на процесуалното и материално право: 1.”Допустимо ли е решение, с което въззивният съд се е произнесъл по изменение на основания по вече направено възражение, заявени едва пред въззивната инстанция?”; 2.”Легитимира ли се ищецът по осъдителен иск за реално изпълнение/ плащане цената на акции по договор за продажба, без да е прехвърлил/ джиросал/ акциите, предмет на продажба, без да ги е индивидуализирал в договора за продажба и в исковата молба и без да е доказал пред съда, че притежава в оригинал надлежно издадени поименни акции или временни удостоверения, както и че е в състояние валидно да ги прехвърли към датата на договора за продажба, респ. до приключване на устните състезания?”; 3.„Действителен ли е и поражда ли действие договор за бъдещо прехвърляне/ продажба/ на поименни акции, без същите да са индивидуализирани по брой, вид номер, дата на издаване или временно удостоверение за тях – нито към датата на сключване на договора, нито по – късно в исковото производство, заведено по иск за реално изпълнение, основан на чл. 79, ал. 1 ЗЗД?”; 4.”Действителен ли е договор за покупко- продажба на поименни акции, в който страните не са уговорили точна цена на акциите, нито като конкретна цифра, нито като вaлута, а посоченият показател за изчисление на цената е променлива величина /EBITDA/, когато не е определено към кой момент да бъде изчислена и страните нямат уговорка за предоставяне правото на определяне на цената на трето лице или на съда?”; 5.”Може ли съдът да определи към кой момент и на базата на кои показатели да се изчислява цената на поименни акции, при липса на ясни и точни уговорки между страните относно цена и предмет на договор за прехвърляне на поименни акции?”; 6.”Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание и може ли съдът при такова тълкуване да замести липсващата клауза в договора, относно съществен елемент – цената и нейната валута в договора, начина на определянето и, към кои показатели, както и към кой период или момент да бъде определена?”; 7.”Следва ли с тълкуване да бъде преодоляна липсата на определени или ясно определени уговорки относно съществените елементи на сделката, неопределена цена на поименни акции и липса на ясна уговорка за начина и момента на определянето и, като се ползва правилото на чл. 326, ал. 2 ТЗ?” ; 8.”Приложима ли е разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, когато в договора не е определена цена на поименни акции, не е посочена точна цена, начин на определянето и, както не е определен момент, към който да бъде определена?”; 9.”Може ли без изрично съгласие на страните по договор за продажба на поименни акции, съдът да приеме за база за изчисление цена на поименните акции да служат показатели от Годишния финансов отчет, който не е приет от ОС на акционерите по реда на чл. 221 ТЗ?”; 10.” Основателен ли е иск на кредитор по договор за продажба на поименни акции, с едновременност на изпълнение на престациите, да поиска реално изпълнение, заедно с мораторно обезщетение, без той да е изпълнил или да е предложил изпълнение на собственото си насрещно задължение и без да е заявил извънсъдебно право на задържане?”; 11.”Основателен ли е иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 89, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато именно ищецът е кредитор по един двустранен договор за продажба на поименни акции, с едновременно изпълнение на престациите, но не е изпълнил или не е предложил изпълнение на собственото си насрещно задължение и не е заявил извънсъдебно право на задържане на собствената си престация?”; 12.”Следва ли съдът, при осъждане за едновременно изпълнение на задълженията и на двете страни по договор за продажба на поименни акции, да постанови същата едновременност и по отношение на дължимите лихви за забава, както до завеждане на исковата молба, така и след това?”; 13.”Съществува ли процесуална възможност за ищеца, при предявен от него осъдителен иск за реално изпълнение по договор за продажба на поименни акции, да заяви право по чл. 90, ал. 1 ЗЗД за собствената си престация?”; 14.”Следва ли съдът по заявено възражение за неизпълнен договор от самия ищец по осъдителен иск за реално изпълнение да постанови съвместно осъждане на страните за изпълнението на насрещните им престации само по искане на ищеца/ при условие, че няма насрещен иск от ответника за изпълнението от ищеца/?”; 15.”Приложимо ли е упражняването на възражението по чл. 90 ЗЗД за престацията на продавача по договор за продажба на поименни акции и по отношение на кое от задълженията на продавача може да се упражни- на джирото на акциите или на предаването им на купувача?”;16.”Надлежно ли е упражнено възражението на ищеца-продавач по чл. 90, ал. 2 ЗЗД, основано на единствено твърдение за спор относно размера на цената по договор за продажба, при липса на доказателства за опасност от неплащане?”;17.„Длъжен ли е въззивният съд да даде вярна правна квалификация, като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата и доводите на страните, както и да изложи собствени съображения по релевантната фактическа обстановка и за допуснатите нарушения на материалния закон и съществените процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение?”;18.”Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?”; 19. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения, съответно да следи за правилното разпределение на доказателствената тежест?”; 20. „В случай, че е допустимо ищецът да заяви възражение по чл. 90 ЗЗД за неизпълнената си престация и да поиска едновременно осъждане с ответника, кой е крайният момент за ищеца да заяви това възражение по търговски спор?”; 21. ”Допустимо ли е изменение на основанието/ квалификацията/ на възражение за неизпълнен договор по инициатива на ищеца –въззивник пред втората инстанция, като се премине от иск за съвместно осъждане по чл. 90, ал. 1 ЗЗД към ново възражение за приложимост на чл. 90, ал. 2 ЗЗД?” и 22. „Следва ли въззивният съд да се произнася по доводи и твърдения, релевирани за първи път във въззивната жалба?”