Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП

Чл. 144. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) […] (3) Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;

чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП

Чл. 144. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) […] (3) Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/16: 1/ Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът и какви са доказателствата в тази насока?; 2/ Прехвърлен ли е целият риск на кредитополучателя, при положение, че в процесния договор е предвидено, че рискът от понижаване на курса се поема от банката и видно от извлеченията от счетоводните книги изражението в национална валута на погасителните вноски в швейцарски франкове са по-ниски при понижаване на курса?; 3/Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?; 4/Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 25 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 15 години от договора за кредит?; 5/Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредитът?; 6/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?; 7/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите изпалзването на услуги и заплащането им по тарифата на банката, които не влияят на погасяване на кредита?; 8/ Какво следва да се има предвид под „критерии за промяна на тарифата?; 9/ По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?; 10/ Каква е погасителната давност за възстановяване на „надвзети суми“ по договор за кредит, в частност лихви при промяна на лихвен процент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение на ВКС, и при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 и №3 се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с аргумента, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение №106 от 16.07.2018 г. по гр. д. №4088/2017 г., ГК; Решение №46 от 07.03.2018 г. по гр. д. №2489/2017 г., ГК, както и на следната практика: по въпрос №1 - Решение №102/25.11.2016 г. по гр. д. №1055/2016 г. на ВКС, ГК; Решение №113 от 18.05.2016г. по гр. д. №5961/2015 г. на ВКС, ГК и Решение №187 от 07.07.2016г. по гр. д. №1332/2015 г. на ВКС, ГК; по въпрос №3 - Решение №526 от 03.02.2012 г. по гр. д. №681/2010г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос №2 се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид „оскъдната съдебна практика, застъпена в Решение №8274 от 19.07.2022 г. по гр. д. №20211110161342, 40ти състав на Софийски районен съд, Решение №174 от 31.01.2022 г. по гр. д. №20211100112217,1-26ти състав на Софийски градски съд и Определение №70/28.02.2022 г. по гр. д. №2847/2020 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената практика на ВКС, тъй като е приел, че кредитополучателят следва да заплаща възнаградителна лихва в определен в договора размер, а от друга страна, въпросът не съответства на фактите по делото, тъй като при съобразяване на клаузите от процесния договор се налага извод, че договорът не е сключен при фиксиран минимален лихвен процент. Намира, че вторият въпрос е неотносим, тъй като в ЗЗППТ /отм./, при действието на който е сключен договорът, липсват аналогични разпоредби на предвидените в чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което и посоченото решение на ВКС е неотносимо, а от друга страна, решението на въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС. Излага подробни съображения за липса на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

– 1/“ При постановяване на възивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност…2/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните… 3/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви ако възприема експертното заключение.“ Касаторът е направил оплакване, че съдът произволно извел изводи относно валутата, в която трябва да се внасят погасителните вноски по сключения между страните договор за кредит, че ако съдът бил обсъдил експертните заключение поотделно и в съвкупност щял да достигне до различни изводи, относно валутата на погасяване и усвояване на средствата. Заявено е, че съдът не бил обсъдил, че кредитополучателя подписал искане за това кредитът да бъде в размер на равностойността на швейцарски франкове, че ответницата била „ най- малко среден потребител“, че валутния риск се разпределя между страните по сделката и др. подобни оплаквания, които не са свързани с конкретно доказателство, а изцяло са с оглед изразено несъгласие с изводите на състава. Страната още веднъж е заявила, че с решението съдът бил дал „ неправилно разрешение „ на горните въпроси, след което пространно е посочвал съдебни актове с лаконична извадка от мотивите, свързана с процесуалните задължения на въззивната инстанция. Касаторът е счел за релевантни в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси, които е свързал с тълкуване на договора за кредит – като дали следва съдът да тълкува целия договор за кредит за изясняване волята на страните, при преценка за неравноправност на отделни клаузи следва ли те да бъдат тълкувани съобразно целия договор и следва ли съдът да изследва обстоятелствата пи които е сключен целия договор. Направено е общо оплакване, че с оглед неправилни изводи, относно това, че страните били уговорили кредита в швейцарски франкове, еврото било количествен измерител и др. Страната е изброила общо съдебна практика – тълкувателна и казуална. Цитирала е части от решения на ВКС във връзка със задълженията на съда по приложението на чл. 20 ЗЗД. Поддържано е още основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в каквато връзка са формулирани следните въпроси – 1/ „ Като се има предвид, че валутата на кредита е част от същественото съдържание на всеки договор за ипотечен и банков кредит сключен с потребител, подлежи ли на преценка за неравноправност или е изключена от контрола по същество клауза от договор за кредит, сключен с потребител, с която страните са уговорили, че погасителните вноски са дължими във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен „2/„ Ясна и разбираема ли е договорна клауза в договор за ипотечен кредит сключен с потребител и в чуждестранна валута, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали кредитът да се предоставя в определена чужда валута, но равностойността на кредита е посочена в националната валута, а точния му размер се определя в деня на усвояване на кредита, 3/ „ Допустимо ли е съдът в мотивите на решението да приеме, че страните по договор за ипотечен кредит сключен в чуждестранна валута са постигнали съгласие за кредит в евро / лева, а не в ясно и изрично записаното в договора за кредит валута – щвейцарски франка. Страната е направила оплаквания за неправилност на изводите на състава в контекста на защитната си теза, като отново е подчертала, че въззивният съд е дал „неправилно разрешение на посочените въпроси. Поддържано е противоречие с практика на СЕС, като са цитирани части от решение по дело С-186/2016 СЕС и определение по дело С-119/2017 СЕС и пространно е обсъдена тази практика, както и заключението на Генералния адвокат по дело С-186/2016 СЕС, Директива 93/2013 и други актове на СЕС. В същата насока и отново във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са поставени въпросите –„ Към кой момент следва да се преценява, че дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франка/ към която еврото / лева няма фиксиран курс“, както и въпрос в същата хипотеза дали е допустимо неблагоприятните последици да се възложат на търговеца. Разгледани са отново актове на СЕС, обсъдени и по повод другите поставени въпроси. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпросите -1/ „Основният характер на задължението по договора за ипотечен банков кредит- че то е в чужда валута – променя ли се от обстоятелството, че взетите назаем суми е била използвана от кредитополучателя не във валутата, уговорена в договора за кредит – швейцарски франкове, а в друга валута евро/лева, 2/ Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда кредитът да се погасява в чуждестранна валута, в която същият е разрешен и усвоен, ако нейното икономическо съдържание е разяснено и чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск… 3/ „Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, но и от трето лице, неравноправна ли е договорената клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс…4/„ При договор за банков кредит в чуждестранна валута за сметка на страна с валутен риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева / евро, ако в договора за кредит е говорено кредитополучателя да поеме целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателя поема риска при понижаване на курса на валутата. „ Страната е развила оплакванията си за неправилност на акта, така квалифицирани и от нея и е поддържала, че съдилищата противоречиво разрешавали така поставените въпроси, като п този начин е счела че е защитила допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като процесуалноправен е формулиран въпроса – „ Може ли съдът да присъди връщането на суми в евро въз основа на неравноправна клауза от договор, ако страните са договорили договор за кредит в швейцарски франкове и погасителните вноски са плащани в същата валута. „Направени са оплаквания, че ответницата по касация не била плащала в полза на банката в евро и други такива в контекста на защитната теза на банката, поддържана в хода на производството. Поддържано е противоречие с ТРОСГТК №******г. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

–1/“ При постановяване на възивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства относими към усвояване на кредита в чужда валута…, като изложи съображения защо кредитира факта, че левовата разплащателна сметка на ищцата е била заверена през 2008г. със сумата от 29550лв., а приема за недостоверно писмените доказателства в онази част от експертизата, която установява усвояването на 25281 швейцарски франка през 2008г.“Страната в подкрепа на разбирането си свързано със защитната й теза е изложила пространни оплаквания за неправилност на изводите на съда. Посочено е още, че с решението, предмет на обжалване, съдът бил дал разрешение на въпроса в противоречие с разрешенията дадени с изброена общо- тълкувателна и казуална практика на ВКС. Поставен е въпросът – „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение в националната валута на страната, а не в чуждестранната валута, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване в случая е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита. Страната е развила оплакванията си за неправилност на изводите на състава. Изброила е и практика на ВКС, която е обобщила като такава свързана с хипотеза на сключен договор за банков кредит, по който цялата сума е предоставена фактически в резервната валута за страната – евро, а не в договорената – швейцарски франкове, а договорът не се счита сключен в резервната валута, а в договорената. Поставени са и редица материалноправни въпроси, по които е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: 1/ „Клаузата в договор за кредит в чуждестранна валута, която предвижда че кредитът следва да се погасява във валутата, в която е договора не представлява ли част от основния предмет на договора…2/ „Какво значение има обстоятелството, че заетата сума по договор за кредит в чуждестранна валута не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита.3/“ В договор за кредит в чуждестранна валута, в който е предвидено, че кредитополучателя използва сумата в националната валута на страната, представлява ли използване на чуждестранната валута, 4/Какво значение … има обстоятелството, че валутата на кредита е различна от валутата, в която кредитополучателите използват кредита, 5/ Съществена ли е за основания предмет на договора в чужда валута, уговорката, според която кредитополучателят се съгласява банката да превалутира кредита, при условие, че кредитополучателят не е осигурил на падежа вноска в чуждестранна валута, 6/ „Следва ли преценката за неравноправност.. да се направи към момента на сключване на договора…“ и:8 „ Изключва ли отговорността на продавача или доставчика от настъпване на събития след сключване на договора за кредит в чужда валута които не зависят от волята на страните. Касаторът и по тези въпроси е развил пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, в това число и тези свързани с позоваване на практиката на СЕС, по отношение на която, страната е развила своя прочит, в контекста на защитната й теза. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите – 1/ „ Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичаща от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута.“ 2/“Как експертната компетентност и познания на банката относно обменните курсове и рисковете, свързани с вземане по кредит в чужда валута водят до значителна неравнопоставеност..“ 3/ „Разяснен ли е от кредитодателя валутния риск от сключване на договора в чуждестранна валута с включването на клауза в договора, която предупреждава кредитополучателя за евентуално увеличение на погасителните вноски..“ и 4/ „ При договор за банков кредит в чуждестранна валута, при който е уговорено, че кредитополучателят поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранна валута, означава ли че винаги валутния риск се поема от кредитополучателя“. Страната по допълнителния критерий е развила своето разбиране по приложението на чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, разгледала е глобалната финансова криза през 2008г., която според нея не била обект на изследване от ВКС. Направено е и оплакване, че макар и да е извел мотивите си от решение на СЕС съдът не е изпълнил указанието на тази практика да направи преценка относно наличие на неравнопоставеност на договорните клаузи, чрез отчитане на обективната промяна в обстоятелствата. Разгледана е и практиката на ВКС, все с оглед защитната теза на страната, с оглед което е мотивирано и основанието – като развитие на тази практика в насока защитните възражения относно това, че банката е действала добросъвестно в хипотезата на сключените кредити в чуждестранна валута. Страната е поставила и въпросът- „След като предоставяне на банков кредит е финансова услуга, а уговорената възнаградителна лихва е цената на услугата… и лихвата може да се променя през срока на договора, а изменението е свързано с изменение на индекс или лихвен процент, които са извън контрола на банката следва ли съдът да приложи изключението по чл. 144, ал. 5, т. 1 …“ Поддържано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 2-ра предл. трето-то ГПК, като е заявил в тази връзка, че съдът „ погрешно“ приел, че кредитът е в лева и към сключване на договора банката могла да прогнозира движението на курса в швейцарски франка, а когато стойността му се намалявала рискът се носел от банката, поради което той не бил прехвърлен изцяло върху потребителя. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е в противоречие с решение №1001/05.07.99г. по гр. д.№357/99г. на V г. о. на ВКС, решение №66/29.07.19г. по т. д.№1504/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС и ТР №3/27.03.2019г. по тълк. д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се в изложението, че относно изследването на функционалната свързаност на кредитополучателите физически лица със собственото им дружество „Пирамидите-05“ООД решението е постановено в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решенията му по дела С-74/2015, С-348/2014 и С-110/14. Като значими за развитието на правото касаторът формулира въпросите: Попада ли в обхвата на служебната проверка на съда дали е налице функционална свързаност между физическите лица кредитополучатели и контролирано от тях дружество при използването на средствата по кредита, като е направено възражение в тази насока? Какво обхваща тази проверка и как се разпределя доказателствената тежест между страните? Следва ли например кредитополучателите да докажат как са използвали получените средства, включително за какви цели се използва закупеният имот? Следва ли съдът да определи дали използването на имот за отдаване под наем или за съвместяване на жилище и офис изключва потребителската защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в противоречие с решение №295/22.02.2019 г. по т. д. №3539/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №384/29.03.2019 по т. д.№2520/2016 на ВКС, ТК, I т. о. и решение по дело С-186/2016 г. на СЕС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените от касаторите въпроси от първата група са: „1. Що е добросъвестна търговска практика и добросъвестна ли е търговската практика да сключваш договор за кредит, на който основните клаузи са уговорени във вреда на потребителя?; 2. Отчел ли е целта на закона съдът, преценявайки дали клаузите са равноправни?; 3. Съдът тълкувал ли е клаузите по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора, предвид вида на стоката/услугата /чл. 145, ал. 1 ЗЗП/?; 4. При преценката на съда ясно и разбираеми ли са клаузите /за преценка равноправността им/ отчел ли е критерия - дали от съдържанието може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора?; 5. Когато една клауза е неравноправна и поради това нищожна, то спогодбата, основана на такава клауза, нищожна ли е?; 6. Ако банката нарушава изискванията за добросъвестност и потребителят приема под заплахата за предсрочна изискуемост, клаузата е нищожна.“ При обосноваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите правят позоваване на практиката на ВКС, обективирана в решение №165 от 02.12.2016 г. по т. д. №1777/2015 г., решение №189 от 18.01.2019 г. по т. д. №1607/2017 г., І т. о., решение №77/22.04.2015 г. по гр. д. №4452/2014 г., ІІІ г. о., решение №9/27.02.2020 г. по т. д. №62/2019 г., І т. о., решение №146 от 01.11.2017 г. по т. д. №2615/2016 г. и решение №205 от 07.11.2016 г. по т. д. №154/2016 г., І т. о. Въпросите по т. 1 – т. 4 касаторите поставят и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като ги включват във втората група въпроси, въведени с изложението, където същите са по т. 6 – т. 9. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени и следните въпроси: „1. Допустимо ли е допускането на свидетелски показания в хипотезата на забраната на чл. 164 ГПК?; 2. Неравноправна клауза ли е чл. 30 от договора, неуговорена индивидуално, във вреда на потребителя, неотговаряща на изискванията за добросъвестност, водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, нееквивалентност и несъответствие във възможността им да упражнят правата си за защита по договора, даваща едностранно непропорционални права на банката?; 3. Неравноправна ли е клаузата т. 14, ал. 1 от договора - да бъде фиксиран лихвеният процент цели 5 г., след като за 2 години основният лихвен процент пада 10 пъти, без банката да предложи намаляване на лихвения процент?; 4. Действителен ли е договорът, след като очевидно с всяка клауза банката е увреждала потребителя?; 5. Следва ли да се приложи варианта от т. 10 - прил. 6 към допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. №17132/2018 г. на ВРС, тъй като единствено той отразява равноправно и лоялно измененията на пазарните условия - рязкото падане на ЮРИБОР през 2010 г., поради което от 18.02.2011 г. следва да действа уговорената променлива лихва?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право