чл. 76, ал. 2 ЗЗД

Цесионерът, придобил вземането след издадения изпълнителен лист в полза на цедента, притежава ли надлежна легитимация на правото по чл. 409 ГПК или правото принадлежи само на кредитора по първообразния изпълнителен лист?

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор?

Когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл.76 ал.1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или да се прилага установената в чл.76 ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията?

Относно периода, за който застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в случай, че е направил доброволно плащане на пострадалото лице, но последното е върнало получените суми.

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник?
За възможността съдът да тълкува клаузи в общи условия, без да съобрази задължителното произнасяне на органа (ДКЕВР), който ги е одобрил (по отношение на клаузата за неустойка по чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ЧЕЗ); налице ли е неизпълнение на задължението по договор, когато кредиторът е приел плащането на различно основание (за съдебни разноски вместо за дължимата цена на потребена ел. енергия); за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред; както и дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Относно непроизнасяне от въззивния съд по довода на Ц. по приложението в случая на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

При определяне поредността на погасяванията под лихва нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД единствено договорна /възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер?

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

1. С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?
2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата.
4. Районният съд по местоизпълнението или съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.
5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
6. Ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството по издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединените взискатели.
7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.
8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане?
9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?
10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./).
11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?
12. Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок?
13. Секвестируеми ли са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение?
14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД?

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител, по който се е произнесъл въззивния съд?

Относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди.

Относно поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, респ. в този случай коя норма намира приложение – на чл. 76, ал. 2 ЗЗД или на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.

Относно приложимостта на материалния закон към момента на настъпване на застрахователното събитие /по отношение на чл. 17 от приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН/. Относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение към момента на настъпване на застрахователното събитие в зависимост от причинените вреди и стойността за тяхното поправяне.