чл. 79 ЗЗД

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?

Задължението за обзепечаване на безпрепятствено ползване на чуждо съоръжение по чл. 117, ал. 8 ЗЕ представлява ли обещаване действие на трето лице по чл. 23 ЗЗД?

При сключен трудов договор и договор за обучение по чл.234, ал.1 КТ, работникът или служителят дължи ли връщане на направените за сметка на работодателя разходи за обучение, ако не изпълни поетото задължение да остане на работа при този работодател за уговорения срок по договора?

1. Извършеното от продавача по сключен предварителен договор апортиране на обещания недвижим имот преди купувачът по предварителния договор да впише искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, представлява ли хипотеза на невъзможност за изпълнение на предварителния договор или само поставя длъжника-прехвърлител в забава за изпълнение; 2. Включва ли интегралното компенсаторно обезщетение по чл.79 ЗЗД /обезщетението за неизпълнение/ „мораторен елемент”, изразяващ се в компенсирането на вредите от късното престиране на паричния сурогат на първоначално дължимото или това обезщетение се изчерпва от паричната равностойност на първоначално обещаната престация и 3. В случай, че изпълнението е станало невъзможно по вина на длъжника и кредиторът претендира компенсаторно обезщетение по чл.79 ЗЗД, може ли кредиторът да търси – като елемент на компенсаторното обезщетение – и уговорената неустойка за забава или тази неустойка е дължима единствено в хипотезите, в които реалното изпълнение е все още възможно.

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

При ревизиране на уговорено възнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на справедливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.14, ал.2 ЕКА?

Относно обвързаността на въззивния съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагане и тълкуване на закона.

Действителна ли е / поражда ли действие/ сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане?

При ревизиране на уговорено възнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс?

За задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане .

Противоречи ли на добрите нрави клауза, съгласно която при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащане на главницата банката начислява и събира в допълнение към уговорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над нея в размер 15 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума, както и клауза, съгласно която в случай на неплатени в срок възнаградителни лихви кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване?

Кой е критерият, който разграничава неточното в качествено отношение от неточното в количествено отношение изпълнение на задължението на строителя да построи бъдеща сграда и да предаде на възложителя конкретен обект в нея срещу учредено право на строеж?

Относно реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността за претърпени от бенефициента вреди поради неизпълнение на задължение на административен орган, произтичащо от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г. – 2013/2014г.

Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

Дали съдът е длъжен да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи?

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

За начина на съединяване на исковете, когато това зависи от естеството на материалноправните отношения между страните и когато това зависи от волята на ищеца и последиците от съединяване на исковете за процесуалното качество на страните и правото им на жалба срещу постановеното решение и по материалноправните въпроси за характера на отношенията между товародателя, спедитора и превозвача при международен автомобилен превоз на стоки и техните отношения с митническите власти, когато товарът и превозното средство са конфискувани поради нарушаване на митническия режим.

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

В кой момент се преклудира правото на ответника да представи писмени доказателства – с изтичането на срока за отговор на исковата молба/респ. срока за допълнителен отговор/ или представянето на писмени доказателства може да се направи за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание от първата инстанция?

Как се преценява родовата подсъдност в случаите, при които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79 ЗЗД с цена на иска над 25 000 лв.-като се вземе предвид стойността на претендираното обезщетение, или като се вземе предвид стойността поотделно на всеки един разход, сборът от които формира стойността на исковата претенция. В тези хипотези касае ли се за един иск, или за множество обективно съединени искове за всеки един от направените разходи по договора ?

Подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличието на клауза в договора относно годишното количество отпадна вода, което съгласно чл. 36, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва да се приеме която съгласно чл. 36, ал. 3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води?

Чие задължение е извършването на довършителни СМР по общите части на сградата, в която със заповед на Общината е определен конкретен апартамент, получен от ищеца като обезщетение за отчужден от Общината имот – на Общината ли или на обезщетения собственик на отчужден имот, решаван противоречиво от съдилищата?

Относно правна квалификация на предявения иск. Относно материалноправния въпрос за приложението на правилата за неоснователното обогатяване, когато страните са обвързани от договор за мандат, който не е изпълнен или прекратен.

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Ползва ли се с погасителен ефект извършеното плащане с компенсаторни инструменти, когато то е прието без възражение от кредитора?

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Дали изпращането на пари от Израел ,където предимно живеела дъщерята З. М. Б. и чрез приятели и трети лица „гледала” майка си- ищцата Л означавало „точно” изпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД на поетото с договора задължение?

При починала от преди предявяването на исковата молба страна и конституиране по-късно нейните наследници като правоприемници в процеса,допустимо ли е производството по делото въобще?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

За доказателствената стойност на приемно-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ и за неговото значение за преклудиране на възможността на възложителя да направи възражение за неточно изпълнение на договора в количествено отношение.

Валидно ли е извършено прихващане на две насрещни задължения, което е направено чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата по предвидения в договора начин, в случай, че липсва изрично двустранно подписан протокол за прихващане, и след като страната, получила изявлението за прихващане със свое изискуемо вземане от прихващащия, не се противопоставила на това прихващане? Допустимо и законосъобразно ли е решаващият съд да отхвърли акцесорния иск за законна лихва за забава върху главницата, чиито падеж е датата на извършеното прихващане, след като веднъж приема в мотивите си, че прихващане между страните е било валидно извършено и на това основание присъжда размер на претенцията, формирана като резултат от последното, констатирайки същевременно, че по делото не е представен „изричен протокол за прихващане между страните”? Необходимо ли е да се изготвя и подписва протокол за прихващане между страните, за да може да се приеме, че прихващането е направено по предвидения в ЗЗД ред, а именно чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата? Може ли да се приеме, че длъжникът по парично задължение е изпаднал в забава след покана от кредитора си, в случай че определеният между страните в договора падеж изисква съдействие от длъжника и настъпването му се осуетява от умишлен отказ на последния да окаже такова съдействие? Законосъобразно ли е отхвърлянето на акцесорния иск за забава, поради ненастъпването на падежа на задължението, дължащо се пряко на умишлено неоказване на съдействие от страна на длъжника по същото, опитващ се по този начин да извлече изгода от собственото си неправомерно поведение?

Когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита от определено лице и петитума, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Следва ли обществения доставчик на електрическа енергия / [фирма]/ да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия, когато това преустановяване е извършено по нареждане на крайния снабдител / [фирма]/?

За формата на договора за управление на търговско дружество и може ли договорът да бъде сключен с конклудентни действия; за правната квалификация на иска на търговското дружество за вреди, причинени от управителя и възможността тази отговорност да бъде реализирана след като той е освободен от имуществена отговорност.

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

При предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност ? Искът по чл. 79 ,ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа?

За характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ период от време.

Доколко при наличието на сключен договор за концесия на обект, респ. доброволното предаване на този обект от концедента на концесионера, собственикът (концедентът) може да претендира от концесионера заплащането на суми на основание неоснователно обогатяване заради ползването от концесионера на концесионния обект?

При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тази невъзможност е последица от недобросъвестни действия на трето лице, наличието на възможност на увреденото лице да репарира причинените му вреди с иск по чл. 79 ЗЗД срещу страната по облигационното отношение изключва ли възможността то да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЗД?

Ищецът следва или да обоснове петитум, кореспондиращ на компенсационно по характер обезщетение за вреди в причинност с неизпълнението на конкретната договорна клауза или да изложи обстоятелства относно упражняване правата си по смисъла на чл.196 ал.1 вр. с чл.195 ЗЗД , в съответствие с квалификацията „ пълно неизпълнение „ на договора за покупко – продажба и формулирания петитум за връщане на цената , ведно с обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение задължението за прехвърляне собствеността върху годна, без недостатъци вещ . Предмет на преценка на съда , след уточнението , е доколко наличието на право на иск по специалния състав на чл. 196 ЗЗД изключва допустимостта на иск по чл. 82 вр. с чл. 79 ЗЗД , за компенсационно обезщетение от неизпълнение , идентично на релевантното в хипотезата на чл. 196 ЗЗД – на задължение за прехвърляне на вещ без недостатъци.

Валидно ли е и поражда ли последици между търговеца и прокуриста правоотношението произтичащо от договора за вътрешни отношения между тях, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма, когато прокуриста е изправна страна по договора?

Съдилищата са сезирани с иск по чл. 93, ал. 1 ЗС за получаване от собственика на вещта на гражданските плодове/наема/ от нея, а не за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение . Съдът е разгледал претенция на непредявено основание и е присъдил обезщетение в размер на среднопазарния наем за периода, вместо за реално дължимите граждански плодове, събирани от несобственика и дължими на собственика на вещта. Ето защо в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане и произнасяне на действително предявеното правно основание- чл. 93, ал. 1 ЗС.

Прекратяването на правото на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП, отм., поради прехвърляне на лица извън тези по чл. 5, ал. 2 от същия закон на повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал.3 за кое юридическо лице се отнася: за приватизираното търговско дружество, или за дружеството- купувач по приватизационната сделка?

Относно правната квалификация на исковете и за рамките, определящи въведения с исковата молба предмет въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика.

Относно възможността уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните. По този въпрос, разгледан съобразно общите правила на ЗЗД /чл. 65, ал. 2/ и в контекста на Закона за адвокатурата /чл. 36, ал. 4/ и Етичния кодекс на адвоката /чл. 14 и чл. 15/, липсва съдебна практика и доводите на касаторките са намерени за основателни.

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Относно формата на упълномощаването за сключване на сделки, за които законът изисква особена форма, както и по въпроса за характера на правоотношенията, които възникват между туристическите оператори, туристическите агенти и потребителите на туристическия продукт, регламентиран в чл. 30 ЗТ.

Явяват ли се вреда за купувача разноските по воденото дело за делба, след частична евикция, след като съсобствеността с третото лице е прекратена с доброволна делба?

Може ли ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане авансово изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен договор, да прави възражение по чл. 83, ал. 1, предложение второ ЗЗД за освобождаването му от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението на договора?

Представлява ли ново непозволено увреждане неизпълнението на влязло в сила решение, респ. забавеното плащане на парично обезщетение за вреди от непозволено увреждане, присъдено с такова решение, или отношенията по повод такова забавено плащане следва да се уредят по правилата за неизпълнение на задълженията- чл. 79 ЗЗД и сл. , и конкретно чл. 86 ЗЗД?
От кой момент започва да тече погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, и конкретно - за вреди, представляващи пропуснати ползи за определен следващ период от време- от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдено обезщетение за тези вреди за предходен период от време, или на общо основание - от датата на откриване на дееца съгласно чл. 114, ал. З ЗЗД?

Относно приложимия към спорното правоотношение материален закон и доказателственото значение на фактурата, издадена по повод международна продажба на стоки, която не е придружена с митническа декларация за внос на стоките на територията на Р. Б..

Дали направеното под условие изявление за прекратяване на наемния договор е достатъчно основание за прекратяване на договора, дори и при ненастъпване на изрично обозначения модалитет /чл. 25 ЗЗД/? Дали е опорочена изразената от наемателя воля за прекратяване на договора, формирана в резултат на подвеждане и недобросъвестно създадено от наемодателя основателно очакване у наемателя, че срещу прекратяването на наемния договор ще му се прехвърли собствеността върху процесния имот чрез извършване на замяна /чл. 12 ЗЗД/? Дали държавата-наемодател трябва да носи отговорност за вредите, които е причинила на наемателя, като го е подвела да направи изявление за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие и по този начин не е изпълнила обещанието си да му прехвърли чрез замяна собствеността върху наетия имот и го е лишила от ползите, които наемателят е могъл да получава до края на наемния договор от ползване на наетата земя чрез реализация на продукцията от инвестираните в нея трайни насаждения от лавандула /чл. 79 ЗЗД/?

За несъответствие между заявеното с исковата молба право и на правото на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт.

Относно отговорността при неизпълнение на сключен договор,произтичаща от разпоредбите на чл. 20 б “а”, чл. 63 и 79 ЗЗД и чл. 33 ал. 1 от Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/НПВКС/-отм.

За правното основание на предявения иск.

Ползва ли се с материална доказателствена сила двустранно подписана фактура, в която е отразено, че плащането се извършва в брой по отношение на факта на получаването й от подписалото я лице и съставлява ли по правната си същност първичен счетоводен документ, удостоверяващ погасяване на парично задължение в посочения в нея размер?

Относно съдържанието на престацията, която възложителят по договор за строителен ремонт дължи на изпълнителя, и дали във всички случаи следва да бъде уговорено възнаграждение за извършеното.

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

Дали могат да се претендират вреди за претърпени вреди от деликт, когато деянието, от което са настъпили е форма на неизпълнение на сключен между същите страни договор?

Относно разпределяне на доказателствената тежест при установяване на предпоставките по чл. 79 ЗЗД. както и доказване на невиновно поведение от страна на МО. обосновано с висящи съдебни производства за процесиите апартаменти, въпроси решавани противоречиво от съдилищата.

В исковата молба следва да се изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици от какъв договор се претендират.

Относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право.

За разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ, който носи подписа на оспорилата го страна.

Произнасяне на касационната инстанция по влязло в сила като необжалваемо решение на апелативния съд сочи на недопустимост или на нищожност на съдебния акт?

Може ли да се претендира обезщетение за неимуществени вреди при договорна отговорност?

Възможно ли е трансформирането на уговорената в алеаторен договор натурална конкретно определена издръжка в даване храна, гледане, отказване на лекарска помощ и др. в парична издръжка?

За приложното поле на чл. 135 ЗЗД.