се твърди противоречие с ТР №3/2019 г. на ОСГТК на ВКС и решение №183/2019 г. по гр. д.№61088/2016 г. на ІІІ г. о., като според посочените актове с положителното решение по частичния иск се формира СПН относно основанието на вземането и квалификацията му, както и че се преклудират правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника, но не и правопогасяващите и правоотлагащите такива. 2/ Формираната сила на пресъдено нещо по частичен иск преклудира ли възражение срещу правопораждащ факт, относим към възникването на признатото с влязло в сила решение по частичен иск право, съответно ползват ли се със СПН съдебно установените в производството по частичен иск правопораждащи факти, относими към възникването на спорното право. Твърди се, че по въпроса въззивното решение противоречи на решение №89 от 11.07.2011 г. по гр. д.№716/2010 г. на І т. о. 3/ Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 266, ал. 2 ГПК да допусне събирането на поисканите с въззивната жалба относими доказателства, които не са били събрани пред първата инстанция, въпреки положените от страната усилия. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с цитираните от касатора - решение №9/26.02.2019 г. по гр. д.№1449/2018 г. на ІІ г. о., решение №186/23.01.2019 г. по гр. д.№1149/2018 г. на І г. о., решение №137/09.07.2019 г. по гр. д.№3037/2018 г. на ІІІ г. о. и др. 4/ Преклудират ли се заявените в насрещната искова молба основания на претенцията СПН на предходно влязло в сила решение по уважен частичен иск и следва ли да бъдат допуснати своевременно заявените от страната доказателствени искания във връзка с установяване на наведените в насрещната искова молба фактически твърдения. По въпроса се сочи противоречие с решение №472 от 12.01.2012 г. на ІV г. о. на ВКС по гр. д.№1712/2010 г.