1/. Кога са налице предпоставките за суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД?; 2/. Възможно ли е да е налице суброгация по чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато не е установено какви са регресните права на лицето, което се суброгира?; 3/. Може ли да се допусне суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато правният интерес на лицето, което се суброгира, се извежда от негова евентуална отговорност спрямо лице, различно от лицето, срещу което се суброгира? Касаторът твърди, че първите въпроси / от 1-3/ са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №5/04.07.2016 г. по гр. д. №2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №122/18.09.2014 г. по т. д. №3228/2013 г. на ВКС, I т. о., 4/. Колко и какви сметки има открити за упражняване на дейността си и по коя сметка постъпват сумите, които представляват възнаграждение за полагания труд и заплатени ли са публичните задължения за тях от реализирания доход от извършването на частна стопанска дейност?; 5/. Дали разпоредбата на чл. 56 ЗЗД изчерпва хипотезите, при които е възможно да се иска връщане на даденото поради грешка или не?; По този въпрос се сочи противоречие с решение №33/03.04.2017 г. по гр. дело №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №61/16.07.2012 г., по гр. дело №678/2011 г. на ВКС, II т. о. 6/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частния съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, дали представляват лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 7/. Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и поисканите доказателствени средства? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., решение №33/03.04.2017 г. по гр. д. №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №61/16.07.2012 г. по т. д. №678/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №392 от 10.01.2012 г. по гр. д. №891/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №50142 от 16.11.2022 г. по т. д. №1833/2021 г. на ВКС, II т. о. Поставя още и следните въпроси: 8/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частният съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, представляват ли лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 9/. След като таксите и разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, понеже се удържат от него в хода на изпълнителното производство, в кой момент се превръщат в негово лично имущество, с което той може да се разпорежда както намери за добре?; 10/. Отговаря ли длъжникът в изпълнителния процес за незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, включително когато съдебният изпълнител би отговарял пред длъжника по изпълнението по реда на чл. 441 ГПК?; 11/. Може ли съдебният изпълнител, който е конституирал едно лице като взискател в изпълнителното производство и впоследствие му е превел парична сума, след това да се позовава на това, че разпределението е незаконосъобразно и да иска връщане на даденото? 12/. Може ли да се иска връщане на сума от едно лице в размер идентичен на сумата, която същото това лице е дало преди това на лицето, което иска връщането й?; 13/. Налице ли е хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато съдебен изпълнител иска връщане на сума, която самият той е превел от сметката си по реда на чл. 24 ЗЧСИ и не представлява негово собствено имущество?; 14/. Попада ли в обхвата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД лице, което незаконосъобразно е конституирано като взискател и на това основание е получило суми по принудителното изпълнение, както и кои лица имат иск срещу това лице – съдебният изпълнител, длъжникът по изпълнението или действителният кредитор? 15/. Необходимо ли е въззивният съд да изясни основния релевиран с исковата молба правопораждащ факт, след като е решил, че следва да приложи императивна правна норма, без да има категорични доказателства в тази насока? Според касатора въпросите от 8-15 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.