не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 ТР №******г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Решаващият правен извод на съда се основава на липсата на сключен окончателен договор за присъединяване, който да урежда и отношенията между страните по бъдещото прехвърляне на собствеността – чл. 137, ал. 3 ЗЕ, респ. на произтичащото от такъв договор задължение на ответника да изкупи собствеността върху съоръженията, за неизпълнението на каквото именно задължение се претендира процесното обезщетение. Така първият въпрос се отнася до неизпълнението на евентуално задължение на ответника да сключи договор за присъединяване, а не до релевантното в настоящия случай задължение за изкупуване на съоръженията. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, доколкото се повдига едва с касационната жалба. Третият въпрос, в първата си част предпоставящ злоупотреба с господстващо положение в отношенията между търговци, е относим към евентуален спор по чл. 105 вр. чл. 21 ЗЗК, а във втората си част е от значение за евентуална претенция за обезщетение за ползването на съоръженията (чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ), но не и към настоящия спор за обезщетение за неизпълнение на поето с договор задължение за изкупуване.