чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?

Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

Относно съдържанието на понятието за конфликт на интереси в контекста на правоотношенията, уредени с ПМС №69/2013г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 - 2013г.", Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм /отм./.

Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?

Допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, като предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо- приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/.

По своето естество, като произтичащ от твърдяното неизпълнение от страна на банката длъжник по договор за паричен влог (т.е. абсолютна търговска, банкова сделка от категорията пасивни), спорът по настоящето дело, въведен с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421 ТЗ на ползвател на платежна услуга, има характера на платежен: според терминологията на чл. 128 от относимия към разрешаването му Закон за платежните услуги и за платежните системи /отм./, действал до влизането в сила на 6 март 2018 г. на сегашния закон с идентично наименование /ЗПУПС/. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗПУПС /отм./ от 1.ХІ.2009 г., производството пред комисията за платежни спорове не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда. Следователно, при дължимата от ВКС служебна проверка, в конкретния случай се установява, че атакуваното от А. Б. въззивно решение е валиден и процесуално допустим съдебен акт. От естеството на спора като платежен на плоскостта на чл. 44 ЗПУПС /отм./, т.е. търговски, защото е относно неизпълнението на задължение на доставчик на платежна услуга /ДПУ/ по абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ - във вр. чл. 421 ТЗ, по никакъв начин не следва, че разрешаването му би било възможно без изясняване на точното съотношение между наследяването по закон и по завещание, като две отделни основания, но също и предвид ноторното обстоятелство, че банковата практика отдавна е прекосила класическия контур на паричния влог, примесвайки го с елементите на банковата разплащателна сметка, с което бива размит и ерозиран присъщия едностранен характер на сделката.

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната, воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на съдлъжници, отговарящи солидарно за поетия с договора дълг?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

Получаването и осчетоводяването на фактурата от купувача, включването й в дневниците за покупки и в подадената справка – декларация по ЗДДС, както и наличието на задължение в оборотната аналитична ведомост в сметка „Доставчици” в размер на цената по издадената фактура, представлява ли признание за наличието на облигационно отношение между страните, свързано с договор за търговска продажба и получаването на стоката от страна на купувача?

При ревизиране на уговорено възнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на справедливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.14, ал.2 ЕКА?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум.

Задължителните реквизити, идентифициращи бенефициера, наредителя, обезпеченото валутно правоотношение и пр., които трябва да бъдат посочени от бенефициера в подаденото от него искане за плащане, следва ли да бъдат напълно идентични с посочените в банковата гаранция или може да не са еднакви с тях, но да не им противоречат?
При извършването от страна на банката – гарант на преценката относно редовността на искането за плащане, подадено от бенефициера до нея, длъжна ли е банката да съобразява представени й документи, стоящи извън искането, вкл. и представени документи с предходни, нередовни искания за плащане, в случай, че представянето на тези документи не се изисква от условията на гаранцията или банката е ограничена от разпоредбата на чл.19, б. А от Еднообразните правила за гаранциите на поискване и следва ли да извърши проверката за редовност само въз основа на данните, съдържащи се в самото искане?
Задължен ли е гарантът да посочва изчерпателно всички основания за отказ за плащане на бенефициера още преди получаване на писменото искане за плащане, в случай, че гаранцията установява писмена форма за действителност и редовност на искането.

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

Приложим ли е ЗЗП по отношение на физическите лица, встъпили в задължение на търговец- кредитополучател по договор за банков кредит?
Валиден ли е договор за встъпване в дълг, сключен между кредитор, придобил вземането въз основа на цесия, която не е била съобщена на длъжника по прехвърленото вземане от цедента, и трето лице?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник?
За възможността съдът да тълкува клаузи в общи условия, без да съобрази задължителното произнасяне на органа (ДКЕВР), който ги е одобрил (по отношение на клаузата за неустойка по чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ЧЕЗ); налице ли е неизпълнение на задължението по договор, когато кредиторът е приел плащането на различно основание (за съдебни разноски вместо за дължимата цена на потребена ел. енергия); за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред; както и дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

Следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Кой е критерият, който разграничава неточното в качествено отношение от неточното в количествено отношение изпълнение на задължението на строителя да построи бъдеща сграда и да предаде на възложителя конкретен обект в нея срещу учредено право на строеж?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник обуславя допустимостта на решението?
Дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

Относно периода на действие на решението на общото събрание на етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на общото събрание на етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред.

За тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието за волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление.

Дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави?

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

За начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения?

По кой ред се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ?

За тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието да волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление?

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?

Относно задължението на възложителя да заплати възнаграждение за изработеното, въпреки че не е приел изрично резултата?

На какви изисквания следва да отговарят осъществените от изпълнителя строително монтажни работи, неуточнени по съдържание , количество и качество в договора за възлагане строителство на сграда, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 48 по т.д.№ 822/2010г. на ВКС, ІІ т.о. в решаващата му част?

Относно приложението на чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към постановление № 94 на МС от 24.04.2014 г. вр. с чл. 59 ЗЗО – в компетентността ли е на директора на Р. да определя коя по ред хоспитализация следва да се заплаща от касата, при липса на констатирани нарушения при лечението и по какви критерии следва да се извършва тази преценка.

Съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят, физическо лице, е предоставил парична сума в евро, а довереникът, също физическо лице, се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити на физическите лица в евро?

Oт кой момент поражда действие извършеното извънсъдебно, респективно съдебно прихващане и за последиците на този момент по отношение на евентуалното акцесорно задължение за обезщетение за забава върху насрещното задължение за периода от изискуемостта на последното до момента на изявлението на длъжника за извършване на прихващането.

Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД?
Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?
По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?

Относно уговорките за други престационни задължения – довършване строителството на сграда и снабдяването с удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ в предварителния договор за покупко–продажба на недвижими имот, прекратяват ли се със сключването на окончателен договор за покупко–продажба на имота.

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

Относно действието във времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решението на Върховния административен съд, както и за последиците от тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно съществуването на паричното задължение за такса „достъп” до електропреносната мрежа на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД след отмяната от ВАС на решението на ДКЕВР, определящо нейния размер, поради противоречие по въпроса на обжалваното решение с налична задължителна за съдилищата практика на ВКС.

Относно действието във времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решението на Върховния административен съд, както и за последиците от тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за защита от страна на бенефициент по Оперативна програма„Регионално развитие”, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС, когато договарящият орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължение за възстановяване на суми в резултат на извършена финансова корекция, определил е срок за възстановяване на сумата и е заявил, че ще извърши прихващане, или ще пристъпи към действия за принудително събиране, а бенефициентът твърди, че задължението не съществува?

За допустимостта на решението по иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие, предявен преди 25.12.2015 г.

Относно дължимото изпълнение по договор за поддържане на общата инфраструктура на курортен комплекс с обособена територия, сключен между дружеството-собственик на комплекса и собственика на един или повече обекти на неговата територия и за значението на състоянието на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя по такъв договор, при преценка на значителността на изпълнението с оглед интереса на кредитора при спор за изпълнението.

Относно размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни – максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок.
Дължи ли се неустойка за период, след като кредиторът също е станал неизправен или относим е само момента на възникване на задължението, т.е. изключва ли неизправността на кредитора (лицето претендиращо неустойка) правото на неустойка?
Дължи ли се неустойка съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“, когато продавачът заплаща описаните дневни обезщетения, след получаването на уведомление от потребителя, когато такова уведомление е постъпило?
Волята на носителя на спорното право (цедента) и на лицето (цесионера), което вместо него предявява от свое име неговото право, следва ли да се приеме за недопустимост на подобна процесуална субституция, с оглед, че е допустима само в случаите, предвидени в закона?
Предвид твърдяната цесия по отношение на процесната сума, за която следва да има самостоятелно правно основание, може ли цесионерът да провежда доказване по отношение на договора за продажба, по който не е страна (т.е. процесното вземане има ли характера на договорно основание по отношение на лицето, с което липсва облигационно отношение)?

Така, както е предявен, искът има за предмет компенсация на вредите от неизпълнението на задължението за привеждане в експлоатация, на основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предл. последно, а не обезщетение на вреди в резултат от забавено изпълнение, като в исковата молба напълно липсва позоваване на обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава.
Горното не съответства на приетото като спорен предмет от страна на въззивния съд, а в съвкупност с доводите, че приложение следва да намери нормата на чл. 96, ал. 2 ЗЗД /касаеща отговорността за понасяне на необходимите разноски за запазване и поддържане на вещта при забава на кредитора/ сочи, че съдът изобщо не се е произнесъл по предявения иск за обезщетение на вредите от виновно договорно неизпълнение, с оглед заявеното в рамките на първоинстанционното производство фактическо основание на иска, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено.

Плащанията за топлинна енергия представляват ли „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД и поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК ?

Недопустимо е, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 ТЗ дело по см. на чл. 637, ал. 1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Приложими ли са редът и срокът по чл. 428 ТЗ /отм./ за оспорване на операции със средства по разплащателна сметка, извършени от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра, или същите са относими само към хипотезата на несъответствие между даденото от титуляра нареждане и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Дали при тълкуване на търговските сделки е необходимо да се отчитат съществуващите между съконтрахентите – търговци трайни търговски отношения, както и формалните счетоводни записвания за вида и характера на отделните сделки, когато счетоводното им отразяване и извършваните във вр. с тях счетоводни операции противоречат на вписаното в самия договор?

Относно възможността да се превалутира без допълнително споразумение паричното задължение на страната, уговорено в излязла от гражданския оборот към момента на сключване на договора, парична единица при официално прието съотношение между съответните валути е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно началото на давностния срок при вземанията за неустойка за забава без определен краен срок е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Ползва ли се с погасителен ефект извършеното плащане с компенсаторни инструменти, когато то е прието без възражение от кредитора?

Относно допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т. 2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Кое е основанието за възникване на задължението на презастрахователя? От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договор за презастраховане? Кой е началният момент от който започва да тече погасителната давност по задължението на презастраховател?

Относно възможността в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Относно елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правот.

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Съществуването на искане за откриване на банкова сметка доказателство ли е за съществуване на договор за разплащателна сметка ? Писмената форма условие ли е за действителност на договор за разкриване на разплащателна сметка съгласно действащата нормативна уредба към момента на откриване на разплащателната сметка и по – конкретно Наредба № 3/29.09.2005 год./отм/?

Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Относно разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на задължението към потребителя „да възстанови партидата му” и да доставя електроенергия до неговия обект (имот).

Каква е отговорността на пълномощника-деликтна или договорна?

Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Относно правните последици на сключен от общинско предприятие договор за ползване на площи, общинска собственост, за рекламна цел.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Дължи ли се обезщетение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1, предл. второ ЗЗД за вреди над уговорената неустойка, при положение, че искът по чл. 92, ал. 1, предл. първо ЗЗД е отхвърлен.

Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции.

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

По въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235, ал. 2 от новия ГПК – ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК на ВКС.

Дали съставянето на редовни данъчни фактури от ищеца, които са неподписани от ответника, но са осчетоводени от него, включени в дневниците му за покупки и в справките – декларации по ЗДДС и въз основа на които ответникът е ползвал данъчен кредит, установяват наличието на договорно правоотношение между страните.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

Задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие между искова молба и приложени към нея документи, удостоверяващи правоотношенията между страните.

Относно качеството на ответника, като потребител на топлоенергия въз основа на представения по делото нотариален акт, обективиращ деривативно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, както и е констатирал, че по отношение на имота е било осъществено топлоподаване, чиято стойност се претендира.

При предявен иск за реално изпълнение на договор на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и при направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си, защото ищецът е неизправна страна по договора и има неизпълнено насрещно задължение, може ли да се постанови осъдително решение, с което страните да бъдат осъдени да изпълнят едновременно насрещните си задължения, без да е посочен размерът на насрещното задължение на ищеца, като този размер не е определен и в мотивите на решението?, поради констатирано противоречие на въззивното решение с вл. в сила решение на Градски съд София по гр.д. №1680/07 г.?

Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото?

Клаузата на т.8.1 от договора, съгласно която при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива ползвателят на помощта дължи възстановяването й, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на нарушението, респективно от узнаването му касае ли преддоговорните отношения между ДФЗ и бенефициента?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните.

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на Д. от Върховния административен съд,с което са определени временни цени за достъп, довела ли е до отпадане с обратна сила на основанието,на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?

Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.

Правилно въззивният съд е уважил предявения иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглед данните по делото ,че между страните е постигнато споразумение,по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца исковата сума,което задължение не е изпълнил в уговорения срок.Преценката на въззивния съд,че с въпросното споразумение страните са уредили отношенията си във връзка с осъществяваната от тях съвместна дейност се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От кой момент настъпва изискуемост на вземания на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника по неизпълнен договор за поръчка – от датата на сключване на увреждащата сделка, от датата на вписване на увреждащата сделка, от момента на отчитане на увреждащата сделка?

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

Следва ли съдът да приеме удостовереното изявление в нотариалния акт за покупко-продажба на едно и също лице,в качеството му на валидно упълномощен пълномощник на продавача и купувач,за извършено плащане на продажната цена преди подписването му,за обвързващо съда,при липса на други убедителни и категорични доказателства за факта на получаване на претендираната сума от упълномощителя?

Относно доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и конкретизиращите въпроси – каква е доказателствената сила на актовете в строителството,съставени по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 год. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 и констатациите в Разрешението за ползване да се противопоставят на трети лица. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза,установяваща действителното извършване на СМР? Трябва ли съдът да назначи служебно по своя преценка техническа експертиза за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция ? Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция,ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения?

За начина на определяне на размера на следващото се обезщетение за неизползван годишен отпуск, договорен с договор за възлагане на управление и следва ли то – при наличие на три отделни договора, да се определя въз основа на последния, на базата на полученото от изпълнителния директор възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което да се добавя и възнаграждение за членство в Съвета на директорите?

Следва ли обществения доставчик на електрическа енергия / [фирма]/ да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия, когато това преустановяване е извършено по нареждане на крайния снабдител / [фирма]/?

Действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа е определена ориентировъчно или е определяема? При безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на ищеца, следва ли ответникът да му заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено между страните облигационно отношение с източник ненаименован граждански договор?

Относно касационното обжалване е, за вреди, причинени умишлено, не при или по повод на изпълнение на трудови задължения, ограничена ли е отговорността от разпоредбата на чл. 205, ал. 1 КТ, т.е. дължимото обезщетение обхваща ли и пропуснатите ползи.

Правното основание на предявения иск се определя от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, съответствуващи на направеното искане със същата. Фактическите основания за основателността на иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД са различни и обуславят и защитата на страните по спора, макар съдът да се е произнесъл по основния факт, твърдян от ищеца по делото – верността на представената по делото разписка. Различни биха били и последиците от влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск, относно обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

Какъв е процесуалния способ за релевиране нищожността на изпълнението на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността и допустимо ли е установяване в хода на производство по осъдителен иск по възражение на синдика на несъстоятелния длъжник – ищец в това производство на нищожност на изпълнението на парично задължение, без да бъде проведен установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред преди изм. ДВ бр.20/13/?

Следва ли по заварено правоотношение да се прилагат процесуалните разпоредби на отменения ГПК относно допустимостта на свидетелсти показания за установяване на договори над определена в закона стойност, когато исковата молба е предявена при действието на новия ГПК ?

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, следва ли въззивният съд да обезсилва решението и да връща делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или е длъжен да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и дали е оправомощен въззивният съд да разгледа спора по същество, като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право?

Дали е допустимо въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част и дали, произнасяйки се извън рамките на заявеното с въззивната жалба, въззивният съд може да влоши положението на жалбоподателя, при липса на жалба от противната страна?

Дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора?

Относно приложението на пар. 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ „потребител на топлинна енергия за битови нужди”.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен.

Лицето, с което Е. е сключило договор за присъединяване на обект на потребители към Е. по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, има ли изискуемо вземане за стойността на проектираните и изпълнени съоръжения за присъединяване, въз основа на договора за присъединяване, в който се съдържа клауза, че това лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, и обусловено ли задължението на Е. за плащане стойността на изградените съоръжения за присъединяване от възмездното им прехвърляне? Основателен ли е отказът на Е. да плати на ищеца стойността на проектираните и изградени съоръжения за присъединяване, при липса на договор за изкупуването им?

Дали обезщетението за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на недвижим имот се предполагат или следва да бъдат доказани?

Дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор с оглед резултата от произнасянето по ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т.д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС?

Прекратяването на правото на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП, отм., поради прехвърляне на лица извън тези по чл. 5, ал. 2 от същия закон на повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал.3 за кое юридическо лице се отнася: за приватизираното търговско дружество, или за дружеството- купувач по приватизационната сделка?

Материализира ли валидно правоотношение фактура, подписана за дружеството-получател на посочена в нея услуга /АД/ от лице без представителна власт – член на съвета на директорите, фактурата не е осчетоводена при дружеството-получател и задължението по нея е оспорено с отговора по исковата молба в заведеното съдебно производство по предявен иск срещу получателя на услугата за заплащане на посочената във фактурата цена на услугата?

Съобразена правната характеристика на договора за цесия и правните последици, които същият поражда следва да се приеме, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, каквато принадлежност е и уговореният между съконтрахентите начин на разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по договора. Но дори да се възприеме изразеното в исковата молба разбиране, че извършената цесия на вземането по договора за изработка не е довела до встъпване в арбитражното споразумение на цесионера – ищец в арбитражното производство, то възражението за неприложимостта му е оправомощен да направи единствено последният, доколкото съгласието на длъжника съществува и липсва законово основание за оттеглянето му.

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл.218ж, ал.2 , във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска. Относно приложението на чл.218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци.

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 218ж, ал. 2 , във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска.Относно приложението на чл. 218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. “б” ГПК, недостатъци.

Относно възможността уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните. По този въпрос, разгледан съобразно общите правила на ЗЗД /чл. 65, ал. 2/ и в контекста на Закона за адвокатурата /чл. 36, ал. 4/ и Етичния кодекс на адвоката /чл. 14 и чл. 15/, липсва съдебна практика и доводите на касаторките са намерени за основателни.

Относно отговорността на пристанищния оператор при необорена презумпция за отговорност на морския превозвач и безспорни доказателства по делото, че вредите по товара са настъпили преди той да е напуснал борда на кораба, с който е пристигнал.

Дали опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно?
Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила?
Представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане?

Относно процесуалното и материално право, свързани със задължението решаващият съд да зачете действието на влязлото в сила решение и за възможността, при неизпълнение на задължение, по подготвителен договор за учредяване на дружество, лицето- съучредител, договаряло с трети лица от свое име, но с оглед предмета на дейност на бъдещото дружество и изрично поето по договор за безвъзмездна помощ по специализирана програма за външна помощ от Европейската общност, задължение в тази насока, да претендира обезщетение за причинените му вреди”.

Относно възможността за обезщетяване неимуществените вреди при договорна отговорност и за обхвата на същата, който се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради съществуващо трайно несъответствие между поддържаната в правната доктрина преобладаваща теза и установената съдебна практика, както и от необходимостта от осъвременяване на последната.

Относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, излагат се доводи за вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС?

Влязлото в сила решение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение освобождава ли длъжника от правните последици на неизпълнението във връзка с последваща претенция за пропуснати ползи?

Относно характера и значението на тристранно споразумение, с което страните се уговарят трето лице да поеме задълженията по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки първоначалния изпълнител.

Относно квалификацията на претенция за вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Дали при наличието на договор за предоставяне на услуга и настъпило увреждане на клиента, изразяващо се в телесна повреда, обезвредата на настъпилите вреди следва да се разгледа на основание неизпълнено договорно задължение при което не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, или на деликтно основание ?

Относно основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя.

При иск за обезщетяване на причинени вреди следва ли същите да са отстранени преди предявяване на иска в съда и следва ли да е налице решение на ОС на етажната собственост при предявяване на иск за отстраняване от продавача на повреди по общите части на сградата?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване прекратяването на писмен договор за наем, причините и инициативата за прекратяване на наемното правоотношение ?

Относно допустимостта на направено възражение за прихващане и за момента, в който това право се преклудира при действието на ГПК от 1952г.

Относно предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.

Относно предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор, Относно основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор. От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя?

Въззивният съд, като е приел, че Споразумението от 1.VII.2002 г., не може да установи имуществените отношения на дружеството и чрез съглашение не може да се дерогира императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в същото време е посочил, че съобразно основанието и петитума на първия иск, той не се отнася до сума, дължима на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и че в закона е предвидено как се уреждат отношенията между напусналия съдружник и дружеството и исковете не се основават на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Така съдът е разгледал иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения иск.

Относно доказателствената сила на първичните счетоводни документи, при направено извънсъдебно признание от длъжника и въведената с чл. 7, ал. 1 ЗСч., в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.106/2008 год., промяна относно минимално необходимото съдържание на същите, респ. на процесната фактура.

Представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие?

Решението по частичния иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част на вземането?Ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането? Формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претедирано в пълния му размер в отделно производство?

Относно правното значение на рекламацията или жалбата за предявяването на иск за обезщетяване на вредите при загуба на товар и за активната легитимация по този иск.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи освен за валидността и допустимостта на обжалваното решение и за прилагането на императивни норми включително и да преквалифицира иска?

Относно приложението на чл.128 ал.1 изр.2, във вр.с чл. 129, ал. 2 ЗЗД и за възможността на това основание ответниците да бъдат осъдени солидарно.

Относно действието на сключения между страните договор за посредничество при продажба на недвижим имот и произтичащите последици от неизпълнението на поетите задължения по този договор?

Признанието, направено след изтичане на погасителната давност, прекъсва ли теченето й?

Правилна се явява правната квалификация на иска – чл. 49 ЗЗД, дадена от първата инстанция /и от самия ищец/, а не правната квалификация на спорното право – чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 82 ЗЗД, а не тези по чл. 49 ЗЗД, окръжният съд е постановил недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Относно начина по който може да се реализира отговорността на банката под формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за банкова касетка при необявено от ползвателят съдържание като е взето в предвид и обстоятелството, че не е налице и относима съдебна практика/задължителна и казуална/ по тези въпроси.

Относно приложимия към спорното правоотношение материален закон и доказателственото значение на фактурата, издадена по повод международна продажба на стоки, която не е придружена с митническа декларация за внос на стоките на територията на Р. Б..

Дали обезщетението за вреди, причинени от неправомерно прекъсване на Е.захранването, следва да се удовлетвори по пътя на договорната отговорност ? Какви са границите на обезщетението при нарушение на чл. 43 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. – С.” Е., гр. София; дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно прекъсване на Е.захранването ?

Накърняват ли добрите нрави уговорките в договор, с който се поставят ограничения пред работник или служител във връзка с извършвани от него действия след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, които евентуално увреждат интересите на работодателя в полза на същия работник или на новия му работодател?

Относно определение №1097/01.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

За отговорността на длъжника за неизпълнение на задължение за заместими действия и правното значение на бездействието на кредитора, който е бил овластен да ги извърши вместо длъжника.

Относно установяване на съдържанието на конкретна договорна клауза в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните?

Кой е страна и съответно носител на правата и задълженията по процесните договори / консорциумът – гр. д., в което участват ищците или те в качеството на сключили ги еднолични търговци – ЕТ/ и води ли установената с императивна норма несъвместимост по чл. 4,т. 3 ЗАдв / отм./ за ищеца П. / вписан като адвокат/ до нищожност на договорите, които е сключил като търговец, след преценка на съдържанието и целта им, са от значение за спора и за точното прилагане на закона ?

Може ли да се презумира сключване на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена сума пари?

Относно тълкуване съдържанието на законовите разпоредби, въвеждащи право на разсрочено плащане на цената по приватизационен договор /чл. 25, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ и хипотезите на прекратяване на това право /чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП /отм./, и настъпването на предсрочна изискуемост на цената по договора.

Разсрочване задължението на купувача по приватизационен договор може ли да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение?

Относно договорената между съконтрахентите главница, върху която се дължи мораторна неустойка по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба с разсрочено плащане на покупната цена и за начина на установяване вложения от същите смисъл в понятието “неизплатена част от цената” за нуждите на този договор, е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Относно установяване на основанието, на което се претендира исковата сума – трудово правоотношение между страните или граждански договор.

Относно уговорката за цена, като съществен елемент от всеки възмезден договор, е действителна и в хипотеза, когато размерът й не е бил точно определен, но е все пак определяем.

За началния момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден.

Има ли АСлПК – гр. София активна процесуалноправна и материалноправна легитимация да води искове за реално изпълнение срещу неизправни купувачи по приватизационни договори?

Възможно ли е трансформирането на уговорената в алеаторен договор натурална конкретно определена издръжка в даване храна, гледане, отказване на лекарска помощ и др. в парична издръжка?