за задължението на въззивната инстанция да прави своите изводи въз основа на целия събран доказателствен материал, като и да излага съображения в подкрепа на изводите си за кредетиране само на част от събраните доказателства. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя материалноправния въпрос за значението на уговореното между страните местоизпълнение на доставката с оглед конкретните условия на договора и качеството на касатора –ищец, а именно чужденец, невладеещ английски език. По този въпрос подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Третият поставен въпрос следва да се квалифицира като такъв за това „ Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №206 от 05.05.2010 г. п т. д.№18/2009 г. на ІІ Т. О., решение №19/27.01.2005 г. по гр. д.№420/2004 г. на ТК и решение№47 от 31.03.3011 г. по т. д.№706/2010 г. на ІІ Т. О.