Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 146 ал. 2 ЗЗП

Чл. 146. […] (2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

чл. 146 ал. 2 ЗЗП

Чл. 146. […] (2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение на ВКС, и при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2020

Попада ли в приложното поле на Закона за защита на потребителите договор за поддръжка на общи части на комплекс от затворен тип, сключен по реда на чл. 2 Закона за управление на етажната собственост/ЗУЕС/?
Имат ли качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП физически лица – собствениците на самостоятелни обекти в сгради, построени в комплекс от затворен тип по сключени от тях договори за поддръжка на общите части на комплекса, ползващи услуга, предоставяна от търговско дружество инвеститор в кръга на неговата търговска дейност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/2016, т. 3 от диспозитива по въпросите: 1. „Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита и какви са доказателствата в тази насока?“; 2. „Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 30 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 20 години от договора за кредит?“; 3. „Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредита?“; 4. „Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?“; 5. „По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?“; 6. „Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?“. По въпроса: 7. „В каква валута е сключен процесният договор за кредит?“, се твърди противоречие на въззивното решение с Решение №67/12.09.2019г. по т. д. №1392/2018г. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

При извършване на преценка дали физическо лице- кредитополучател по договор за банков кредит има качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП, следва ли съдът да съобрази обстоятелствата, свързани със стопанското предназначение на недвижимия имот, за покупката на който се отпуска кредитът и функционалната връзка на това лице с притежавано/контролирано от него търговско дружество, включително обстоятелството, че част от получената като кредит сума е била преведена от кредитополучателя на търговско дружество, в което същият е съдружник и управител?
Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено в следствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с решение №60152 от 15.06.2021г. по гр. д. №3755/2020г. на ВКС, III г. о., решение №60080 от 16.09.2021г. по т. д. №466/2020г. на ВКС, I т. о., решение №60287 от 16.02.2022г. по гр. д. №973/2021г. на ВКС, III г. о., определение №141/23.02.2010г. по ч. т. д. №528/2009г. на ВКС, III г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по дело С-119/2017 на СЕС, по повод на което е било спряно производството по т. д. №3359/2015 г. на ВКС, I ТО до приключване на производството по делото пред СЕС (касае се до идентичен спор между потребител на кредит и

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с оглед крайния извод за неоснователност изцяло на предявените искове въпреки формираната воля за нищожност на клаузите, предвиждащи едностранна промяна на възнаградителната лихва и ГПР, в договора за кредит за текущо потребление, както и нищожност на двете допълнителни споразумения, без излагане на мотиви относно действителността на конкретни разпоредби от договора за кредит за текущо потребление, уреждащи основното задължение на кредитополучателя за връщане на предоставения кредит, и без аргументи защо съдът счита, че целият договор за кредит е нищожен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Налице ли е предприето действие за принудително изпълнение от кредитора при подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което е предявен иск за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК?; 2/ Допустимо ли е предприемането на действия за принудително изпълнение на вземания по договор за кредит с разсрочен падеж и/или ненастъпил падеж преди обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?- въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяно противоречие на въззивния акт с приетото в т. 14 на ТР №2/2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. , т. 1 ТР №8/02.04.2019 г. по тълк. дело №8/2017 г. и т. 18 ТР №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Непроизнасянето на съда по направено от страната искане за правна помощ по реда на чл. 95 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение? – допълнителният селективен критерий се обосновава в същата хипотеза, с приетото в решения по гр. д.№4056/2016 г. на ІІ г. о. и гр. д.№7/2013 г. на І. г. о. на ВКС; 4/ При тълкуване, на основание чл. 20 ЗЗД, на клаузите на договор за кредит, кои са основните белези от които може да се направи извод дали договорът е ипотечен или такъв за потребителски нужди?; 5/ В случай, че се приеме за ипотечен само кредит, с който се закупува жилище, то следва ли да се приеме, че за кредити като процесния / по които паричният ресурс се отпуска на потребител – за рефинансиране на друг кредит и за потребителски нужди, но обезпечен с ипотека / са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит или приложими са отново разпоредбите на Закона за защита на потребителите, по аргумент от чл. 3, ал. 4 ЗПК; 6/ Следва ли съдът да разглежда възражения / правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи / направени от ответника с насрещна искова молба, депозирана от назначения му процесуален представител по реда на правната помощ, когато тези възражения са предявени след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 133 ГПК, но в този срок / по чл. 131, ал. 1 ГПК / ответникът е поискал правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, като е поискал назначеният му служебен защитник да допълни отговора на исковата молба и насрещния иск? По всеки от въпросите - 4,5 и 6- допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да се сочи относимата, подлежаща на тълкуване като непълна, неясна или противоречива, правна норма, приложима за отговора им.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/2016, т. 3 от диспозитива по въпросите: Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита и какви са доказателствата в тази насока?; Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 30 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 20 години от договора за кредит?; Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредита?; Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?; По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?; Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?. По въпроса: В каква валута е сключен процесният договор за кредит?, се твърди противоречие на въззивното решение с Решение №67/12.09.2019г. по т. д. №1392/2018г. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за крайния срок, до който кредитът е следвало да бъде върнат от кредитополучателя и солидарните длъжници, апелативният съд е съобразил, че със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и с исковата молба ищецът е заявил, че претендира плащане на всички дължими по договора за кредит суми – главница, лихви и неустойки, предвид настъпил краен срок /падеж/ за изпълнението му на 22.05.2018г. С оглед на това е приел за неотносими и неподлежащи на обсъждане възраженията на ответника Р. К. за неуведомяването му от банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и за липсата на предпоставки кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, поради тяхното несъответствие с очертания от ищеца предмет на делото. Въззивният съд е намерил, че за да даде отговор на спорния въпрос, следва да тълкува процесния договор на основание чл. 20 ЗЗД, като в тази връзка е съобразил чл. 1, чл. 5.1, чл. 6, чл. 6.1 и чл. 7 от същия. Достигнал е до извода, че волята на страните сочи за постигнато съгласие за ползване на отпуснатата в овърдрафт сума от 250 000 лева, съобразно договореното предназначение в срок до 22.05.2018г., като при липса на съгласие в друг смисъл със сключен впоследствие анекс, след изтичане на срока за усвояване на овърдрафта възниква задължението за кредитополучателя за погасяване на усвоения кредит за срок от 24 месеца, съобразно погасителен план /приложение №2 към договора/. С оглед на това апелативният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в съда – на 11.01.2019г., изискуеми са само първите осем вноски по погасителния план, всяка от които в договорен размер от 10 416,67 лева, респективно приел е за принципно основателно възражението на Р. К., че към датата на подаване на процесното заявление в съда не е изискуема цялата сума по кредита. Изтъкнал е, при позоваване на Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. по т. д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК съдът не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението, а от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва и мораторно обезщетение. Позовал се е и на т. 9 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е изложил съображения, че в производството по чл. 422 ГПК съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, защото го пораждат или погасяват. С оглед на това е достигнал до извода, че към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд – на 23.06.2021г., към който момент ще се формира сила на пресъдено нещо, съобразно подписаният от страните погасителен план, представляващ неразделна част от процесния договор, всички погасителни вноски са с настъпила изискуемост – последната вноска е с падеж 10.05.2020г., като вземането на ищеца за непогасения размер на главницата по процесния кредит възлиза в размер на 247 500 лева, установен от неоспореното заключение на ССчЕ. По отношение на претендираните лихви въззивният съд е намерил, че същите са дължими съобразно договора и подписания между страните погасителен план за изчислените от СГС размери и при обвързаност на съда от сочените с исковата молба периоди и съобразяване на падежиралите към същите периоди вноски. Поради липсата на доводи срещу фактическите изводи на първоинстанционния съд по решението му в тази част, е препратил към мотивите му, възприемайки изводите му за размера на дължимите възнаградителни лихви и лихви за забава за процесните периоди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право