чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
налице ли са нарушенията на договора и на ОУ, които въззивникът е оспорвал да са допуснати от него в качеството му на координатор при изпълнението на финансирания проект. Тази преценка не излиза извън рамките на спора, чието разглеждане е пренесено пред въззивната инстанция и е в отговор на посочените в жалбата оплаквания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ Допустимо ли е съдът да приеме клауза от договор за кредит за неравноправна, без да е посочил как е стигнал до този извод, на какво се основават правните му изводи и без да посочва съответната приложима законова разпоредба?; 2/ Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за неравноправност само и единствено на база приета експертиза по делото, която констатира, че има промяна на съответните компоненти по договора за кредит или следва да съобрази и вземе предвид всички, събрани в хода на производството доказателства? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т. 19 ТР №1/04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985г., както и с решенията по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. и гр. д.№1321/2018г. на ІV г. о. на ВКС; 3/ При установяване на извършени капитализации на главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси, застраховки и други, следва ли съдът да прогласи цялото допълнително споразумение за нищожно или само клаузата, отнасяща се до капитализация на лихви, с оглед на това, че в практиката на ВКС е прието, че капитализирането на други суми, различни от лихва – е действително?; 4/ Нищожна ли е капитализацията, извършена с допълнителни споразумения към договора, на просрочени главница, такси, комисионни, застраховки, произтичащи като задължение от договор за банков кредит? Следва ли от капитализираните суми да бъдат премахнати единствено и само лихвите, а за останалите суми капитализацията да се приеме за действителна?; 5/ Може ли съдът да приложи всички останали клаузи от едно допълнително споразумение, въпреки че е приел клаузата, в която са уредени предпоставките, от които зависи валидното изпълнение на споразумението, за неравноправна? – допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, поради противоречие с приетото в т. д.№1504/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС; 6/ Може ли, посредством тълкуване действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, да бъде изведена волята на длъжника / длъжниците за направено признание на дълга, инкорпорирано в клаузите на допълнителното споразумение към договор за кредит? –въпросът обосноваван също в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ТР №4/2019 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС;7/Каква е разликата между капитализация на просрочени лихви и анатоцизъм? и 8/ Може ли да се приеме, че от сключването на няколко последователни договора за кредит, с една и съща банкова институция, следва да се презумира знание на кредитополучателите за параметрите по договорите, което от своя страна да доведе до отпадането на евентуалната неравноправност на клаузите им, като в този случай какви доказателства следва да бъдат събрани? - поседните два въпроса, както и всички предходни са обосновавани с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- значение на отговора им за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
/ относно действителността и законосъобразността на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР /, което е предпоставяло спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото правните изводи на въззивния съд се основават на приложението на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР, то те се основават на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като валидността на цитираното решение е предмет на висящ пред ВАС спор. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г. /. Според страната неправилно съдът е възприел изменението на законовата разпоредба от м. юли 2015г. и счел, че за произвежданата от него електрическа енергия, с оглед това изменение, е приложима единствено цената по т. 8 от Решение №Ц–10/2011 г. на КЕВР, без да извърши анализ на отношенията между страните, предходно на изменението. Считано от влизането му в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий - нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, но без да се променят самите преференциални цени. Съображенията на касатора са, че нито в текста на закона, нито в подготвителните за същия документи, са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени прилаганата до момента методология по приложението и на двете преференциални цени към един и същ производител на енергия от възобновяем източник вятър - съответно по т. 8 и т. 9 на Решение №Ц - 10 на КЕВР / при работа до и над 2250 часа на година /. Не е обоснован, според страната, извода, че съществувалите предходни отношения и практики между страните следва да отпаднат след измененията, след като самият договор / чл. 18, ал. 3 и ал. 4/ съдържа уговорка за приложението на две отделни преференциални цени, по които да се фактурира произведената електроенергия в рамките на една календарна година. Акцентира на липсата на нормативен административен акт, определящ индивидуализиращия критерий, по който всеки от енергийните източници да може да бъде отнесен към едната или другата група производители на електрическа енергия от вятър - до и над 2 250 ефективни часа за календарна година, както и на фактическата възможност една и съща електроцентрала да премине от една в друга група в рамките на годината. В този смисъл се цитира практика на Върховен административен съд, с която касаторът намира, че въззивният съд е следвало да се съобрази, както и с правните последици от отмяната на т. 1.7 от Решение №СП – 1 на КЕВР, за частноправните отношения между страните по спора – окончателна и спрямо всички отмяна. В този смисъл и поради невлязлото в сила решение №СП – 5 на КЕВР, съдът, според страната, е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето му липсва определено по надлежния ред и приложимо НСПЕ, въз основа на което ответникът да е отказал заплащането. Следвало е, поради това, съдът да съобрази и междувременно прогласената нищожност на това решение, във връзка с което е претендираното от ищеца спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението за обявяването й. Нещо повече, според касатора, на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК въззивният съд е следвало сам да се произнесе по действителността на индивидуалния административен акт – Решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички правни доводи на страната, свързани с приложимостта на механизма, залегнал в сключения между страните договор, както и за несъстоятелността на позицията на НЕК – след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от м. юли 2015 г., на която се основава аргументацията на ответника. Касаторът счита, че въззивният съд е изхождал от напълно погрешна изходна позиция – че спорът е дали ответникът следва да изкупува по преференциални цени цялото произведено количество електроенергия, докато спорът в действителност е коя стойност на НСПЕ и по какъв механизъм следва да се приложи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как се прилагат задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права? (По иск на основание чл. 79 ЗПУПС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК: дали забавата на кредитора с правнозначим факт за установяване размера и изискуемостта на спорното право и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита?;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД, чл. 96 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Следва ли страна по договор да носи отговорност по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ако вредата за насрещната страна /увредения/ произтича/е опосредена от негово действие, както и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза, имат значение единствено за разноските, присъдени от първа инстанция, в случай на спазване на предвидения в чл. 248 ГПК процесуален ред за изменение на решението в тази му част.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за придобиване на недвижим имот чрез ипотечен кредит, но не и неизгодните за потребителите условия по кредитния договор, с които банката-кредитор я е обвързала.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как се прилага процесуалното задължение на въззивния съд да приложи установената в чл. 373 ГПК преклузия? (Претенция по договор за факторинг)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 100 ал. 1 ЗЗД, чл. 146 ал. 4 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 195 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 370 ГПК, чл. 373 ал. 2 ГПК, чл. 373 ГПК, чл. 375 ал. 1 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.