/1/ Липсата на главен дълг обуславя ли отпадането на акцесорното неустоечно задължение, когато е уговорена неустойка, различна от неустойката, дължима в случай на прекратяване на договора, който обезпечава?; /2/ Относно регламентираното в чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК задължение на съда при формиране на вътрешното му убеждение по делото да обсъди всички доказателства и всички доводи на страните; /3/ Представлява ли мястото на изпълнение на едно задължение, критерий дали е налице забава на кредитора и представлява ли забава на кредитора, поради неоказано необходимо съдействие при търсими задължения, случаят, когато кредиторът не се е явил за изповядване на сделка по нотариален ред, в мястото на изпълнение, договорено от страните или определено по реда на чл. 68, б. б ЗЗД?; /4/ Понятието „обособена част” от имуществото на търговското дружество по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗПСК различава ли се от понятието дълготраен материален актив по чл. 28, ал. 1 ЗПСК и дали предвижданията в ПУП за изграждане на пионерски лагер е достатъчно, за да се приеме, че имотът представлява „обособена част” от имуществото на търговско дружество, чийто предмет включва и организиране и провеждане на ученически и детски отдих и туризъм; /5/ „Обособената част” по ЗПСК може ли да бъде предмет на пряко договаряне по реда на чл. 28 ЗПСК или разпореждането с нея може да се извърши само ЗПСК и какъв е реда за това?; /6/ В случаите, когато, за да се изпълни задължение за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, е необходимо двете страни да се явят пред нотариус за изповядване на сделката, какъв е редът длъжникът да се откаже от договора в случаите, когато е налице забава на кредитора. Сочи се, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно се решават противоречиво от съдилищата- основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а останалите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.