1. Надлежно предявен, приет за разглеждане и докладван своевременно ли е евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД при твърдения за нищожност на договора, направено с уточнителна молба, а не с исковата и допълнителната искова молба, ако с окончателния си доклад съдът приема за безспорен факта, че е налице валидна облигационна връзка между страните и следва ли в тази хипотеза ответникът да докаже, че плащането е получено на годно правно основание и следва ли да се защитава срещу иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, ако това не му е указано. 2. Какво следва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и липсата на изрична правна квалификация на евентуалния иск и разпределение на доказателствената тежест в тази насока представлява ли съществен процесуален порок, отразяващ се върху допустимостта и правилността на решението. Следва ли да бъде дадена изрична правна квалификация от съда с посочване на правната норма на предявен при условията на евентуалност иск. При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши нов доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. 3. Приложим ли е чл. 64 ЗЗД по договор с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения касаещ строителство на бъдеща вещ – жилищна сграда и придобиване впоследствие на недвижим имот в нея и ако този имот е единствено родово определен договорът нищожен ли е поради липса на годен предмет поради неопределеността му. 4. При наличие на договорки в договор за строителство, присъщи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва ли при преценка на действителността на договора за строителство с оглед липсата или наличието на годен предмет, да се изхожда единствено и само от това спазен ли е чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и кои са критериите за определеност на бъдещата вещ, ако към момента на сключване на договора не е изготвена проектна документация и площообразуване на сградата и може ли в случая приложение да намери разпоредбата на чл. 64 ЗЗД. 5. При сделки с международен характер, с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения от страна на група граждани на Руската федерация в строителство на непроектирана жилищна сграда на територията на Република България, с цел придобиване собствеността в бъдеще на самостоятелен обект в нея, индивидуализация по местонахождението на строежа достатъчна ли е за да бъде направена преценка относно обстоятелствата започнало ли е изпълнението, налице ли е забава и отпаднал ли е интересът от договора поради забавата, и следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД. 6. В договор със смесен характер, съдържащ едновременно договорки характерни за договор за изработка и за предварителен договор, въз основа на какви критерии може да се приеме кой от договорите е водещи на тази основа да се преценява валидността на целия договор и при липса на разграничение относно цената за отделните етапи на договора, как следва да се определи коя е цената за строителство и коя е цената за прехвърляне правото на собственост, за да се прецени дали платеното до момента е платено без основание и ако договорките, присъщи за единия договор са нищожни, това води ли до нищожност на целия договор. 7. Ако страните изрично са договорили, че възложителят се задължава да предаде парични средства в уговорения обем за извършване на строителството на жилищна сграда, а изпълнителят използва предадените средства в съответствие с договора, като впоследствие прехвърли правото на собственост върху жилищно помещение по избор на възложителя, в случая предметът на договора не е ли означената от страните инвестиционна дейност със съдържание, указано от страните.