за това дали е доказано извършеното плащане на цената от купувача – ответницата, вкл. с възражения за доказателствената сила на нотариалното удостоверяване. Решаващият състав е съобразил е, че удостоверяването на изявлението на страните по сделката се ползва с материална доказателствена сила, която не е оспорена и няма твърдения за невярно документиране от страна на нотариуса. Прието е, че в тази хипотеза изявлението има характер и на признание на неизгодни за страната по сделката факти по смисъла на чл. 175 ГПК, доколкото права на това лице са предявени чрез иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и същото следва да се преценява съобразно и другите доказателства по делото. Изложени са съображения, че нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт, както и че опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила (в този смисъл е съобразено приетото в решение №402/17.01.2012 г. по гр. д. №449/2011 г., на ВКС, ІІІ г. о.). Прието е, че плащането на продажната цена е установено от нотариалния акт в частта му имаща характер на разписка. Развити са доводи, че доколкото ищцата твърди, че наследодателят ѝ не е получил посочената в нотариалния акт цена – обратно на направеното и удостоверено от нотариуса изявление на лицето, че сумата е получена, то на тази страна лежи доказателствената тежест да опровергае верността на удостовереното. Изтъкнато е, че в тази насока са ангажирани единствено гласни доказателства, които обаче са счетени за недопустими предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Обобщено е, че от данните по делото не може да се направи съждение, че е опровергана верността на удостовереното в нотариалния акт изявление на продавача. Изложени са съображения, че последният е останал да живее в имота след сделката, като е съжителствал с майката на ответницата и до смъртта си – за период над две години от продажбата, няма данни да е търсил изпълнение, респ. да е твърдял, че не е получил цената на имота, да е искал разваляне или по друг начин да е демонстрирал, че е недоволен от така сключената сделка. При така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че искът за разваляне на договора за покупко - продажба се явява неоснователен, поради недоказаност на твърдяното неизпълнение на насрещното задължение на купувача за цената, което влече неоснователност и на обусловения иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. По отношение на съединените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави е прието, че основанието за нищожност се свързва с преследване на незаконна цел, а именно накърняване наследствените права на ищцата. По първото основание за нищожност, предвид възмездния характер на сделката, решаващият състав е посочил, че няма накърнено имущество на продавача, съответно на бъдещата наследствена маса. По второто – за нарушаване на добрите нрави (при нееквивалентност на престациите) пък е прието, че то не е доказано в процеса.