 т. 2 ЗЗП, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 1 ГПК, чл. 281 т. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 29 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 50 ГПК, чл. 63 ал. 3 ТЗ, чл. 7 ГПК, чл. 8 ГПК
Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 143 ЗЗП, чл. 143 т. 12 ЗЗП, чл. 143 т. 13 ЗЗП, чл. 143 т. 14 ЗЗП, чл. 143 т. 19 ЗЗП, чл. 143 т. 2 ЗЗП, чл. 143 т. 3 ЗЗП, чл. 143 т. 6 ЗЗП, чл. 143 т. 9 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 16 ал. 1 ЗЗД, чл. 186 ЗЗП, чл. 187 т. 2 ЗЗП, чл. 19 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 290 ГПК
Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2016
Нарушение на колективните интереси на потребителите по смисъла на чл. 186, ал. 2 ЗЗП, във вр. с глава шеста ЗПП, би могло да бъде осъществено чрез включване на клаузи, съдържащи характеристиките по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, т. 1 – 18, които са предварително изготвени от търговеца и неиндивидуално уговорени, но несъдържащи непременно в ОУ към договора. Без значение е дали предварително изготвеният договор следва да бъде квалифициран като типов, еднотипен, еднообразен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 147а ЗЗП, чл. 148 ал. 1 т. 4 ЗЗП, чл. 148 ЗЗП, чл. 186 ал. 1 ЗЗП, чл. 186 ал. 2 ЗЗП, чл. 186 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 186 ал. 3 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 187 т. 2 ЗЗП, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 298 ТЗ, чл. 386 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2012 по дело №****/2010
Ограничението на правата на потребителите се изразява в това, че установените в клаузите на чл.48, ал.2 и чл.49, ал.2 ОУ 90-дневни срокове /с изтичането на които се погасява правото на потребителите да претендират обезщетение за неизпълнение на конкретни задължения от доставчика на ел.енергия/ са по-кратки от установеният в закона тригодишен давностен срок за подобен вид вземания. Противоречието на посочените две клаузи с императивната норма на чл. 111, б. б ЗЗД е достатъчно основание за определянето им като неравноправни и за прогласяване на тяхната нищожност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Лидия Иванова
чл. 111 б. б ЗЗД, чл. 113 ЗЗ, чл. 113 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 143 т. 13 ЗЗП, чл. 143 т. 2 ЗЗП, чл. 143 т. 3 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 148 ЗЗП, чл. 186 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 186 ал. 3 ЗЗП, чл. 186 ЗЗП, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 предл. първо ГПК, чл. 379 ал. 2 ГПК, чл. 379 ГПК, чл. 386 ал. 3 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.