чл. 76, ал. 2 ЗЗД

В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението, съответстващи на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?

Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден?

За последиците от обявяването на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит и по-конкретно за това води ли то до прекратяването на договорните отношения между страните по договора или не както и дали това обявяване изключва дължимостта на уговорената в него наказателна надбавка за забава след този момент и за това отпада ли дължимостта на наказателната надбавка, ако тя е уговорена в отделна клауза от тази даваща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и не е възпроизведена в нея?

Включва ли се в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл. 8, ал. 2 ЗПСК, обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена? Относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва по чл. 86 ЗЗД, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания.

Включва ли се в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл. 8, ал. 2 ЗПСК, обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена? Относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва по чл. 86 ЗЗД, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания.

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Относно непроизнасяне от въззивния съд по довода на Ц. по приложението в случая на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

При определяне поредността на погасяванията под лихва нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД единствено договорна /възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер?

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

В застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ /отм./, което застрахователят дължи на застрахования, включват ли се заплатените от застрахования разноски по изпълнителните дела, образувани от увредените лица срещу застрахования?

1. С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?
2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата.
4. Районният съд по местоизпълнението или съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.
5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
6. Ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството по издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединените взискатели.
7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.
8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане?
9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?
10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./).
11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?
12. Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок?
13. Секвестируеми ли са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение?
14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД?

Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД споразумение между кредитор и солидарни длъжници за разсрочване на погасяването остатъка от дълга по договор за банков кредит, и необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга /animus novandi/, след като изрично не са заявявяли намерение за новиране?

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

За допустимостта на преките искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, при уважени искове срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД и срещу възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул за присъдените по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД суми и частичното плащане от страна на застрахователната компания.

Разписката, издадена от кредитора за частично погасяване на дълг, удостоверява ли плащане по установено задължение, когато има твърдение за наличие и на друго еднородно вземане на кредитора от същия длъжник и как се разпределя тежестта на доказване за релевантните факти по договор за заем; каква е последицата от липсата на отбелязване по чл. 77, ал. 3 ЗЗД?

Допустимо ли е да се предяви отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не владее имота? Необходимо ли е за да е налице владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработена /облагородена/ и във всеки момент владелецът да извършва действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняваната фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът да може да извършва действия когато пожелае без никой да му пречи, при констатирано противоречие между обжалваните решения и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК?

Относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди.

Относно поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, респ. в този случай коя норма намира приложение – на чл. 76, ал. 2 ЗЗД или на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.

Относно въпроси, свързани с начина и формата за изменение на съществени условия на сключения договор за продажба на акции, от разрешаването на който произтича и решаването на въпроса относно датата на падежа на задължението на ответното дружество за плащане цената на акциите?