1/ „Доколкото ГДИН е длъжна да третира всички лица, изтърпяващи наказания доживотен затвор“ в затворите в Република България по еднакъв начин като им осигурява сходни условия на живот, с оглед поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им – арг. от чл. 2, т. 3 ЗИНЗС, налице ли е дискриминация на основа лично положение, когато всички лица притежаващи личностно качество са подложени на по-неблагоприятно третиране?“ – сочи се противоречие с приетото в решение №3/22.07.2013 г., постановено по гр. д. №534/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Касаторът поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – излага съображения, че трайно в практиката на ВКС се приема, че при преценка за това дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с група лица, към която не принадлежи, следва преди всичко да се изхожда от установената в закона регламентация на обществените отношения; 2/ „Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно и следва ли изтърпяващите наказание в даден затвор лица при „сравними сходни обстоятелства да се сравняват с изтърпяващите наказание в друг затвор или с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор?“ – твърди се отново противоречие с решение №3/22.07.2013 г., постановено по гр. д. №534/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Жалбоподателят поддържа също така наличието на основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК без да сочи конкретна хипотеза.