за това коя страна има задължение да изгради съоръженията за присъединяване въззивният съд е тълкувал клаузите на чл. 16, чл. 18, чл. 36, ал. 2 от договора и съобразно с целта му и нормативната регламентация в чл. 60, ал. 4 и ал. 5 на Наредба №6/2004г. (действала до месец април 2014г., когато влиза в сила новата Наредба №6/2014г. с аналогична разпоредба на чл. 62, ал. 4 и ал. 5), е приел, че задължението за изграждане на съоръженията за присъединяване на обектите е на мрежовия оператор – ответника по иска [фирма]. Предвиденото изключение, производителят (ищецът [фирма]) да поеме изпълнение на определен вид проектни строителни и монтажни работи със съгласието на преносното или разпределителното предприятие, е следвало да се уреди в договора, каквато уговорка в случая липсвала. Решаващият състав е счел, че тези изводи са относими към задълженията за изготвяне и съгласуване на работните проекти и одобряването им от компетентните органи. Възражението на [фирма], че ищецът по иска не му е представил инвестиционен проект в част архитектура, е счетено за преклудирано, както и съдът е приел, че такова искане не е било отправено, а по договора липсвало уговорено задължение за изработването на такъв проект. По спорния въпрос за срока за изграждане на съоръженията съдът се е позовал на нормата на чл. 70, ал. 1 ЗЗД и е счел, че срокът по чл. 12 от договора изтича на 06.06.13г., като отправената преди този момент покана за изпълнение, не поставяла длъжника в забава. В този смисъл претенцията за периода 20.12.12г. – 06.06.13г. е отхвърлена като неоснователна. За периода 06.06.13г. – 28.08.13г. искът е уважен, предвид задължението по чл. 93а ЗЕ на обществения снабдител да изкупува електроенергията от възобновяеми източници на присъединени производители. Обезщетението е определено според цената по решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, която представлява пропуснат приход от продажба на енергията.