чл. 59 ЗЗД

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

За характеристиката на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, очертано в рамките на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За материалноправните предпоставки на неоснователното обогатяване при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, предвид необходимостта обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт/обща група факти.

Задължава ли разпоредбата на чл.124 от Търговския закон съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?
Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника?
Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника?

Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е приел за преклудирано доказателствено искане, което страната е направила в изпълнение на изрично дадените й указания?

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат ли на възмездяване за платците и правното основание за това?

Налице ли е противоправност на деяние, бездействие на Народното събрание, за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт от органа, който го е постановил, произтичащо от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

Дали е налице правен интерес за акционер да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, и дали това дава отражение върху имуществените права, инкорпорирани в акцията?

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

За критериите, въз основа на които съдът следва да извършва тълкуване на договорните клаузи, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно: да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./?
Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради?
Могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.?
Може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи?

За съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропусната полза за собственика на имот, съизмерима с добив, за различни периоди от време, към претендирана за последващ период парична сума представляваща самите добиви, ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите.

От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?

За собствеността на парични средства, преведени по обща банкова сметка на двама титуляри.

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ПЗР ЗУТ?

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на В и К операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Допустим ли е иск за извършени подобрения от купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу продавач, член-кооператор в непрекратена ЖСК, на който е разпределен имота, предмет на договора?

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора?

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните.

Подлежат ли на заплащане от собственика направените в имота му необходими и полезни разноски от ползвателя при учредено право на ползване по нотариален ред?

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

Дължи ли владелецът, придобил фактическа власт върху недвижим имот на основание предварителен договор за покупко- продажба, обезщетение на собственика за ползване на имота за периода от сключване на предварителния договор до неговото разваляне, и дали в тази хипотеза владелецът е приравнен на добросъвестния владелец относно подобренията и правото на задържане?
Дали извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителния договор представлява предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по този договор цена?

Касае се за грубо нарушаване на основни съдопроизводствени принципи и правила при формиране на извода за прекратяване на исковото производство по редовна и администрирана искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД само поради това, че е недопустимо съвместното й разглеждане с иска за делба в делбеното производство, при което съществено е накърнено правото на ищцата на искова защита и на установяване със сила на пресъдено нещо и реализиране на нейно субективно право, т.е. генериран е отказ от правосъдие, недопустим по действащия правов ред.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на ВиК операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Дали съдът е длъжен да се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства на страните и по конкретно относно възражението на Общината, че имотът попада в границите на обществен парк, което изключва обогатяването на Общината?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

За разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.55 ал.1 ГПК.

Когато лицето, на което съдебният изпълнител е възложил имота, претендира обезщетение за неоснователното му ползване от лицето, което го е купило от длъжника след учредената ипотека в обезпечение на дълга, а след описа и оценката по изпълнителното дело го е подобрявало, кое състояние на имота е от значение за размера на вземането по чл. 59 ЗЗД - към описа и оценката или към периода, за който обезщетението се претендира?

При извършено фактическо изграждане, без да са одобрени подробен устройствен план и строителни книжа на енергиен обект по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ в недвижим имот, който не се обслужва от него, т.е. – без да е налице първата предпоставка по чл. 64, ал. 4, т. 1 ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното предприятие, как следва да се уредят облигационните отношения между последното и собственика на имота – чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ или при общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД?

Постройките, изградени законно, но с временен статут при действието на ЗТСУ /отм./ създават ли суперфициарна собственост и този статут от конструкцията на сградата ли се определя или от правният й статут, който й е придаден към момента на изграждането?

Длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата?

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота, след като не са загубили собствеността?

Необходимо ли е решение на общото събрание на етажната собственост, за да участва собственик в етажната собственост в разноските за текуща поддръжка на общите части за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т.е. за т.нар. „консумативни разходи“, преди изменението на чл. 3 ЗУЕС (ДВ, бр.57/2011 г.)?

Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство?

Придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание?

Дали съдът е длъжен да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи?

Поради произнасянето на въззивния съд по иска въз основа на цитираната съдебна практика, а не на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, както и поради релевираните от касаторката пороци относно правната квалификация на иска, като при едни и същи факти тя е променена от въззивния съд, обусловило и различен изход по спора и поради неспазване на задължението на въззивния съд при решаване на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата да формира собствени фактически и правни изводи, които да съдържат произнасяне и по заявените от ответника възражения, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението на ответника, че е платена наемна цена за ползването на имота на единия съсобственик, и този наем следва ли да се приспадне от обезщетението по чл. 59 ЗЗД за другия съсобственик?

За начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения?

Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 63 ЗВмР за извършени самоуправни действия?

По какъв начин се установява обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане?

За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

При прогласяване нищожността на договор поради липса на съгласие на продавача поради прогласяване на неистинското пълномощно за нищожно от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на купувача към пълномощника в случаите, когато купувачът предварително е изплатил продажната цена на пълномощника, действащ от името и за сметка на продавача – от момента на предаване на сумата или от момента на влизане в сила на решението по иска за обявяване на пълномощното и на сключения от името на продавача договор за нищожни” и „при обявяване на пълномощното за нищожно даденото от купувача на пълномощника в изпълнение на сключения договор на какво основание се дължи – на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, пр.1 пр.2 или пр.3 или по чл. 59 ЗЗД?

Когато в съсобствен имот са извършени подобрения от държател-трето за съсобствеността лице и от един от съсобствениците, който лично е използвал имота в периода на неговото подобряване, възниква ли вземане от неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – само съсобственикът, който също е подобрявал имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части?

Кога въззивният съд е длъжен да обсъди нови фактически твърдения, както и да допусне нови доказателства по делото?

По кой ред следва да се разгледа претенция срещу ДКЕВР за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а ал.1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат , за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?

Какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото?

Въведената в производството като довод за недействителност на клауза от договора за наем, за да бъде обоснован извод за допустимост на иск по чл. 59 ЗЗД е без правно значение, още повече, че хипотеза на предварителен отказ от иск има съвсем различно правно съдържание от вложеното от страната.

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

Относно действието във времето на постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменено Решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.9.2012 г. за определяне временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи.

След прекратяване на договора за съхранение/ договор за влог на ДР и В. и оставане на вещите за съхранение при влогоприемателя/съхранителя счита ли се за продължено облигационното правоотношение по договор за влог?

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

За задължението на съда да определи правната квалификация на предявения иск при твърдения, че действителните отношения между страните са били ищецът да плати цената на апартамента, по сключения договор за покупко-продажба с трето за спора лице, а купувачите впоследствие да прехвърлят закупения имот на семейството на ищеца.

Mоже ли собственик на имот да се ползва от извършени незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/ от наемателя на имота?

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

Допустимо ли е с иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване да се оспорва приносът на единия от съпрузите в придобиването?

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

Относно задължението на въззивния съд да прецени доказателствата и доводите на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото.

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

Относно избирателното кредитиране заключението на съдебноикономическата експертиза, в частта по приложената , в установяване размера на иска за обезщетение за пропуснати ползи, средна пазарна цена на тон земеделска продукция от съответния вид, но некредитирането му в частта относно среден размер на разходите за производството на същата.

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Относно доказателствените средства,с които е възможно да бъде установена фигурата на косвеното представителство по чл. 292, ал. 2 изр.1 ЗЗД в хипотеза,когато автомобил-втора употреба е закупен от Германия, със средства на едно лице,това лице го управлява и използва,но е записан и се води на името на трето юридическо лице, както и за действителните отношения между страните по така сключената сделка.

Коя е дължимата престация когато липсват валидно учредени облигационни или административни отношения с административен орган – дали е тази, предвидена в закон или поднормативен акт, или е тази, която ищецът е приемал в нарушение на този закон ?

Длъжен ли е въззивният съд да даде сам квалификация на спорното право? Трябва ли мотивите му да отразяват решаваща дейност; подлежи ли на обезсилване първоинстанционно съдебно решение поради неправилност на мотивите? Съставлява ли произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция?

Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора?

Относно предметния обхват на въззивната жалба при условията на ограничен въззив.

Кой е приложимият нормативен акт за уреждане отношенията между ищеца и ответниците във връзка с наемното правоотношение – ЗНО /отм./ или ЗЗД? Какви са преобразуващите последици за наемното правоотношение за процесния имот след прехвърлянето на същия в патримониума на ищеца от Д. „Р.” и след приватизацията на [фирма] ?

Относно (не)упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлените комисии (ПК, респ. на общинските служби по земеделие и гори (ОСЗГ) и на общинските служби по земеделие (ОСЗ)) при разглеждането на искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, във връзка с възстановена собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ.

Каква е доказателствената сила на писмен документ, в който има поправяне и добавки и каква е доказателствената сила на копие от писмен документ, в който има поправяне и добавки и което е заверено с подпис и печат за вярно с оригинала от служба, която не е натоварена с удостоверителни функции?

Относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка.

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Относно дължимостта на обезщетение за ползване на имот, държан от ползвател, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Дали реалното ползване на имота от лицето, което го държи без основание е факт с правно значение при спор по чл.59 ЗЗД, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана според него в приложените към изложението му съдебни актове?

Легитимирана ли е Ж. да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи от трето лице, ползващо без основание отделен обект – апартамент ?

Коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни дейности ?

Необходима ли е покана до ответника – длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот?

Необходима ли е покана до ответника – длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот?

Чие задължение е извършването на довършителни СМР по общите части на сградата, в която със заповед на Общината е определен конкретен апартамент, получен от ищеца като обезщетение за отчужден от Общината имот – на Общината ли или на обезщетения собственик на отчужден имот, решаван противоречиво от съдилищата?

От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в имот, сторени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот ? Относно възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в чл. 111 ал. 1 ГПК (отм.) ред.

Може ли ответникът по иск за собственост да възразява срещу наличието на условия за реституция по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността ?

Относно точното съдържание на ограничението по чл. 266, ал. 1, предл. второ ГПК страните да сочат доказателства , които са могли да посочат в срок , когато искането за допускане на свидетел е обосновано с твърдението ,че въззивника е открил свидетеля едва в тази фаза на процеса.

Относно въззивното решение, с което е отхвърлен до размер на 3 398 лв. искът на касаторката по чл. 59 ЗЗД, противоречи на влязлото в сила решение на ВКС от 29.12.06 г. по гр.д. №2226/05 г..

Може ли изправната страна да иска задатъка в двоен размер, ако договорът, по който той е даден, не е развален и каква част?

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно правната квалификацията на иск за неоснователно обогатяване /дали тя да е по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД/, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, но едновременно с това същият бил релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото.

Относно касационна жалба, подадена от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. М.

Може ли въззивният съд да се произнесе със своето решение „извън пределите на спора по делото, така както са били очертани от становищата на страните?

Относно задължението на съда въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право.

Относно разликата между произнасяне по непредявен иск и даване на грешна квалификация на предявения иск и какви са правомощията на въззивната инстанция в двата случая.

Относно предявения иск по чл. 59 ЗЗД- по въпроса за възмездния характер на правото на ползване на чужд имот на нищожно правно основание. В останалата част -досежно претенцията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД решението е влязло в сила.

Дали лишаването на единия съпруг от ползване на имот съпружеска имуществена общност по време на фактическа раздяла между съпрузите му дава право да търси обезщетение?

Съставлява ли условие за редовност на исковата молба, с която са предявени субективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на съсобствен имот, посочването на правата на всеки от съсобствениците на имота?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно установяването на причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, когато е безспорно, че собственика е лишен от възможността да ползва имота си.

Дали основаното на разпоредбата на пар. 7,т.6 ПЗР З. правоприемство по отношение на правото на собственост включва правоприемство и по отношение на обезщетенията за подобренията, извършени в отчуждените и подлежащи на възстановяване имоти преди влизане в сила на §7,т.6 ПЗР З? Дали съдът е длъжен, след като констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или държател?

Нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ?

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато пред нея за пръв път се констатират нередовности на исковата молба.

Дали ако в мотивите към едно решение по чл.59 ЗЗД е изразено становище по въпроса за собствеността на имота, за който се присъжда обезщетение / в аспект дали този имот е реституиран изцяло или допълнително пристроеното е отделен обект на собственост/, в един последващ процес по чл.108 ЗС съдът е обвързан от това становище? Допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект, че се явява приращение към главната вещ по чл.92 ЗС, в последващо съдебно производство относно същия имот и между същите страни да се произнесе в обратен смисъл, а именно че обектът не се явява приращение към главната вещ?

Може ли да се претендира неоснователно обогатяване, съизмеримо с разликата между пазарната стойност на акциите и размера на погасеното с прехвърлянето им задължение, в хипотеза на принудително изпълнение насочено върху акции на длъжника, възложени вместо плащане в полза на взискателя, чийто акционер е длъжника, и последващо извършено от взискателя разпореждане със същите в полза на трети лица?

По иск чл. 59 ЗЗД може ли съдът да определи по своя преценка, на основание чл. 162, пр. 1 ГПК размера на претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил следствие предсрочното прекратяване на наемния договор?

На каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване до размера, до който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на електрически далекопровод-собственост на ищеца, без да има основание за това. Констатирано е, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1,т. 1 ГПК.

Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор.

Относно предоставяне на „семейното жилище” с бракоразводното решение не създава наемни отношения със собственика на имота, тъй като не са налице хипотезите в чл. 107 СК от 1985 г. /отм./, с оглед на което е присъдено обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД, ведно с лихви за забава за същия период. От кой момент настъпва забавата на неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

За правоотношенията между представаляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или чужда полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване.

От кой момент възниква задължението за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД от владеещия без правно основание несобственик и в тази хипотеза необходима ли е изрична покана до ответника за заплащане на обезщетение ?

Допустим ли е иск по чл. 59 ЗЗД , когато се претендира вземания за подобрения предприети в изпълнение на договор?

При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд ?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.?

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.

Дали бездействието на собственика по влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за получаване владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД?

Какви са правомощията на въззивния съд когато приеме, че искът има друга правна квалификация, а не тази дадена от първоинстанционния съд?

На кого съдебният изпълнител трябва да даде сумите, представляващи разлика в цената на имота и дълга, когато продаденият на публична продан имот е продаден преди проданта на трето лице, обременен с ипотека за обезпечаване дълга на длъжника, и цената на имота е по-голяма от дълга?

Необходимо условие ли е за възникване на задължение, възникнало от неоснователно обогатяване, наличието на договор между страните по правоотношението?

Относно размера на това, с което страната неоснователно се е обогатила в резултат на извършен ремонт /чл. 59 ЗЗД/, поради противоречие с ППВС № 1/1979г.,т. 4.

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

Дали на подобрителя в чужд имот се дължи стойността на ремонта на имота, или увеличената му от този ремонт цена?

Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения.

Съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца с исковата молба, а въз основа на изложените факти в обстоятелствената й част и заявения петитум определя сам правната квалификация.

Кое тълкуване следва да се приложи от националния съд по конкретно дело при противоречие между Решения на Съда на Европейския съюз, обективирани в Определение на Съда на Европейския съюз, постановено по реда на чл. 104, § 3, ал. 1 от Процедурния правилник въз основа на отправено преюдициално запитване по същото дело, и Тълкувателно решение на Върховния касационен съд, и съответно кое тълкуване има превес?

Относно извършваната от съда преценка на събраните доказателства и задължението му при наличие на противоречиви такива да обоснове на кои дава вяра и на кои не.

Каква следва да е връзката между обедняването и обогатяването в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД – пряка причинно-следствена или е достатъчно двете състояния да произтичат от общ факт или от обща група факти?

Относно правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя.

Длъжен ли е въззивния съд да разгледа възражението за прихващане, което е направено в отговора на исковата молба?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

От кой момент става изискуемо вземането и започва да тече погасителната давност за извършени подобрения в чужд имот при прекратен договор за наем по иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба?

За задължението на въззивният съд, при постановяване на акта си, да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

Относно възможността да бъдат представяни нови доказателства пред въззивната инстанция в производство, развиващо се по реда на ГПК от 1952г./сега отменен/ и задължението на съда да ги вземе предвид.

За приложимия закон при претенцията за остойностяване на разноски, направени от етажен собственик по поддържането и подобряването на общи части в имот етажна собственост.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, допускайки в тази връзка и възможността „предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение”. Докато само в случай, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изрично втората алинея на тази законова разпоредба предвижда, че това право /да се води иск по чл. 59 ЗЗД/ възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяна на точната правилна квалификация на така предявения иск?

За условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме, че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността, а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект.

І. Относно жилищностроителните кооперации и етажната собственост:
1. Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите, Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./?
2. Материалнолегитимирана ли е жилищностроителната кооперация да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаването й от възможността да ползва свой собствен имот, разпределен на член на кооперацията?
3. Подлежи ли на разглеждане по реда на обезпечителното производство молбата за спиране изпълнението на решение на общо събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ и подлежи ли на обжалване определението, с което съдът се произнася по същата?
ІІ. Относно иска по чл. 31, ал. 2 ЗС:
1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС при съпружеската имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия съпруг?
2. Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му?

Налице ли е предвидена възможност в Закона за енергетиката след изменението с ДВ бр.54/12г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия?

След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса, те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение , с което искът на праводателката им е бил уважен, въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на починалата страна.

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено при нарушаване правилата за родовата компетентност на съдилищата?

Относно начина на тълкуване на волята на страните, сключили процесния договор досежно неговия предмет и обем, по който е констатирано противоречие с приетото в решения № 202 от 13.07.2012г. по гр.д.№ 680/11г. на І г.о. и № 129 от 12.07.2013г. по гр.д. № 558/12г. на ІІ г.о.

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба?

Може ли държателят да претендира стойността на извършени без съгласие на наемодателя подобрения в нает имот,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/79г. ?

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

Длъжен ли е съдът, след като констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец на имота на ответника, да обсъди и се произнесе по основателността на претенциите на ищеца за извършени подобрения и направени необходими разноски за този имот в качеството му на недобросъвестен владелец или държател? Дали правоприемството на общината от държавата по отношение на правото на собственост на държавни имоти, които са преминали в общинска собственост ex lege на основание пар.7, т.6 ПЗР на ЗМСМА включва правоприемство и по отношение на дължимите от реституираните собственици на имотите обезщетения за извършени преди влизане в сила на пар.7, т.6 ПЗР на ЗМСМА от държавата подобрения и направени необходими разноски в такива имоти?

Има ли право на вземане за подобрения в съсобствен имот съпругът-несобственик, само защото разноските са извършени по време на брак със съпруга-съсобственик и в режим на съпружеска общност в имуществените отношения между съпрузите?

Дължи ли се обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на газоразпределителна мрежа, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ ?

За формата на договора за управление на търговско дружество и може ли договорът да бъде сключен с конклудентни действия; за правната квалификация на иска на търговското дружество за вреди, причинени от управителя и възможността тази отговорност да бъде реализирана след като той е освободен от имуществена отговорност.

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

За приложимостта на презумпцията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 за присъединяване и ползване на ВиК системи по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора.

Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост.

За задължението на въззивния съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, както и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум.

За правомощието на въззивния съд да се произнесе по наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е посочено във въззивната жалба и не е обсъдено от страните и съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е неподписването на съдебния протокол от съдията и как може да бъде отстранен този пропуск?

За приложението на чл. 59 ЗЗД, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения.

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Относно елементите на фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на блага.

Относно реституцията при възстановяване правото на собственост по силата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ , за значението на завършилото реституционното производство по възстановяване на собствеността в стари реални граници при индивидуализацията на имота , с оглед правото на собственика да получи обезщетение по чл. 59 ЗЗД от този , който го задържа и ползва без основание .

За допустимостта на изменението на размера на петитума на предявения иск и за допустимостта на изменението на неговите основание и петитум при действието на отменения ГПК и за възможните изключения от общите правила.

Допустимо ли е да бъде зачетено възражение, направено от ответника след срока за отговор, както и да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния за това срок?

Доколко при наличието на сключен договор за концесия на обект, респ. доброволното предаване на този обект от концедента на концесионера, собственикът (концедентът) може да претендира от концесионера заплащането на суми на основание неоснователно обогатяване заради ползването от концесионера на концесионния обект?

В исковата молба твърденията на ищците и техния петитум съответстват на основанието, заложено в правната норма на чл. 59 ЗЗД, а именно, че правоотношението възниква не от хипотезите на чл. 55 ЗЗД. Поради това исковете са разгледан на предявеното правно основание. Доколкото не е налице и хипотезата на чл. 121 ЗЗД, а именно, че “Освен в определените от закона случаи солидарната отговорност между двама и повече длъжници възниква, когато е уговорена” то обезщетението следва да се присъжда разделно.

Отреждането и отчуждаването на недвижим имот за нуждите на кооперация при действието на ЗПИНМ и обезщетяване на собствениците от нея със собствени средства има ли за резултат придобиване правото на собственост от кооперации и това пречка ли е за реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З…., следва ли под мероприятие на кооперацията да се разбира само ново строителство, или такова е и реализиране на някаква дейност от нея?

Когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, носи ли и то наред с упълномощителя отговорност за неоснователно обогатяване?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и за изложи мотиви относно релевантните за спора факти и възражения, свързани с предмета на делото.
Налице ли е обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество като се има предвид разрешението, дадено с т.5 от ППВС № 1/79 г, че между обогатяването на едно лице и обедняването на друго не е задължително да има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от обща група факти?

Дали даденото с оглед бъдещи намерения следва да се търси от обеднилия се с иск по чл. 59 ЗЗД или с иск по чл. 55 ЗЗД?

Когато съдът приема за доказано правото на собственост на ищците върху идеална част от недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, може ли да уважи ревандикационния иск за целия имот или следва да го отхвърли изцяло?

Редовността на сезирането изисква ищецът да изложи достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е възможно да се изведе фактическия състав на предявения иск. В случая е било необходимо заявяване на твърдения относно посочените факти с оглед отграничаване дали е предявен такъв по чл. 59 ЗЗД или по чл. 31, ал. 2 ЗС.

За правомощията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на иска.

Съставлява ли увеличението на размера на исковата претенция, което не е довело до промяна в предмета на искането пречка за изменение и на основанието на предявения иск с оглед изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.116, ал.1 ГПК (отм.)?

Недопустимо е да се претендира повторно обезщетение на същото основание за ползването на същия таван – независимо дали е обща част/при различни собственици на етажите до закупуване на цялата сграда от ищеца/ или е таван на собствената му сграда, последният няма самостоятелен, а обслужващ характер. Таванското помещение за процесния период / преди преустройството, на което се е позовал първоинст. съд/ е подпокривно пространство, обслужващо като склад третия етаж на сградата /заключение на вещото лице/ и е третирано като обща по предназначение нейна част /съгл. придобивния акт/ при присъждане на обезщетението по настоящото и по предходното дело.

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

Относно необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура.

В правомощията на въззивният съд ли е да обезсилва първоинстанционното решение при наличие на пречки за водене на иск по чл. 59 ЗЗД или следва да се произнесе по същество, т.е. за правомощията на въззивната инстанция при неправилна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

Окръжният съд е смесил основанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД за уредени три фактически състава. Чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. И при трите фактически по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е получено нещо без правно основание. Исковете се предявяват от лицето, което е престирало, а ответник е лицето, което е получило и държи престацията без основание.

Какво е правното основание на иск срещу ЧСИ – чл. 59 ЗЗД или чл. 74 ЗЧСИ, при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма ?

За допустимостта съдът да се произнесе за дължимите суми за погасяване на банковия кредит след предявяване на претенцията по чл. 59 ЗЗД за съвместно разглеждане в делбата на основание чл. 286 ГПК /отм./ и за приложимостта в този случай на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./

Oтветникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не жилищностроителната кооперация е собственик на имота. Затова молителят / отв. по иска/ не може да се позове по реда на чл. 303 ГПК и сл. на свои и още по-малко – на чужди права върху имота, след като не ги е заявил в производството по чл. 38а ЗЖСК, предпоставило присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД с решението, чиято отмяна се иска.

Могат ли лицата, които не притежават никакво правно основание да претендират, че са добросъвестни владелци на имота? Относно силата на присъдено нещо по отношение на съществуващото право на собственост, формирано по иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот ? Относно необходимостта от покана, за да стане изискуемо обезщетението по чл. 59 ЗЗД.

Относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, който е преценено, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с в т. 5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленум на ВС, съгласно която за уважаването му е необходимо установяване на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, които следва да произтичат от един или от няколко общи факта.

Налице е несъответствие между изложените в исковата молба обстоятелства и петитума. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищцата се позовава на учредена с нотариален акт договорна ипотека върху недвижим имот между нея, ответниците и банката, в съотношение трето задължено лице – ипотекарен длъжник, кредитополучатели и кредитор. Посоченият в исковата молба петитум е за неоснователно обогатяване/чл. 59 ЗЗД/. Налице е нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между твърдения и петитум, които не са отстранени по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК. Твърденията на ищцата намират опора в разпоредбите на чл. 138-146 ЗЗД и сочат на договорна връзка, а петитумът е по чл. 59 ЗЗД, който текст е субсидиарен. Едва след отстраняване на визираните противоречия съдът е следвало да разгледа делото по същество.

В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му. В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл. 59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г.

Необходимо ли е евентуалният иск да е идентичен като предметно съдържание с главния иск ?

Дължи ли наемодателя стойността на подобрения в наетия имот, когато извършването им е уговорено; необходими са за ползване на имота по предназначението, за което е нает и стойността им не е приспадната от наемната цена?

За правното действие на решението за обявяване на смърт по отношение на третите лица.

В случаите на получаване по нищожния договор на вещи, права или парични суми на връщане ще подлежи даденото. При изпълнение на нищожния договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя няма веществен резултат /консултантска услуга/, то възложителят е спестил разходи, поради което за изпълнителя възниква вземане, но не и възможност да претендира връщане на полученото. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен резултат / изпълнени СМР/, то възложителят също е спестил разходи и за изпълнителя възниква вземане, предвид на невъзможността да се върне полученото, в който случай спестените разходи могат и да не са идентични с размера на уговореното възнаграждение. С оглед на характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по чл. 55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД не биха могли да се приложат, поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. Вземането на изпълнилата задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД.

Дължи ли владелецът обезщетение на собственика за ползването на недвижим имот при наличие на предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ клауза относно ползването, за времето преди развалянето на предварителния договор ?

Относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага.

Дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск ?

В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта или неправилността на обжалваното решение?

Съдилищата са сезирани с иск по чл. 93, ал. 1 ЗС за получаване от собственика на вещта на гражданските плодове/наема/ от нея, а не за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение . Съдът е разгледал претенция на непредявено основание и е присъдил обезщетение в размер на среднопазарния наем за периода, вместо за реално дължимите граждански плодове, събирани от несобственика и дължими на собственика на вещта. Ето защо в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане и произнасяне на действително предявеното правно основание- чл. 93, ал. 1 ЗС.

Дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор с оглед резултата от произнасянето по ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т.д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС?

Дължи ли продавачът на чужда вещ заплащане на получената от него цена на действителния й собственик и за реда за защита на собственик, чиято вещ е продадена без негово знание и съгласие?

Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило?

Налице ли е правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ответника при предявен иск по чл. 59 ЗЗД срещу него; допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал момент , ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника облигационно вземане основано на този юридически факт?

За правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда.

Допустим ли е иск за удовлетворяване на претенции по сметки между съделители, евентуално за уравняване на дялове при извършена делба, при условие, че е изтекъл петгодишния давностен период и възражение за изтекла погасителна давност е направено от заинтересованата страна?

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно приложението на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218 б. “з”, ал. 3 ГПК (отм.) относно срока за въвеждане на възражение за изтекла погасителна давност при действието на ГПК от 1952 г. (отм.).

От кой момент тече срока за погасителна давност за подобрения и какво е значението за водения срещу извършилия на подобренията ревадикационен иск?

Относно противоречие с решение № 801 от 27.06.2002 год. по гр.дело № 913/2001 год. на ВКС, IV г.о., решение № 1071 от 23.06.2005 год. по гр.дело № 430/2004 год. на ВКС, IV г.о. и решение № 530 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 604/2006 год. на ВКС, II г.о.

Относно противоречие с решение № 801 от 27.06.2002 год. по гр.дело № 913/2001 год. на ВКС, IV г.о., решение № 1071 от 23.06.2005 год. по гр.дело № 430/2004 год. на ВКС, IV г.о. и решение № 530 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 604/2006 год. на ВКС, II г.о.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им?

Относно задължението на съда да се произнася по предмета на спора.

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед изискването за пълно изясняване на делото, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Относно момента, от който се дължи обезщетение на реституирания собственик за ползване на имота без основание.

Относно нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Относно оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Относно собствеността върху постройката – ресторант „Л.”, за ползването на който се претендира заплащане на обезщетение. Дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират съответното обезщетение, е преюдициален за спора?

За възможността съществуващи към 16.07.1999 г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и наличието на разрешение от Асоциация „Енергетика”, за възможността изградени след тази дата енергийни обекти да бъдат прехвърляни не на лицензирано енергийно предприятие, както и за правото на енергийното предприятие да ползва такива обекти.

За правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото.
Кога е налице произнасяне по непредявен иск и по нередовна искова молба и поради противоречие?

По предявен , на основание деликт във връзка с чл.104 ал.3 вр. с ал.1 от З. , иск за обезщетяване на вреди , твърдени в причинна връзка с поведение, съставляващо нарушение на З. , обвързващата за гражданския съд , съгласно чл.104 ал.4 З. , сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията, потвърдено с влязло в сила решение на Върховен административен съд, с което се установява извършено нарушение по З. , освобождава ли ищеца от тежестта да доказва елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане , извън вината – нарушение , вреда и причинна връзка между нарушението и вредата ?

Относно редовността на исковата молба, при която индивидуализацията на имота е направена към момента преди отчуждаването му, а не към настоящия момент и относно допустимостта на постановеното решение.

Към кой момент следва да се преценяват предпоставките за реституция на отчужден имот, когато заявлението за възстановяване правото на собственост е подадено след възстановяване на срока по чл. 4 ЗВСНОНИ по силата на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ?

Може ли да се приеме, че е налице нарушение на правото върху търговска марка поради недоказаност на оригиналността на означените с нея стоки, когато този въпрос не е бил спорен по делото и съдът е отказал допускането на поисканите в тази връзка доказателства ? Относно предпоставките за прилагане нормата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО.

За момента, към който се оценява обогатяването на надарения и правното значение на обедняването на дарителя.

Дали след като страната не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу основното решение и тя е върната, съдът може да се произнесе по правилността му по жалба срещу допълнително решение или следва да разгледа само втората жалба?

Дали във всички случаи енергиен обект се ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в случаите, когато се нарушават строителни правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние и за безопасност ?

Може ли да се предяви иск по чл. 59 ЗЗД срещу трето обогатило се лице, ако ищецът разполага с иск за същото вземане на договорно основание по отношение на друго лице?

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ /1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл. 250 ЗСГ /отм./ вр. с чл. 142, пр. 1 ГПК /отм./, или съставлява официален писмен документ ?

Допустим ли е иск за осъждане на държавата да заплати на Гаранционния фонд суми, постъпили в републиканския бюджет като глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./?

Когато правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон друг иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Вярно е, че и в двата фактически състава защитата се състои във възстановяването на неоснователното разместване на имуществени блага, но съизмеримостта на пропуснатите ползи, паричното изражение на които се равнява на среднопазарния наем на вещта не води до идентичност на елементите на двата състава. Докато в хипотезата на чл. 73, ал. 1 ЗС обезщетение за ползите, от които недобросъвестния владелец е лишил собственика се присъжда за периода на неоснователното й ползване, то при състава на чл. 59, ал. 1 ЗЗД винаги се присъжда по-малката от двете суми измежду тази на обогатяването и другата – на обедняването.

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Може ли продавачът по предварителния договор да иска предаване на владението на имота ако бъдещата продажба не може да се осъществи и може ли купувачът да противопостави владение на имота на основание предварителния договор?

Когато е одържавено дворно място, което след национализацията е застроено допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, дали за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съответно на общината, а ако тези сгради са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско имущество – в полза на съответното дружество?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Допустим ли е иск за частично унищожаване на сделка поради грешка в предмета ? Дали запазеното вещно право на ползване върху недвижим имот е съществен елемент от фактическия състав на продажбата и допустимо ли е въззивно решение с което е потвърдено първоинстанционно решение с което съдът се е произнесъл по непредявен иск?

1. Следва ли да се приеме за загубило сила приетото в т. 1 от ТР № 1/15.06.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСТК, че „Осъщественият без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласието на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?
2. Кога настъпва изчерпване правото на марка по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМГО в редакцията до изм. с ДВ бр. 73/2006г., в сила от 01.01.2007г. – с пускане на пазара от притежателя лично или с негово съгласие на стоки от рода/вида, за които марката е регистрирана, или с пускане на всяка индивидуално определена партида/екземпляр от стоката?

Правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и същият изобщо не е обвързан от дадената от страните правна квалификация, нито от разбирането им / което също е равнозначно на определяне на основание на иска/ какъв би следвало да бъде той, с оглед очертаните фактически обстоятелства.

Дали е бил част от имуществото на преобразуваното държавно предприятие (Пристанище В.), комуто е предоставен за стопанисване и управление и чийто правоприемник (на предприятието) след преобразуване и приватизация е ищцовото по насрещния иск дружество ( [фирма] със седалище [населено място]) и преминал в собственост на последното е определящ за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона?

В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното начало/ или неправилността на обжалваното решение – при различни видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни институти на правото /договорна или деликтна отговорност/, при приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства, при неправилна правна квалификация и др.?

Може ли въззивният съд да се произнесе по обжалвано решение и в необжалваната му част?

В кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото, поради нередовност на исковата молба?

Дължи ли се обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД само при доказано обедняване на ищеца от полагане на грижи за друг човек?

Дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) ? Дали дворното място, в което е изграден електроенергиен обект (трафопост) се ползва без основание, ако електроенергийният обект е съществувал при действието на Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) ?

Относно приложението на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ относно обхвата на подобренията, подлежащи на обезщетяване, извършени от ползувател върху имот, предоставен по силата на акт на Министерския съвет, реституиран по реда на ЗСПЗЗ.

По приложението на чл. 231, ал. 3/в редакцията преди изменението й, обн. в ДВ, бр.84/2000 год./ на Търговския закон и по-конкретно – поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър? Има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на Министерски съвет, в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 год., с което процесният имот е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползуване и управление на ДА”Д.”?

Независимо от неправилно определената квалификация на иска, обжалваното решение не следва да се обезсилва като недопустимо – постановено по непредявен иск, тъй като въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата, релевантни за спора при правна квалификация на претенцията по чл. 59 ЗЗД и е направил изводи, относими и към този състав на неоснователното обогатяване. Определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като горната инстанция следва да определи /при същите фактически твърдения и петитум/ вярната квалификация и да разреши спора по същество, произнасяйки се по основателността на предявения иск.

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Възстановява ли се правото на собственост върху отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, на които е променено предназначението и е извършено преустройство поради противоречие на възивното решение по този въпрос с ТР № 1/1995г. ?

Легитимирана ли е Ж. да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи от трето лице, ползващо без основание отделен обект – апартамент ?

Относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора.

Какво е правното основание на претенцията за присъждане на обезщетение за ползата, от която собственика е бил лишен от собствената си вещ?

За правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа.

Отговаря ли лекарят (общопрактикуващ или с индивидуална практика за първична или специализирана медицинска помощ) и пред кого за възнаграждението на изпълнителя на медицинска помощ от НЗОК, извършена по направление, което той не е имал право да издаде?

Съгласно чл. 15, ал. 1 ГПК /отм./, но действащ при възникване на процесуалното правоотношение, страна в процеса е лицето, от чието име или срещу което се търси защита. Тъй като исковият процес е двустранно производство, условие за неговата допустимост е наличието на две срещуположни страни – два различни правни субекта като ищец и ответник.

Относно правото на собственика на основание чл. 59 ЗЗД да претендира от владеещия без правно основание имота обезщетение за ползите, от които е лишен, респ. легитимирана ли е Ж. да претендира с иск по чл. 59 ЗЗД имуществено изравняване от трето лице.

Допустимо ли е, при наличието на договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г. и предвидената в т. 3 възможност за преустройство, предявеният иск с правно основание чл. 231, ал. 2 във вр. с чл. 230, ал. 2 ЗЗД, да бъде преквалифициран от въззивния съд по чл. 59 ЗЗД ?

Може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда?

Относно заплащане на сумата 30 000лв., представляваща неоснователно задържана сума за продаден недвижим имот на ищеца.

Относно правото на държавно ведомство да защитава правото на публична държавна собственост върху предоставените му имоти и да претендира от свое име последиците от ползване на имотите не по предназначение и извън нуждите, за които са предоставени. Какви са последиците от ползването на имот публична държавна собственост не по предназначението му?

Относно правоприемството между съществувалото до 1970 година и прекратило дейността си по силата на ПМС № 16/03.07.1970 г. юридическо лице с наименование Окръжен съюз на ТПК,[населено място] и регистрираната през 1993 година по ф. д. № 247/1993 г. на Окръжен съд,[населено място] кооперация с наименование “ОС на ТПК”,[населено място] с оглед тълкуването и прилагането на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./.

В какво се изразява неоснователното обогатяване на общината предвид извършените подобрения в имота от жалбоподателя с нейно съгласие,които са на по-висока стойност от евентуалния доход от отдаване под наем за процесния период ?

Относно липса на сключен двустранен договор за достъп до енергийно съоръжение по чл. 117, ал. 2 ЗЕ , възникналият между страните спор относно ползването от енергийното предприятие на обект, който не е негова собственост, следва да се уреди по общите правила на неоснователното обогатяване.

Дължи ли се обезщетение за ползване на имот на бивш съпруг, предоставен като семейно жилище, когато не е изпратена покана за плащане на такова, по който Б. окръжен съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика ?

Налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на имота в периода на висящност на делата за реституцията и ревандикацията му, е от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на приетото в задължителната практика на ВКС – ППВС №1/79 г., ТР №1/95 г. и ТР №1/09 г. на ОСГК?

Дали призоваването по телефона по реда на чл. 41, ал. 4 ГПК /отм./ следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване, както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса?

Относно въведения режим на държавна собственост върху построените при действието на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм. съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството отм. и на чл. 17 б. “а” ЗППДОП отм., /решение № 1081 от 5.11.2008г. по гр.дело №3259/2007г. и решение №883/26.07.2007г. по гр.дело № 1207/2006г. на ВКС/.

Oтносно възможността на трето лице да претендира произтичащи от поименна акция права. Относно съдържанието на правото на дивидент. Относно моментът на възникване на това право. Приложима ли е към това право кратката погасителна давност? Относно основателността на претенцията за дивиденти от непритежавани акции, без претендиращия да има членствено правоотношение като акционер. Ползва ли заявлението на един от наследниците и останалите такива при приватизация по реда на чл. 18 ЗППДОП и налице ли е неоснователно обедняване в патримониума на лице от неполучени дивиденти от поименни акции на трето лице?

Дали спорните помещения като реална част от жилищен етаж са съставлявали обособено към 1961 г. отделно жилище и може ли то да е обект на правото на собственост както при извършените разпоредителни сделки, така и понастоящем?

Как следва да се уредят отношенията между съсобственик извършил подобрения в съсобствен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици?

Относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ е от значение за изхода на спора и е разрешаван противоречиво от съдилищата,а материалноправният – за начина на определяне размера на дължимото на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползване на чужд недвижим имот,представляващ земеделска земя,която е променила предназначението си и изпълнява функции,свързани с търговска дейност,е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.

Относно иска за обезщетение за периода от 01. август 2006 до 01. март 2007 г.

За дължимостта на обезщетение в случаите, когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва собствения си имот.

Подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице?

При релевирана договорна отговорност правилно ли съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване? За доказателствената стойност на гласните доказателства по делото, установяващи погасяване на задължение в разрез със съдържанието на самите показания на свидетелите.

Ако след изтичането на срока на наемния договор наемателят е продължил да ползва имота и наемодателите не са се противопоставили и за това наемният договор е следвало да се счита за продължен за неопределен срок, на какво основание наемателят дължи обезщетение и от кой момент – от момента на продължаването на срока на договора като безсрочен – чл. 236,, ал. 2 ЗЗД или след прекратяването на договора на основание чл. 59 ЗЗД и за да се приеме, че се е ползвал без правно основание, необходимо ли е било прекратяване на наемния договор с предизвестие или прекратяването е автоматично?

Относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползвателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

За собствеността на имотите, които са върнати от лицата, получили ги като обезщетение за отчужден имот ,чиято собственост им е възстановена по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони за периода от обнародването на закона с ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г. до изменението му сД.в. бр. 96 от 5.11.1999 г.

За правното основание на предявения иск.

Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване и за мораторна лихва върху това обезщетение по въпроса за субекта,чиято отговорност може да бъде ангажирана при заявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот по реда на чл. 59 ЗЗД и може ли по този ред да бъде ангажирана отговорността на държавно учреждение,на което имотът е предоставен за управление и стопанисване от държавата.

Относно приложимостта на нормата на чл. 51 ал. 4 ГПК/отм./ досежно връчването на нотариални покани,с оглед преценката за момента за разваляне на сключения договор за наем. Относно значението на вече разрешен съдебен спор с правно основание чл. 59 ЗЗД за предходен период между същите страни и за същия обект – за образувано идентично производство,но за последващ период.

Относно правната същност на правоприемството между стопанското предприятие на Окръжния кооперативен съюз и новоучредената кооперация и реда за разпореждане с кооперативно имущество при учредяването на нов правен субект във връзка с валидността на съгласието за предоставяне на имущество от патримониума на Р. “Ч.” на кооперацията.

Дали тогава, когато са извършени строително възстановителни работи на една сграда от единия собственик без съгласието на другия, се дължи обезщетение за направените разходи и в какъв размер?

Дължи ли работодателят обезщетение на третото лице,претърпяло вреди от действията,които е извършвал работника при и в изпълнение на възложената му работа, или работникът дължи както сам цялото обезщетение, така и разликата над уговореното трудово възнаграждение до пълния размер на сумите,които,е изплатил на трето лице, встъпило в договорни отношения с работодателя за изпълнение на дадената работа-Кюстендилският окръжен съд е направил тълкуване на правните норми в противоречие с практиката на ВС- П № 17/63г на Пленума на ВС? Допустимо ли е решаващият съд да разгледа един иск,предявен на основание „ непозволено увреждане”,като иск за „ неоснователно обогатяване”?

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

Дали писменото поискване /покана/ от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот има неограничено действие във времето занапред, или за всеки нов период претенцията следва да се предхожда от нова покана?
Дали исковата молба между същите страни, за същия имот, макар и на друго основание /чл. 59 ЗЗД/, има характер на писмено поискване и удовлетворява изискването на чл. 31, ал. 2 ЗС?
За правното основание на иска с оглед данните, че имотът се ползва за производствени нужди, а не лично от някой от съсобствениците, в какъвто случай за уважаването му не е необходима покана.

Относно правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а от ЗППДОП/отм./.

За предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСГЗГФ и затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради.

Относно началният момент,от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик .

Относно собствеността на трафопостовете има противоречи съдебна практика.

Макар и да не е съставен акт образец 16 строителството на обектите е завършено, поради което отношенията между Ж. и ползувателите на апартамента без основание се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Строителството на обектите е завършено и макари да не е съставен акт образец 16 отношенията между Ж. и ползувателите на апартамента се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Легитимирана ли е Ж. да претендира с иск по чл. 59 ЗЗД имуществено изравняване от трето лице ,заемащо без основание вече разпределено на член- кооператор жилище , или предвид нормата на чл. 38 б “а” ЗЖ. материално легитимиран по претенцията за неоснователно обогатяване е член- кооператорът , на който жилището е разпределено ?

Достатъчна ли е обективирана в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост воля за упълномощаване и потвърждаване на процесуални действия или е необходимо тази воля да бъде обективиран в нарочен акт до съда и основание ли е липсата на такъв нарочен акт до съда да се приеме, че исковата молба е нередовна?

По приложението на чл. 16 ЗУТ и чл. 209 ЗУТ.

Относно действието / обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д. , е от значение за спора и точното прилагане на закона.

Относно определение № 1* от 14.10.09г.на ВКС,IV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Дали неправилната правна квалификация на фактическия състав обусловя недопустимост на решението или представлява противоречие с материалния закон и в тази връзка относно задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право.

За възможността собственика да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения.

Може ли в инстанционния контрол съдът да отменя тази част от решението, което другата страна, необжалвала решението, е могла да обжалва?

Обвързан ли е решаващият съд от правната квалификация, която е посочена или формално следва от твърденията на ищеца, или следва да приложи относимата правна норма към фактите, които е счел за доказани?

Дали забавата на кредитора освобождава длъжника на пари от изпълнение ? Дали когато наемателят продължи ползването след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи наемна цена или обезщетение съобразно средните наемни цени за сходни обекти ?

Относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право.

Допустими ли са искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи тогава, когато чрез тях се цели икономическо изравняване за придобитото по време на брака им имущество, щом за това има и друг път за защита?

Относно легитимацията на ищците като собственици, с оглед последващите разпоредителни сделки с имота.

За собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях.

Може ли с обявяване от председателя на съдебния състав общото процентно увеличение на недвижимите имоти в страната въобще, при разпределяне на недвижимите имоти при поставянето им в дял на отделните съделители,да се приеме оценката на недвижимите имоти по същите критерии и тази оценка да е меродавна за страните?

Относно точното прилагане на чл. 59 ЗЗД и чл. 2, ал. 2 З.

Относно определение № 641/10.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване само в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за сумата 79 398.67 лв. на основание чл. 59 ЗЗД.

Ако едно лице може да защити своето право с определен иск спрямо други лица, това отнема ли възможността му да се защити с иск по чл. 59 ЗЗД, спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили?

Може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой е завещаният имот, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото?

За правната квалификация на предявения иск и за правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спорното материално право.

За погасителната давност на вземанията за извършени в чужд имот подобрения.

Относно случаите,когато в предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имот е включена клауза за т.нар. “отметнина” /право на страната да го прекрати преди да е започнало изпълнението му като загуби обещаното или даденото/ и тази страна е упражнила правото си – то другата страна има ли право да иска обявяването му за окончателен или е носител само на правото да иска присъждане на уговорената в случай на отказ от договора престация.

Доказателствената тежест относно факта на владението на процесния имот, при наличието и на признание от страна на ответника.

Относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж при действието на правилата и нормите за устройство на територията по Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./.

Относно критериите при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

Относно възможността да се търсят вреди изразяващи се в пропуснати ползи, когато купувачът е съдебно отстранен от имот, закупен по реда на ЗППДОбП.

Относно вида недействителност на сключения от К. П. “И”, в качеството му на възложител, и касатора, в качеството му на изпълнител, договор за възлагане на обществена поръчка №10 от 21.03.2002 год.

По някои въпроси на неоснователното обогатяване.

За обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задълженията за издръжка.