пар. 1 т. 5 ДР ЗЗДет
§ 1. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.; бр. 38 от 2006 г.; бр. 14 от 2009 г.) По смисъла на този закон: […]
5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) “Най-добър интерес на детето” е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
пар. 1 т. 5 ДР ЗЗДет
§ 1. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.; бр. 38 от 2006 г.; бр. 14 от 2009 г.) По смисъла на този закон: […]
5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) “Най-добър интерес на детето” е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Допустимо ли е въззивният съд да мотивира съдебния си акт, възпроизвеждайки единствено заключението на вещото лице, без да се произнесе по направените срещу него възражения? Следва ли в мотивите си въззивният съд да направи пълен анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни и за това допустимо ли е на база доказателствено средство-заключение на вещо лице-изцяло да се игнорират от съда събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни и следва ли такова решение да бъде мотивирано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
задължителна практика съдът е длъжен да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, и, прилагайки последиците на тежестта на доказване, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, като най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил релевантните доказателства /непосочването изрично на някое не означава, че не е съобразено/, съобразил е както съответните периоди от време, които различните доказателства касаят, така и актуалното състояние на детето, неговите преживявания и нагласи, резултатите от работата на социалните работници с него и с родителите, начина, по който на практика протичат контактите му с бащата /като време, място и продължителност/, емоционалното му състояние. При второто гледане на делото от въззивната инстанция е допусната и изслушана психолого-психиатрична експертиза, работила на база всички събрани доказателства-в това число писмени, социални доклади, показания на свидетели, направени пред съда заявления на родителите и детето при изслушването им, проведени интервюта със същите от експертите за целите на експертизата. Именно като е съобразил заключението на вещите лица -предвид експертизата, която притежават, с оглед обсъждането на доказателствата от същите през призмата на специалните им знания и на база преките им впечатления от проведените интервюта, въззивният съд, изхождайки от най-добрия интерес на детето, е направил своите изводи относно това какъв е най-подходящият режим на контакти с бащата – така, че да се преодолее тежкия синдром на родителско отчуждение, наличното дистанциране, отхвърляне, прояви на враждебност, дългия период на напрактика липса на пълноценен контакт. Данните по делото, касаещи миналите добри отношения на бащата с детето и допуснати грешки и от двамата родители /които, както сочи експертизата, макар и в различна степен, имат принос за отчуждаването на детето, а въвличането му в техния конфликт и многото административни процедури и мерки, към които те прибягват, задълбочават проблема и не позволяват дистанциране/, са отчетени, но целта на решението е не да се накаже виновния родител, а да се защити най-добрия интерес на детето – да се избере такъв режим, който да даде възможност, при зачитане на чувствата и емоциите му, с оглед особеностите на конкретната ситуация, за постепенно и плавно възстановяване на отношенията и преодоляване на родителското отчуждение. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните-поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК? Кои са критериите, които съдът следва да съобрази изпълнявайки служебното си задължение, да защити интереса на децата при определяне на режима на лични отношения? Как се прилага задължението на съда да постанови решението си като съблюдава интересите на детето, а също така и по правните въпроси за това при задълбочено родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да идентифицира причините за този процес и съобразно тях да определи адекватни мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел; по въпроса за това попадат ли под забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК специфичните съществени обстоятелства, установени от съда при първоначалното определяне на режима на лични отношения между родител и дете, или ревизията на фактическите установености относно тях е допустима, тъй като решението по чл. 59, ал. 2 СК е акт на спорна съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустимо ли е въззивният съд да мотивира съдебния си акт, възпроизвеждайки единствено заключението на вещото лице, без да се произнесе по направените срещу него възражения? Следва ли в мотивите си въззивният съд да направи пълен анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни и за това допустимо ли е на база доказателствено средство-заключение на вещо лице-изцяло да се игнорират от съда събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни и следва ли такова решение да бъде мотивирано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1/„Съществено обстоятелство и от значение за правилното разрешаване на делото ли е мнението на детето, дадено пред социалните работници и в проведеното психологично изследване по назначена психологична експертиза, относно това при кого от двамата родители желае да бъде отглеждано и къде вкл. се чувства по-добре? Следва ли съдът да зачете, респ. да вземе в предвид желанието на детето в тази насока, изготвената по делото психологична експертиза когато защитава неговия интерес вкл. и дължи ли мотиви за това?“; 2/ „На кого от двамата родители принадлежи преимуществото при конкуренция по основните критерии залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, а именно „морален облик“, „материални условия“, „привързаност“, „помощ от трети лица, „полаганите до момента грижи“, задоволени потребности и др. и следва ли съдът да обсъжда всеки един от критериите поотделно или в тяхната съвкупност съобразно данните по делото?“; „Кой е най-добрият интерес на детето, който се определя в съответствие с легалната дефиниция на пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакрД вр. чл. 59, ал. 4 СК и следва ли съдът да дава мотиви в тази насока при решаване на въпросите относно родителските права?“. Спрямо повдигнатите въпроси касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №58 от 12.02.2014 г. по гр. д. №6073/2013 г. на IV г. о., решение №29 от 02.02.2015 г. по гр. д. №4984/2014 г. на IV г. о. и постановление №1 от 12.12.1974 г. на Пленума на ВС. Касаторът поддържа също така наличието на основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. Кои са критериите и относимите обстоятелства, въз основа на които съдът извършва преценката за настъпила промяна, обосноваваща необходимостта от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относимо към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка; 3. Задължително ли е при разглеждане на делото, въззивният съд да поиска социален доклад от социалната служба в населеното място, по местоживеене на бащата, за установяване обстоятелства от значение за преценката интересите на детето. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. дело №3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. По втория въпрос се сочи противоречие с тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия въпрос с решение №34/21.03.2018 г. по гр. дело №3368/2017 г. на ВКС, ІV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1/ Дължи ли съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, като по него се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ППВС №1 от 10.11.1985 г., ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 10, както и с решение №133/23.10.2019 г. по гр. дело №3565/2018 г. на ІV г. о.; 2/ Следва ли съдът при формиране на своето вътрешно убеждение при изготвяне на мотивите си, да обсъжда всяко събрано доказателство и то в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства/доказателствени средства, съответно само част от тях и така да формира извод за съществуването или несъществуването на определен юридически факт. По този въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: решение №248 от 07.01.2020 г. по гр. дело №4193/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение №146 от 13.06.2018 г. по гр. дело №278/2018 г. на ІV г. о., решение №104 от 09.10.2019 г. по гр. дело №625/2019 г. на ІІ г. о. и решение №246/20.01.2020 г. по гр. дело №4881/2018 г. на ІІІ г. о.; 3/ Следва ли съдът да събира служебно доказателства, в т. ч. да изиска изготвянето на социален доклад или друг вид доказателствени средства в защита на най-добрия интерес на децата в производство по чл. 128, ал. 1 и ал. 3 СК, като се сочи, че въззивния съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №257 от 01.07.2015 г. по гр. дело №711/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение №253 от 15.02.2019 г. по гр. дело №5011/2017 г. на ІV г. о.; 4/ Съдът, постановявайки решение, трябва ли да се съобрази със заявеното искане от ищците, изменено впоследствие в съдебно заседание и отразено в протокола от съдебното заседание. Твърди се противоречие с решение №193/23.12.2015 г. по гр. дело №1636/2015 г. на ВКС, І г. о.; 5/ Коя е първата необходима предпоставка за уважаване на иска. По въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обетивирана в решение №291/28.01.2020 г. по гр. дело №865/2019 г. на ВКС, ІV г. о.; 6/ Следва ли между ищците и внучето да съществува силна емоционална привързаност, регулярно осъществявани контакти под различни форми – обаждания, разходки, за да се определи самостоятелен режим на личен контакт или не е необходимо, като си твърди противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/25.02.2020 г. по гр. дело №2541/2019 г. на ІV г. о. и решение №92/27.03.2019 г. по гр. дело №4353/2018 г. на ІV г. о.; 7/ Следва ли да се определи самостоятелен режим на баба и дядо (родители на бащата на детето) извън режима на бащата, когато те заявяват, че виждат детето в режима на бащата и са съгласни да им се определи режим на личен контакт с детето по време, когато се осъществява режима на бащата. По въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/25.02.2020 г. по гр. дело №2541/2019 г. на ІV г. о. и решение №275 от 18.01.2019 г. по гр. дело №799/2018 г. на ІV г. о.; 8/ Следва ли да се определи самостоятелен режим на личен контакт между баба и дядо и внуче, когато двете семейства – на прародителите и на непосредствено отглеждащия родител, живеят в непосредствена близост и не се налага да се пътува продължително време, а разстоянието между тях е само няколко минути. Сочи се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №249 от 06.01.2020 г. по гр. дело №351/2019 г. на ІV г. о. и решение №140 от 10.07.2015 г. по гр. дело №3356/2014 г. на ІV г. о.; 9/ В интерес на детето ли е да се определят 7 дни самостоятелен режим на лични отношения между баба и дядо и внуче, когато не е налице лятна ваканция, не е налице отчуждение на детето към прародителите си и то е контактно, общително с тях и в негов интерес ли е да остава да преспива, предвид ниската възраст. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №140 от 10.07.2015 г. по гр. дело №3356/2014 г. на ІV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
пар. 1 т. 5 ДР ЗЗДет, чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 2 СК, чл. 128 СК, чл. 213 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 59 ал. 9 СК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето и обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на един от родителите; 2. при разпит на малолетен и/ или непълнолетен в качеството му на свидетел в гражданското производство, следва ли да се прилага императивната разпоредба чл. 15 ЗЗДет. 3. прилага ли се по аналогия в гражданското производство разпоредбата на чл. 140 НПК. Сочи се по първия въпрос наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. дело №3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България; решение №58 от 16.04.2019 г. по гр. дело №2931/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №244/23.10.2018 г. по гр. дело №1434/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №91 от 19.03.2014 г. по гр. дело №6559/2013 г. на ВКС, ІV г. о. По втория и третия въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. с твърдения, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Също така се поддържа и че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относимо към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка; и 2. относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето и обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на един от родителите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
1/ Кои са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл. 128, ал. 1 СК; 2/ Имат ли значение при определяне на режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК ниската възраст на детето, здравословните проблеми на бабата и прекъснатият за продължително време контакт между тях. По отношение „интереса на детето“ се сочи противоречие на въззивното решение с решение №******г. по гр. дело №799/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и задължителната практика на ВС - ППВС №1/12.11.1974 г. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като постановеният режим на лични отношения е твърде разширен и не е в интерес на детето.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.