Мерки за закрила
Чл. 4. (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;
6. (отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.);
7. полицейска закрила;
8. специализирана закрила на обществени места;
9. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
10. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
11. осигуряване на правна помощ от държавата;
12. специални грижи за децата с увреждания;
13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон-ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък “Конвенцията от 1996 г.”
(2) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.
(3) (отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.)