1. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел по чл. 172 ГПК? 2. Представлява ли груба небрежност“ в смисъла по чл. 79, ал. 2 ЗДСл. случаят, в който държавният служител, не е съобразил с атмосферните условия през м. януари 2017 г., а именно – количеството сняг навън, и без да смени ботушите си с насъбрал се по грайферите сняг или да отстрани снега, тръгва да слиза по стълби, като именно разтопеният сняг, насъбран по грайферите на ботушите, е причина за трудовата злополука? 3. При наличие на болничен лист за временна неработоспособност с определен режим домашно-стаен, в който не е разрешено и изрично вписано от лекуващия лекар ползване на отпуска в друго населено място и не е определен режим санитарно-курортен, но лицето е ползвало отпуска в друго населено място, нарушен ли е установения с болничния лист режим и императивното изискване по чл. 15, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза, респ. следва ли да се приеме наличието на причинно-следствена връзка на медицинските разходи, които увреденото лице е направило при санитарно-курортния режим? 4. При травма на увреденото лице, настъпила преди трудовата злополука, и на друга травма по причина на следваща трудова злополука, може ли да се приеме, че „посттравматично усложнение с постоянен характер и „цялостно влошаване на здравословното състояние е в следствие само на трудовата злополука, за която увреденото лице претендира обезщетението за неимуществени вреди? 5. При направено от страната искане за преразпит на свидетел, чиито свидетелски показания са били неправилно възприети и протоколирани от първостепенния съд, може ли въззивният съд да откаже доказателственото искане по чл. 267, ал. 2 ГПК? 6. Нарушен ли е принципът за добросъвестно упражняване на права (чл. 3 ГПК и чл. 8 ЗЗД) и представлява ли злоупотреба с процесуално право и опит за неоснователно обогатяване, претендирането на една и съща претенция от увреденото лице, а именно „за репариране на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Поморие, с дата на прием 01.12.2018 г. и дата на изписване 08.12.2018 г.“ с две различни искови молби за две различни трудови злополуки, по които са образувани две различни дела и са постановени две решения с присъждане на обезщетения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е решил първите пет в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а последният – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 78 и 79 ЗДСл.), в съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 172 и чл. 267, ал. 2 ГПК) и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо, 2 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.