чл. 79, ал. 1 ЗЗД

са решени в противоречие с решение №141/05.10.2016 г. по т. д. №1516/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. 2 на ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно възможността длъжникът да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и цедента договор след изразено изрично писмено съгласие с прехвърлянето на вземането.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Може ли съдът да обяви за окончателен предварителен договор, в който не е постигнато съгласие между страните относно индивидуализацията на движими вещи, които са индивидуално, а не родово определени?; 2. Допустимо ли е ищецът – продавач по предварителен договор, да индивидуализира определени движими вещи (които са индивидуално, а не родово определени), обект на покупко-продажбата, едва с исковата молба, с която предявява иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако преди това страните не са постигнали съгласие относно броя, вида, съществените характеристики на движимите вещи и общата им цена?; 3. Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните?; 4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото – задължение по чл. 236, ал. 2 ГПК?; 5. Длъжен ли е съдът при извършване на тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии, да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата такава, и може ли да подменя нейното съдържание?; 6. Допустимо ли е по реда на чл. 20 ЗЗД съдът да извърши тълкуване на предварителен договор, което е различно от съдържанието му и от потвърденото от страните по него в съдебното производство?; 7. Когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?; 8. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира?; 9. Нищожен ли е на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД предварителен договор, в който не са индивидуализирани индивидуално определени движими вещи, за които страните не са постигнали съгласие поради неизвършване на концентрация относно тези вещи?; 10. Изправен ли е продавачът по предварителен договор за покупко-продажба, след като не е извършил дължима престация относно концентрацията на движимите вещи, обект на покупко-продажбата, и в този смисъл легитимиран ли е да предяви конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?; 11. Задължен ли е да изпълни по предварителен договор за покупко-продажба купувачът, ако липсата на индивидуализация на движимите вещи, обект на прехвърляне по договора, е в пряка причинна връзка с неизпълнението на продавача? и 12. Дължи ли купувачът заплащане на стойността на движими вещи, които са уговорени отнапред като количество, но впоследствие част от тях се оказват негодни за уговореното предназначение поради липса на престация по цялото договорно отношение от страна на продавача?

„1. До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните; Съдът следва ли да тълкува всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки; 2. Когато е установено, че изпълнението е осъществено след срока за изпълнение, кой следва да твърди и докаже, че закъснението е резултат от непреодолима сила или забава на кредитора; Длъжникът ли следва да релевира и установи непреодолимата сила или забавата на кредитора или кредиторът следва да идентифицира конкретните обстоятелства, довели до закъснението, за да демонстрира, че те не са нито непреодолима сила, нито негова забава като кредитор; 3. Може ли да се претендират пропуснати ползи при продажба на продукти, например електрическа и топлинна енергия, вода и подобни, като се изхожда от обичайните пазарни условия, ако количеството, което ще се реализира, не може да бъде точно определено“. За въпросите по т. 1 и т. 2 касаторът твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на ІІ т. о., решение №81/07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на І т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на І т. о., решение №80 от 03.05.2018 г. по гр. д. №2560/2017 г. на ІV г. о., решение №16/09.03.2016 г. по гр. д. №6670/2014 г. на І г. о., решение №95/21.07.2016 г. по т. д. №1280/2015 г. на І т. о., и решение №164/03.02.2016 г. по т. д. №1890/2014 г. на І т. о., а за третия въпрос - че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца електроенергия, въззивният съд е изложил съображения, че първоначално, към момента на сключване на договора, правната уредба на цената се е съдържала в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата /отм./, а впоследствие Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му редакция, при което цялото количество на произведената от възобновяеми източници електроенергия се заплаща по преференциални цени.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК? (По иск на „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД срещу физическо лице, за сума, представляваща усвоена и непогасена главница по договор за кредит)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

/ал. 6/. Ал. 7 допуска СД да взема решения и неприсъствено, с подписан от всички членове протокол без особено мнение. Въззивният съд е приел за установено, въз основа на показанията на свидетелката С., че в периода от края на 2009 г. до началото на 2010 г. ищецът Г. е бил член на СД, но дружеството изпитвало затруднение със снабдяването с неговия подпис под протоколите, с които са били вземани решенията. На свидетелката не й е известно ищецът да е бил несъгласен с някое решение, за да не го подпише. Тъй като той не е подписал протоколите за взетите решения, се блокирала работата на дружеството. В началото на 2010 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ извършила проверки в дружеството и били дадени предписания да се оправят документално нещата, тъй като не можело да се продължава при липсата на подпис. След освобождаване на ищеца като член на СД, КФН дала указания на дружеството, че след промяната на състава на членовете на СД, протоколите следва да се приподпишат от новия член на СД. КФН наложила санкция на дружеството за нарушенията във връзка с липсата на подпис под протоколите като за всеки протокол била наложена отделна санкция. За дружеството е била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по КСО, защото реалното им изпълнение е станало невъзможно по причини, които са били непреодолими от СД. Повторното вземане на решенията е установено от протокол №14 от 01.06.2010 г. Видно от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от 25.06.2013 г. на СРС, изрично е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже, че е изправна страна по договора, въз основа на който претендира заплащане на възнаграждение, а това не е направено. При така изложените мотиви въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за неоснователен главният иск, а след като той е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният иск за лихва.

относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действащия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а при новото разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд, следва да се проведе производство по чл. 129, ал. 2 ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба, като бъде съобразено и това, че твърдяната от страната забава на кредитора не прекратява облигаторната връзка между страните. Те продължават да бъдат обвързани с договора, а ищецът следва фактически да обоснове правните последици и съответно възможността за преустановяване на тази връзка, чрез твърдяно негово фактическо поведение в тази насока. Следва да посочи извършил ли е отказ от договора, в резултат на това бездействие от страна на МРРБ /чл. 98 ЗЗД/ при изразено от него нежелание да бъде развален същия по взаимно съгласие и кои от сумите претендира в такава хипотеза, като претенциите следва да са обосновани фактически, именно с правните последици от твърдяната забава на възложителя. Страната следва да съобрази още и това, че обезщетението за вреди следва да е свързано с основание стоящо извън договорното правоотношение, обосновано фактически, за да е налице такъв иск като петитум. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищците, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на главния иск и необходимостта от предявяване на евентуални искове, които също следва да бъдат обосновани като обстоятелствена част и петитум.

1/ Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка /по този въпрос се сочи противоречие с практика на ВКС, намерила израз в определения по ч. т. д.№1813/2019 г. на І т. о., ч. т. д.№2479/2020 г. на ІІ т. о. и цитираната там/; 2/ При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта; Ако отговорът е положителен, то в обхвата на косвения съдебен контрол съдът длъжен ли е да вземе предвид всички възражения относно незаконосъобразността на административния акт и следва ли служебно да провери налице ли са всички основания за незаконосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК; 3/ Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /екс леге/ правомощие на съда; 4/ Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му; 5/ Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор. По въпроси от №2 до №5 се излагат подробни съображения, че разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самостоятелното основание на чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касация се съдържа в касационната жалба и се обосновава с вероятната недопустимост на въззивното решение, поради противоречието му с ТР №1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д.№1/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

При влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, допустим ли е осъдителен иск с предсрочна изискуемост в по-късен момент?

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т. 1 ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението.

на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, всички свързани с преценката от въззивния съд на събраните по делото доказателства, доводите на страните, съобразяване на логическите правила и обосноваване на решението по правния спор. Материалноправните въпроси са заявени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е самостоятелно мотивирано, а препраща към въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

за допустимостта вятърната електроцентрала на жалбоподателя да продава произведената електрическа енергия в рамките на една календарна година последователно по двете преференциални цени. Наведен е довод, че предвиденото в специалния Закон за енергетиката предварително изпълнение на издадените индивидуални административни актове не дерогира института на спиране на гражданското производство при наличие на друг висящ преюдициален правен спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело, като се позовава на Определение №410/27.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №1813/2019 г. на I т. о., Т. К. Посочено е, че доколкото размерът на нетното специфично производство на електроенергия обуславя размера и дължимостта на предявената претенция - без отменената т. 1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2015 г., ответникът е следвало да заплати на ищеца всички претендирани суми, поради което изходът на търговския спор би бил различен при евентуална нищожност, респ. при отмяна на обжалваното последващо Решение №СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. Твърди се, че зачитането на силата на пресъдено нещо по отношение отмяната на т. 1.7 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и евентуално прогласената нищожност на Решение СП-5/28.03.2019 г. от страна на въззивния съд би имало за резултат отпадане с обратна сила на породените от тези решения правни последици. Касаторът счита също, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд, не е упражнил косвен контрол върху Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, като не се е произнесъл по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК по неговата валидност, по съображения, че съгласно чл. 13, ал. 9 Закона за енергетиката то се ползва с предварителна изпълняемост, както и поради това, че същото не е преюдициално по отношение на спора, въпреки че именно на него съдът е основал решаващите си правни изводи. Твърди се, че след като въззивният съд е приложил установеното в споменатото решение количество на нетно специфично производство, при наличие на доводи за неговата незаконосъобразност, той е следвало да се произнесе инцидентно по валидността му. Изложено е, че с исковата молба жалбоподателят е обосновал наличието на предпоставките за косвен съдебен косвен контрол по отношение на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. в приложимите точки 1.7 и 1.8. Инвокирани са оплаквания и за неправилно приложение на материалния закон- чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, във връзка с пар. 17 от п. з. р. на ЗИД на Закона за енергетиката, по съображения, че с измененията на ЗЕВИ от 24.07.2015 г. са ограничени количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени - до размера на нетното специфично производство, но не и начинът на приложение на двете отделни преференциални цени, определени в т. 8 и т. 9 от Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. - при работа до и над 2250 часа на година, които са останали непроменени и се прилагат, както и преди измененията на ЗЕВИ. Поддържа се, че освен позоваването на изменението на чл. 31, ал. 5/2015 г., въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно приложението единствено на преференциалната цена по т. 1.8 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., съответно на Решение №СП-5/28.03.2019 г. по отношение на електроенергията, произведена от вятърната електроцентрала на касатора и не е съобразил, че действието на всички съществували дотогава актове и договори е запазено. Наведен е довод, че въззивният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и отражението щ върху частноправните отношения между страните, като не е съобразил, че точка 1.7 от него, с която за вятърни електрически електроцентрали работещи до 2250 часа е определено нетно специфично производство от 2000 КВтч, при цена от 188.29 лв./МВтч, без ДДС, е окончателно отменена с Решение №1115/28.01.2019 г. по адм. д. №5284/2018 г. на Върховния административен съд, като делото не е върнато на КЕВР за ново произнасяне и на органа не са дадени задължителни указания в тази насока, последица от което, според касатора, е липсата на надлежно определено КЕВР нетно специфично производство.

№1; решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение №151 от 01.02.2021 г. по т. д. №2227/2019 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№2 – 5, вкл.; решение №15/22.12.2016 г. по т. д. №2404/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №155 от 06.11.2012 г. по т. д. №744/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №235 от 09.01.2018 г. по т. д. №726/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №202/27.02.2015 г. по т. д. №4123/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение №23 от 04.08.2014 г. по т. д. №1938/2013 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№6 – 8, вкл.; решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о., решение №15/22.12.2016 г. по т. д. №2404/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №155 от 06.11.2012 г. по т. д. №744/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №28 от 01.03.2017 г. по гр. д. №60094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №578 от 13.11.2008 г. по т. д. №338/2008 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №9; решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о., решение №162/28.01.2013 г. по т. д. №453/2012 г. на ВКС, I т. о. и решение №19/23.02.2009 г. по т. д. №474/2008 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №10; решение №208/29.07.2013 г. по гр. д. №916/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение №38 от 02.03.2017 г. по гр. д. №60030/2016 г. на ВКС, IV г. о. – по въпроси №№11 и 12; решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №13; решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о., решение №48 от 09.07.2020 г. по т. д. №1072/2019 г. на ВКС, II т. о., решение №155 от 06.11.2012 г. по т. д. №744/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение №15/22.12.2016 г. по т. д. №2404/2014 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№14 – 16, вкл.; решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №17; решение №45/20.04.2010 г. по т. д. №516/2009 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №18; т. 1 Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №23 от 04.08.2014 г. по т. д. №1938/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение №162/28.01.2013 г. по т. д. №453/2012 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №19; Тълкувателно решение №3/29.06.2017 г. по тълк. д. №3/2016 г. на ОСГК на ВКС, решение №146 от 11.03.2020 г. по т. д. №2924/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение №3/24.03.2021 г. по т. д. №2808/2019 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№20 и 21; т. 3 ППВС №1 от 13.07.1953 г. и решение №91/21.04.2016 г. по гр. д. №4497/2015 г. на ВКС, III г. о. – по въпрос №22; т. 3 ППВС №1 от 13.07.1953 г., решение №91/21.04.2016 г. по гр. д. №4497/2015 г. на ВКС, III г. о., решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение №331 от 04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение №546 от 01.12.2010 г. по гр. д. №966/2009 г. на ВКС, III г. о. – по въпроси №№23 и 24.

За преклузията на възраженията на ответника в исково производство при предявен против него иск за реално изпълнение на договор, които възражения са във връзка с релевантни за същото правоотношение факти.

притежава характеристиките, очертани в чл. 280, ал. 1 ГПК, но искането за допускане на касационно обжалване по него е неоснователно, поради липса на въведените допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва да се изчисли минималният размер на адвокатското възнаграждение, до който последното може да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 36 ЗАдв, при направено възражение за прекомерност по дело, чийто предмет са няколко обективно съединени искове - на база сбора от цената на всички искове или като сбор от минималното възнаграждение, изчислено за всеки иск по отделно?

За приложимостта на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД по отношение на направеното на цесионера възражение на длъжника за разваляне на сключения от длъжника договор с цедента, от който произтича прехвърленото вземане.