дали е настъпила твърдяната от банката предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното решение по предходното касационно производство. В тази връзка се поддържа, че апелативният състав е бил длъжен да се съобрази с даденото ВКС тълкуване на релевантните за делото факти и правните им последици. Оспорва се извода на съда, че клаузите на чл. 16 от договора за банков кредит са били индивидуално уговорени. Според касатора, съдът не е изпълнил указанието на ВКС да прецени евентуално неравноправния характер на посочените клаузи от договора, извършвайки съпоставка между хипотезите, уреждащи предсрочната изискуемост и относимите норми в националното право. Акцентира се върху факта, че съдът не е обсъдил недобросъвестността на банката като правнорелевантен факт при преценката на неравноправните клаузи. Излагат се доводи, че в противоречие с практиката на СЕС съдът не е взел предвид, че процесният ипотечен кредит е изтеглен с цел покупка на жилище, което е единствено кредитополучателя и семейството му. Сочи се, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело до нарушаване на материалния закон и в частност за наличието в случая на забава на кредитора, доколкото банката е препятствала възможността на касатора за правене на погасителни вноски. Застъпва се становището, че необосноваността и вътрешното противоречие в мотивите на решението са обусловили незаконосъобразния извод на съда за предсрочна изискуемост на кредита. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност – отхвърляне на претенцията за главница в частта над 46 339.84 евро до 48 941.21 евро, с присъждане на разноски, включително за касационната инстанция.