или документ въз основа или във връзка с ДПК се считат за получени и узнати от КЛ/СД, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III на ДПК, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от КЛ/СД в ДПК или последно декларирани от тях” също покрива критериите за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. От една страна тя предвижда възможност за кредитора да се изпраща всякакви съобщения до клиента и солидарния длъжник на посочения в т.ІІІ адрес и в случаите, когато те са посочили друг адрес по реда на чл. 8.2 ОУ. От друга страна въведената с нея фикция, че всяко изпратено по указания начин съобщение ще се счита в отношенията между страните и за получено, независимо дали има реално получаване и дали са изчерпани нормативно установените начини за връчване, „замества уредените в обективния правов ред начини и възможности за връчване на съобщения между субектите по правоотношението с изначално, пълно и безусловно освобождаване на кредитора от каквото и да било задължение да положи грижата на добрия търговец за връчването на съобщения, свързани с ДПК, на клиента/солидарния длъжник и доказването на опитите за такова връчване с простото изпращане на съобщенията по някой от установените в ОУ начин, без при това кредиторът да е длъжен дори да се увери в какъвто и да било поне опит за реално връчване. Установената фикция влошава положението на потребителя в сравнение с общата нормативна уредба за връчване на съобщения и изявления на страните в гражданските правоотношения и е в явен ущърб на правото на потребителя да бъде своевременно и надлежно уведомяван за изявленията на противната страна по ДПК”.