Една от особеностите на производството по колективния иск е, че на страната на ищеца участват лица, които не са поименно определени, а са само определяеми по конкретни признаци, т. е. налице е групов субект, без да има яснота нито по отношение броя на лицата в него, нито по отношение на тяхната индивидуалност. Изискването да са индивидуално определени и да отговарят на характеристиките, по които се определя принадлежността им към колектива, се отнася само за лицата, които предявяват иска от името на колектива и които се явяват особен процесуален представител на груповия субект. Тези лица обаче не стават ищец по колективния иск – такова качество има единствено груповият субект /”колективът”/, като съвкупност от лица, отговарящи на определени признаци. Изискването за индивидуализация е неприложимо в хипотезата /каквато е и настоящата/, когато груповият субект се представлява от организация за защита на увредените лица или за защита срещу нарушения на колективния интерес. Правото на такава организация да предяви колективния иск произтича от самото й съществуване като юридическо лице, създадено именно с цел да защитава интересите на определена категория лица, без да е обусловено от личния и пряк интерес на конкретни лица от тази категория.