1. „Следва ли при преценката си по иск за установяване дискриминационно третиране на лишен от свобода, съдът задължително да обвързва провеждането от затворническата администрация на административните мерки за преместване на лишения от свобода с доживотен затвор без замяна в общо помещение с лишени от свобода с по-леки присъди, за да се търси установяване дискриминационно третиране на лишения от свобода след като Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна и при все че очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, определят като дискриминация всяко неравностойно третиране на лице, независимо дали при осъществяването на административната дейност са спазени съответните нормативни изисквания?“; 2. „Може ли съдът да извежда извод че при преценката за установяване дискриминация по признак „лично положение на осъден на доживотен затвор поставен на строг режим и настанен в зоната за повишена сигурност следва да се прави сравнение единствено с лицата, които и понастоящем се намират в зоната за повишена сигурност, т. е. съдът е приел, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, като личното положение на ищеца следва да се преценява при сравняването му с лишените от свобода, с които заедно изтърпява наказанието си в зоната за повишена сигурност?“; 3. „Следва ли за преценка по иск за установяване дискриминационно третиране съдът да прави сравнение на ищеца изтърпяващ присъда доживотен затвор без замяна в зоната за повишена сигурност спрямо лицата които понастоящем също като ищеца са настанени в зоната за повишена сигурност, и да изключва от своята преценка сравняването на ищеца с лицата които също като него имат същата присъда и режим на изтърпяване на наказанието си в същия затвор, но за разлика от ищеца са изведени от зоната за повишена сигурност и са настанени в общи помещения с останалите лишени от свобода с по-леки присъди и чието дължимо сравняване, ищецът изрично е заявил в исковата си молба и е въвел и доказателства за нееднаквото третиране спрямо сравнимите е него лица? Обосновано и правилно ли и е съдът да приема че за преценката дали е налице дискриминация на лишен от свобода с доживотна присъда и със строг режим на изтърпяване на наказанието, който е настанен от администрацията на затвора в зоната за повишена сигурност, следва да се сравнява положението му само и единствено с останалите лишени от свобода и настанени като него в зоната за повишена сигурност, като се изключва въведеното от ищеца сравняване е лица, които като самият ищец са със „строг режим“ на изтърпяване наказанието и са изведени от зоната за повишена сигурност?“; 4. „Следва ли съдът да направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства?“; 5. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса?“ и 6. „Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“. Сочи, че първият въпрос е в противоречие с решение №231/31.03.2010 г. по гр. д. №204/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №153/14.06.2010 г. по гр. д. №6/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №428/13.05.2010 г. по гр. д. №1207/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №3/22.07.2013 г. по гр. д №534/2012 г. на ВКС, IV г. о., вторият и третият с решение №101/ 02.08.2021 г. по гр. д. №1871/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение 3/22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, IV г. о., четвъртият с решение №244/14.08.2012 г. по гр. д. №777/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение 3/22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, IV г. о., петият и шестият с решение №248/07.01.2020 г. по гр. д. №4193/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №193/04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №331/19.05.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №7/08.02.2012 г. по гр. д. №510/2011 г. на ВКС, II г. о., решение №60150/29.11.2021 г. по гр. д. №2080/2020 г. на ВКС, IV г. и др. в съшия смисъл.