(първите два – материалноправни, а третия – процесуалноправен): 1. При уговорка, че част от цената по сключения между страните предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот ще бъде платена със средствата от банков кредит, обезпечен с ипотека върху имота, и отказ от банката да отпусне кредита поради това, че имотът е в негодно за обезпечението състояние, дължат ли продавачите по предварителния договор връщане на задатък, платен от купувача? 2. Представлява ли случаят такъв на „обективна невъзможност за изпълнение в смисъла по чл. 80 ЗЗД на задължението на купувача по предварителния договор за плащане на остатъка, т. е. обстоятелство, което не може да му се вмени във вина? и 3. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост, а неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение, т. е. нарушение на основни начала по чл. 5 и чл. 12 ГПК? Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Той твърди, че материалноправните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а въззивният съд е отговорил на процесуалноправния въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 93 и чл. 80 ЗЗД) и при допуснато съществено процесуално нарушение (чл. 12 ГПК). Претендира разноски.