1. „Какъв е начина, по който следва да се осъществява релевантното изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №163/ 07.10.2019г. по гр. д. №229/2019г. на 3 г. о. на ВКС; 2. „Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение №50169/02.12.2022 г. по гр. д. №2939/2021 г. на ВКС, 3 г. о. и решение №50062/01.12.2022 г. по т. д. №278/2021 г. на ВКС, 1, т. о. ; 3. „Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №80/02.06.2020 г. по гр. д. №4031/2019 г. на ВКС, 4 г. о.; решение от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС и решение №210/8.10.2018 г. по гр. д. №4971/2017 г. на ВКС, и 4. „Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в чиято хипотеза формулира следния въпрос: „Попада ли в приложното поле на разпоредбата на чл. 3, т. 2 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давностният срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, с който се погасява правото да се разваля договор, в случая чрез иск по чл. 87, ал. З ЗЗД?“, който счита, че ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, доколкото по него няма формирана съдебна практика.