1./ „Следва ли въззивният съд да допусне до разглеждане по предявен срещу ответника иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, релевирано от третото лице-помагач на ответника възражение за извършено плащане на застрахователно обезщетение на ищците, ако такова възражение не е било въведено в срока за отговор на исковата молба от страна на ответника?“; 2./ „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания и доводи на въззивника, релевирани във въззивната му жалба?“; 3./ „Приложим ли е принципът на еквивалентност на насрещните престации, като израз на рамките, в които е допустима свободата на договаряне към договорите за спогодба между застраховател и пострадали лица, когато с тях се покрива задължение за обезщетяване на вреди, произтичащо от деликтно поведение на водач, реализирал ПТП, в резултат на което е причинена смърт на родител на пострадалите лица?“; 4./ „По-ниският размер на определеното с договора застрахователно обезщетение, покриващо отговорността за вреди на водач, причинил ПТП, в сравнение с действително претърпените от пострадалите лица неимуществени вреди, съставлява ли противоречие на добрите нрави пи смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и при наличието на какви предпоставки несъразмерността между размера на обезщетението с действителния размер на вредите, може да се възприеме като нищожност на договарянето поради противоречие с морала?“; 5./ „Налице ли е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, водеща до нищожност на договарянето между пострадали в резултат от ПТП лица и застраховател на отговорността на виновния водач при уреждане на отношенията помежду им чрез споразумения, които носят подписите на пострадалите лица, но липсват данни за обстоятелствата, свързани с приемането от тяхна страна на клаузата за размера на обезщетението и за осигурената им възможност да се запознаят преди сключването на договора с нея, които обстоятелства биха имали значение при формиране на вътрешната им воля за извършване на сделката, като напр.: протоколи за проведени преговори, разясняване на правата им чрез запознаване със съдебна практика по сходни случаи, установяване на размера на направените от тяхна страна отстъпки, представлявани ли са били същите (лицата – бел. на В КС) от адвокат и пр.?“; 6./ „Следва ли спогодбата по чл. 365 от ЗЗД да съдържа волеизявление за конкретен размер на извършените взаимни отстъпки?“; 7./ „Допустимо ли е да се изведе чрез тълкуване, че предмет на обезщетението по договор за спогодба между пострадали лица и застраховател, са само една част от вредите (неимуществените вреди), когато страните изрично са посочили, че с нея се уреждат отношенията им за репариране на всички вреди?“; 8./ „Може ли да се преодолее изискваното за форма и задължителни реквизити на застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. – да се направи извод за действителността на договора чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ТЗ, ако не страните по договора, а третите ползващи се от него лица /по см. на чл. 257,ал. 3 КЗ-отм./, не са оспорвали валидността на изявлението?“; 9./ „Допустимо ли е приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ, при условие, че не е установена самоличността на лицето, което действа при липса на представителна власт, както и наименованието и идентификационния номер на търговеца, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. – действителна ли е такава застрахователна полица?“