Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр

Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр

Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Следва ли при преценката си по иск за установяване дискриминационно третиране на лишен от свобода, съдът задължително да обвързва провеждането от затворническата администрация на административните мерки за преместване на лишения от свобода с доживотен затвор без замяна в общо помещение с лишени от свобода с по-леки присъди, за да се търси установяване дискриминационно третиране на лишения от свобода след като Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна и при все че очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, определят като дискриминация всяко неравностойно третиране на лице, независимо дали при осъществяването на административната дейност са спазени съответните нормативни изисквания?“; 2. „Може ли съдът да извежда извод че при преценката за установяване дискриминация по признак „лично положение на осъден на доживотен затвор поставен на строг режим и настанен в зоната за повишена сигурност следва да се прави сравнение единствено с лицата, които и понастоящем се намират в зоната за повишена сигурност, т. е. съдът е приел, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, като личното положение на ищеца следва да се преценява при сравняването му с лишените от свобода, с които заедно изтърпява наказанието си в зоната за повишена сигурност?“; 3. „Следва ли за преценка по иск за установяване дискриминационно третиране съдът да прави сравнение на ищеца изтърпяващ присъда доживотен затвор без замяна в зоната за повишена сигурност спрямо лицата които понастоящем също като ищеца са настанени в зоната за повишена сигурност, и да изключва от своята преценка сравняването на ищеца с лицата които също като него имат същата присъда и режим на изтърпяване на наказанието си в същия затвор, но за разлика от ищеца са изведени от зоната за повишена сигурност и са настанени в общи помещения с останалите лишени от свобода с по-леки присъди и чието дължимо сравняване, ищецът изрично е заявил в исковата си молба и е въвел и доказателства за нееднаквото третиране спрямо сравнимите е него лица? Обосновано и правилно ли и е съдът да приема че за преценката дали е налице дискриминация на лишен от свобода с доживотна присъда и със строг режим на изтърпяване на наказанието, който е настанен от администрацията на затвора в зоната за повишена сигурност, следва да се сравнява положението му само и единствено с останалите лишени от свобода и настанени като него в зоната за повишена сигурност, като се изключва въведеното от ищеца сравняване е лица, които като самият ищец са със „строг режим“ на изтърпяване наказанието и са изведени от зоната за повишена сигурност?“; 4. „Следва ли съдът да направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства?“; 5. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса?“ и 6. „Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“. Сочи, че първият въпрос е в противоречие с решение №231/31.03.2010 г. по гр. д. №204/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №153/14.06.2010 г. по гр. д. №6/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №428/13.05.2010 г. по гр. д. №1207/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №3/22.07.2013 г. по гр. д №534/2012 г. на ВКС, IV г. о., вторият и третият с решение №101/ 02.08.2021 г. по гр. д. №1871/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение 3/22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, IV г. о., четвъртият с решение №244/14.08.2012 г. по гр. д. №777/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение 3/22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, IV г. о., петият и шестият с решение №248/07.01.2020 г. по гр. д. №4193/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №193/04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №331/19.05.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №7/08.02.2012 г. по гр. д. №510/2011 г. на ВКС, II г. о., решение №60150/29.11.2021 г. по гр. д. №2080/2020 г. на ВКС, IV г. и др. в съшия смисъл.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

длъжен ли е въззивният съд да изясни спора от фактическа страна и да даде правилна правна квалификация на иска; и материалноправен въпрос при преценка дали има неравенство в третирането на лица, лишени от свобода, съпоставката на сравнимите сходни обстоятелства следва да се прави само в мястото, където твърдящият дискриминация изтърпява наказание лишаване от свобода или тя следва да обхване всички места за лишаване от свобода в страната. Според касатора процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а материалноправният има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

: „Следва ли работникът/служителят да носи отговорност за действия, извършени по възложени от работодателя, в изпълнение на трудовите/респ. служебните си задължения, за които се твърди, че представляват актове на пряка/непряка дискриминация?“; 2/. “Представлява ли акт на пряка/непряка дискриминация отказът за допускане до общо събрание на работници и служители на даден институт на лице извън кръга на работещите в него, което не е изпълнило условията за допускането му?“; 3/. „Следва ли лицето, с което се прави сравнение при предположение за евентуална дискриминация да е в абсолютно идентично положение като дискриминираното лице?“; 4/. „Следва ли дискриминационният акт да се дължи на признак, съдържащ се в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр?“; 5/ „Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК?“; 6/.“ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор, или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за допускане на касационно обжалване: 1/. Следва ли килия №108в Затвора в гр. Ловеч през периода от 16.10.2018 г. до 20.10.2020 г., през който ищеца К. И. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода, да отговаря на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС за осигуряване на минимални благоприятни условия за живот съгласно изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода и да бъде в съответствие с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС?; 2/. При наличие на изискванията на специалните закони – разпоредбите на чл. 196 ЗУТ и Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и направено доказателствено искане за представяне от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията на т. н. акт 16 за въвеждане в експлоатация на Затвора [населено място], обосновани ли са правните изводи на съда да почиват на справка рег. №1204, екз. 1/23.03.2022 г. изготвена Началника на Затвора – Ловеч, за наличието или не на изискуем минимум жилищна площ на една килия?; 3/. Допустим ли е отказът за събиране на доказателства от страна по делото, чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи размерът на килия №108в Затвора в Ловеч и с какво е оборудвана, когато предмет е твърдяно нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС и чл. 3 ЗИНЗС от страна на ответника?; 4/. Преценявайки осигурената минимална жилищна площ, следвало ли е съдът да извади от квадратурата на килията, в която е бил настанен ищеца оборудването като легло, маса, тоалетна, шкаф и допълнително поставена решетка в килията, без да ползва познанията на вещо лице, което непосредствено да установи фактите, твърдени от ищеца и разпитаните двама свидетели по делото, за да обоснове правен извод за осигурена минимална жилищна площ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– дали по-неблагоприятното третиране на лишения от свобода, чрез направени удръжки в пълен размер върху пощенски парични записи, които лишеният от свобода получава и направени удръжки в пълен размер от получавано трудово възнаграждение от него, спрямо други лишени от свобода, представлява дискриминация по признак лично или обществено положение, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.“, като не е отчел правилно фактическата обстановка по делото и наличието на дискриминация. Поддържа в касационната жалба, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

„Допустимо ли е при оценката на служителите, с оглед съкращаването на щата, служител, който е ползвал родителски отпуск, да бъде оценяван, докато отсъства, въз основа на принципи и критерии за оценки, които го поставят в по-неблагоприятно положение от това на служители, които не са ползвали такъв отпуск, доколкото е свързан с обучение, което изисква физическо присъствие на служителите в родителски отпуск?“; „Допустимо ли е жена в отпуск по майчинство да бъде изключена от професионално обучение, което е неразделна част от нейната служба и е от решаващо значение за квалификацията й и оставането й на работа на длъжността, доколкото се изисква като критерий за оценка при подбор за прекратяване на трудовото правоотношение и е било необходимо обучението да се проведе присъствено по време, когато служителят е бил в отпуск или е било необходимо да се положи изпит по време, когато служителят е бил в отпуск?“; „Обхваща ли се от закрилата на Директива 92/85/ЕИО и Директива 2006/54/ЕО работничка или служителка, която ползва отпуск по чл. 164 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, който се предоставя от националното законодателство след изтичане на законоустановения отпуск по майчинство, при условие, че този допълнителен отпуск има за цел предоставянето на закрила на работничките или служителките във връзка с особеностите на бременността и майчинството?“; „ Представляват ли „подготвителни мерки“ на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на работничка или служителка, ползваща отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ, започването на процедура по съкращаването на щата преди изтичането на отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ, включително изпращането на писмо до работничката/ служителката, да представи документи, удостоверяващи образователен ценз и професионална квалификация, които „подготвителни мерки“ са забранени, по смисъла на чл. 10 Директива 92/85 и и на член 2, параграф 1 и на член 5, параграф 1 Директива 76/207?“; „Задължение за полагане на „усилие или задължение за постигане на „резултат“ има националният законодател при транспониране на директива?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз /СЕС/, евентуално че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита също така, че касационният контрол следва да бъде допуснат по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК и по въпроса „От кой момент започва да тече погасителната давност на иск с правно основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във връзка с чл. 2в ЗОДОВ, във връзка принципа за отговорност на държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, във връзка с чл. 4 пар. 3 Договора за Европейския съюз, в хипотеза, в която ищецът е трябвало да изчерпи друг ред на защита преди да потърси обезщетение, тъй като получаването на тази защита би направило ненужно претендирането на обезщетение?“. Поддържа също така, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като „очевидно неправилно“, без допълнителна обосновка в какво тази неправилност се състои. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като повдигнатите правни въпроси са свързани с тълкуване на норми и принципи на правото на Европейския съюз /ПЕС/, по приложението на Директива 92/85/ЕИО, Директива 2006/54/ЕО и Директива 76/207/ЕИО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право