– 1/ „При уважен с влязло в сила решение частичен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, допустимо ли е съдът да се произнесе и уважи предявения между същите страни иск и на същото правно основание следващ частичен иск в размер, който е над заявения от ищеца с петитума по двете дела общ размер на иска? Може ли съдът служебно да приеме, че обезщетението за неоснователно ползване на 1 716223дка горски имоти … е в общ размер на 55 777.15лв. … 2/ „ Пораждат ли последици процесуалните действия на лице без представителна власт и по-конкретно допустимо процесуално действие ли е изменението на иск по реда на чл. 214 ГПК, извършено от лице без представителна власт“.3/ Какъв е давностния срок, в който се погасява вземането за обезщетение за неоснователно обогатяване на 1 716223 дка горски имоти частна държавна собственост, попадащи в ревир „Сакарка за 2013г., което е изчислено в размер, съответстващ на наема определен със заповед №******г. на Председателя на ТПК „ Сакарка. 4/ „От кой момент се дължи обезщетението за забава в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и какъв е давностния срок за това вземане? Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивният съд при липса на произнасяне по възражението за нарушаване чл. 84, ал. 2 ЗЗД…“ и 5/ Дължат ли се разноски на ищеца ТП „ Държавно горско стопанство Смолян“…. По първият въпрос страната пространно е изложила разбирането си за това, че максималният и окончателен размер на претендираното вземане е определено в предходно съдебно производство, в което е бил предявен частичен иск, като според касатора, цената на иска не може да бъде променена. Сочил е противоречие с практиката на ВКС, но не в тази насока, а с оглед разрешения за това, че съдът е длъжен да се съобрази с пределите на търсената от ищеца защита и няма възможност да постановява актове извън нея. По вторият въпрос отново пространно е развито разбирането на страната за това, че юрисконсултът, направил искане по чл. 214 ГПК, не е бил редовно упълномощен и това негово процесуално действие не следва да бъде зачетено. Развито е и оплакване за неправилност на изводите на съда, счел възражението на страната в тази насока за неправилно. В заключение и като допълнителен критерий е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. И по третият въпрос страната е развила оплакването си за неправилност на съдебното решение, като е поддържана защитната теза, за това, че давността която следва да бъде приложена по отношение дължимост на сумите е тригодишна и е с начален срок -01.01.2014г., когато според касатора вземането е станало изискуемо. Страната пространно и с цитиране на съдебна практика – задължителна и казуална е развила разбирането си, че по отношение на непредявената част от вземането при частичен иск, няма последица водеща до спиране или прекъсване на давността за тази част. По четвъртия въпрос отново за развити оплакванията на страната за това, че въззивният съд е приел и вземането за лихви за непогасено по давност, отново базирано на разбиране за приложимост на кратката погасителна давност. Касаторът е изложил оплаквания и по въпрос №******ги доводи не са развити.