дали е неравноправна клаузата на чл. 23 от основния договор въззивната инстанция е изложила съображения, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. От данните по делото /ССчЕ/ съдът е заключил, че се след сравнително стабилен период от 2008г. е започнала промяна /повишаване/ на валутния курс на чуждестранната валута. БАС е обсъдил, че по делото не се е доказало, че банката е предоставила на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчно информация, която би им позволила да извършат разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по кредита, т. е. - да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Средният потребител няма представа на база общата си култура за смисъла на „пропуснатите ползи“, като вид вреда от промяната на валутните курсове и новите лихви при превалутиране на кредита. Представителят на банката дори и да е разяснил на кредитополучателите преди сключване на договора, че е възможно франкът да увеличи курса си, не е обяснил подробности относно стойностите му в ретроспективен план, нито са били обсъждани въпросите на глобалното световно ориентиране към франка, като най-сигурна към онзи момент валута. Поради което съдът е заключил, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, като процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните и то в ущърб на потребителя. Предвид извода за нищожност на клаузата, прехвърляща риска от промяната във валутния курс на швейцарския франк, БАС е счел за приложими клаузите на първоначалния договор за кредит между страните, без тази по чл. 23. Въз основа на ССчЕ, на която е възложено да изчисли размера на дължимата главницата при прилагане на курса на швейцарския франк, който е бил към датата на усвояване на кредита, решаващият състав е установил, че в резултат на превалутирането при рефинансиране на кредита на 04.07.2012г. неоснователно в главницата е била включена сумата от 15727,45 евро и върху нея за исковия период 10.09.2014г.-10.09.2019г. е била начислена лихва в размер на 5 188,09 евро. Допълнителната ССчЕ е дала заключение относно размера на надвнесената сума за възнаградителна лихва– 4 301,20 евро за двамата кредитополучатели.