са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените от касаторите въпроси от първата група са: „1. Що е добросъвестна търговска практика и добросъвестна ли е търговската практика да сключваш договор за кредит, на който основните клаузи са уговорени във вреда на потребителя?; 2. Отчел ли е целта на закона съдът, преценявайки дали клаузите са равноправни?; 3. Съдът тълкувал ли е клаузите по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора, предвид вида на стоката/услугата /чл. 145, ал. 1 ЗЗП/?; 4. При преценката на съда ясно и разбираеми ли са клаузите /за преценка равноправността им/ отчел ли е критерия - дали от съдържанието може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора?; 5. Когато една клауза е неравноправна и поради това нищожна, то спогодбата, основана на такава клауза, нищожна ли е?; 6. Ако банката нарушава изискванията за добросъвестност и потребителят приема под заплахата за предсрочна изискуемост, клаузата е нищожна.“ При обосноваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите правят позоваване на практиката на ВКС, обективирана в решение №165 от 02.12.2016 г. по т. д. №1777/2015 г., решение №189 от 18.01.2019 г. по т. д. №1607/2017 г., І т. о., решение №77/22.04.2015 г. по гр. д. №4452/2014 г., ІІІ г. о., решение №9/27.02.2020 г. по т. д. №62/2019 г., І т. о., решение №146 от 01.11.2017 г. по т. д. №2615/2016 г. и решение №205 от 07.11.2016 г. по т. д. №154/2016 г., І т. о. Въпросите по т. 1 – т. 4 касаторите поставят и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като ги включват във втората група въпроси, въведени с изложението, където същите са по т. 6 – т. 9. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени и следните въпроси: „1. Допустимо ли е допускането на свидетелски показания в хипотезата на забраната на чл. 164 ГПК?; 2. Неравноправна клауза ли е чл. 30 от договора, неуговорена индивидуално, във вреда на потребителя, неотговаряща на изискванията за добросъвестност, водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, нееквивалентност и несъответствие във възможността им да упражнят правата си за защита по договора, даваща едностранно непропорционални права на банката?; 3. Неравноправна ли е клаузата т. 14, ал. 1 от договора - да бъде фиксиран лихвеният процент цели 5 г., след като за 2 години основният лихвен процент пада 10 пъти, без банката да предложи намаляване на лихвения процент?; 4. Действителен ли е договорът, след като очевидно с всяка клауза банката е увреждала потребителя?; 5. Следва ли да се приложи варианта от т. 10 - прил. 6 към допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. №17132/2018 г. на ВРС, тъй като единствено той отразява равноправно и лоялно измененията на пазарните условия - рязкото падане на ЮРИБОР през 2010 г., поради което от 18.02.2011 г. следва да действа уговорената променлива лихва?“