чл. 59 ЗЗД

По съмнение за недопустимост на въззивното решение, доколкото са налице данни за произнасяне по непредявен иск за присъждане на обезщетение за ползване на незастроената част от имот. (По искове на Пловдивска митрополия – Епархия П. за премахне на съществуващата незаконна постройка, построена без надлежни строителни книжа и за заплащане на сума, с която дружеството- ответник се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на Пловдивска митрополия – Епархия П., която сума представлява среднопазарния месечен наем за процесния период)

Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки? (По иск на „МБАЛ „Пулс“ АД срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ за заплащане на дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за извършена и отчетена медицинска дейност)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли приносът в увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН да бъде каузален и да е извършен при действието на облигационен договор между наследника и наследодателя? (По иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за увеличената стойност на допуснат до делба земеделски имот, както и иск за неоснователно обогатяване с разходите за поддръжка на насажденията в същия имот)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва с какво конкретно му пречи да упражнява правото си на собственост незаконен строеж, изграден в собствения му имот от лице, което няма право да извършва такова въздействие? (Иск между физически лица с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконна постройка и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума, представляваща обезщетение за ползване на собствената на ищеца идеална част от поземления имот)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът по иска по чл. 59 ЗЗД да обсъди възражението за липса на неоснователно разместени блага от ползването на сграда, собственост на ищеца, и какво е значението на събраните доказателства за твърденията по възражението, че в релевантния период ответникът не е ползвал сградата, а в нея е извършвал услуги, възложени от трето лице-наемател на ищеца, неизпълнило задължението си да върне имота след прекратения договора за наем? (По иск на физически лица срещу „Хармония 2018“ ЕООД за заплащане на това, с което дружеството се е обогатило за сметка на всеки от ищците, ползвайки без основание тяхна съсобствена при равни дялове сграда)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При възражение за прихващане, при което вземането на ответника надхвърля иска на ищеца, формира ли се сила на пресъдено нещо върху разликата в повече?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да се произнесе по направените с въззивната жалба доказателствени искания.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно юридическия състав на неоснователното обпгатяване.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата за правнорелевантните факти, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство, в качеството си на решаващ съд.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да назначи допълнителна експертиза при оспорването й пред първоинстанционния съд и въведено оплакване в отговора на въззивната жалба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По иск за собственост намира ли приложение ТР № 3/28.06.2017 г. на ВКС, ОСГК, когато е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти с различна от първоначално определената площ?
Дали площта на част от предвиден по проект обект, която фактически е присъединена към съседен обект, става притежание на собственика на съседния обект?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кой дължи заплащане на подобренията, извършени от владелец в чужд имот – лицето, което е било собственик на имота към момента на извършване на подобренията, или последващият купувач, придобил собствеността на публична продан с постановление за възлагане по чл. 496 ГПК, ако подобренията не са оценени в изпълнителното производство и не са част от началната цена, от която е започнало наддаването?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Прекратява ли се действието на договора за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем за послужване вещ, без да се съдържа изрична покана до заемателя за връщането на вещта?

Какво представлява смесената съсобственост по смисъла на т.8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС?

Допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи адекватна преценка, в съвкупност, на установените по делото обстоятелства, при съобразяване на правилата на формалната логика и следва ли съдът да съобрази задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК за основаване на решението си върху закона и преценените поотделно и съвкупност обстоятелства по делото?

При възражение за прихващане, при което вземането на ответника надхвърля иска на ищеца, формира ли се сила на пресъдено нещо върху разликата в повече?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е годно правно основание за удържане на таксата по чл.35а ЗЕВИ и сл. и плащането й в държавния бюджет за периода до 10.08.2014г., доколкото нормите, които са ги уреждали, са противоречали на Конституцията на Република България предвид непосредственото й действие? Когато установяването по размер, начисляването, събирането на дължима по закон такса, съответно получаването й са станали след влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което съответните норми, уреждащи задължението за начисляването и събирането на таксата, са обявени за противоконституционни, може ли да се приеме, че е налице получаване без основание?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва с какво конкретно му пречи да упражнява правото си на собственост незаконен строеж, изграден в собствения му имот от лице, което няма право да извършва такова въздействие?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За възможността да бъде развален двустранен договор с едностранно изявление на кредитора по чл. 87 ЗЗД, без то да съдържа подходящ срок за изпълнение на длъжника.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, възложени и приети от възложителя, извън предмета на договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, когато се касае за СМР, без изпълнението на които сградата не би могла да бъде въведена в експлоатация?

Длъжен ли е съдът по иска по чл. 59 ЗЗД да обсъди възражението за липса на неоснователно разместени блага от ползването на сграда, собственост на ищеца, и какво е значението на събраните доказателства за твърденията по възражението, че в релевантния период ответникът не е ползвал сградата, а в нея е извършвал услуги, възложени му от трето лице-наемател на ищеца, не изпълнило задължението след прекратяване на договора за наем да я върне на ищеца-наемодател?

Как се определя размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при обективно кумулативно съединени с една искова молба оценяеми искове срещу двама /или повече/ защитавани от особения представител ответници: (1) въз основа на интереса, формиран от сбора на цената на всички искове или (2) съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

С оглед вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба – наличие на противоречие между фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците – физически лица, от което са произтекли вреди, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца, както и като постановено при евентуална липса на правен интерес с оглед предявения в наказателното производство граждански иск.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите, е поставен с оглед оплакванията в касационната жалба за неправилно, превратно тълкуване на процесния договор в частта на клаузите, касаещи ценообразуването на предоставените услуги.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали ищецът по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД трябва да докаже намаляването на имуществото си?
Дали въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени мотиви по всички възражения на страните?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът да извърши тълкуване, по реда на чл. 20 ЗЗД, на сключения между страните договор, на който същите основават правата си?

Представлява ли производството за реализиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД паралелен процесуален ред на този, установен в чл. 245, ал. 3 ГПК, чрез издаване на обратен изпълнителен лист срещу първоначалния взискател/кондикционно вземане/?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По иск за собственост намира ли приложение ТР № 3/28.06.2017 г. на ВКС, ОСГК, когато е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти с различна от първоначално определената площ?
Дали площта на част от предвиден по проект обект, която фактически е присъединена към съседен обект, става притежание на собственика на съседния обект?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ установява ли винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Възможно ли е да бъде развален двустранен договор с едностранно изявление на кредитора по чл. 87 ЗЗД, без то да съдържа подходящ срок за изпълнение на длъжника?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли приносът в увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН да бъде каузален и да е извършен при действието на облигационен договор между наследника и наследодателя?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Актът за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган, може ли да бъде предмет на оспорване относно неговата законосъобразност от наследниците (правоприемниците) на заинтересованите лица, неоспорили го по предвидения ред за оспорване на индивидуални административни актове?
Какъв е вещноправният статут на изграден тавански етаж в отклонение от издадения архитектурен проект и извън обема на учреденото право на строеж, узаконен с изграден обект в същия; може ли да бъде обект на прехвърлителни сделки при липса на издадено удостоверение за търпимост съгласно пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За сервитутите по Закона за енергетиката.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Обстоятелството, че съгласно чл. 69 КРБ народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в Народното събрание, изключва ли отговорността на българската държава за вредите от закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС на Република България?
2. Налице ли е „възлагане“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страната на държавата към народните представители, респ. към Народното събрание за вредите от законодателната дейност?
3. Как следва да се квалифицира иска за отговорност на държавата за вредите от обявения за противоконституционен закон – по чл. 49 ЗЗД, който изисква виновно поведение на извършителя на възложената работа или по чл. 7 КРБ, който предвижда обективна отговорност на държавата?

Какви са предпоставките за възникване на правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на чл. 59 ЗЗД и легитимацията на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот - частна държавна собственост, да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота от трето лице.

Явява ли се нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет?
Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Задължава ли разпоредбата на чл. 124 ТЗ съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?
2. Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника?
3. Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника?

Кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен ревандикационен иск за имот, който се владее от държавата чрез другиго в хипотезата на чл. 14 ЗДС, във вр. с чл. 15, ал. 2 ЗДС, във вр. с чл. 31, ал. 2 ГПК?
Кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен иск по чл. 59 ЗЗД, когато е съединен с иск по чл. 108 ЗС?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва, с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството надлежна страна.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите, е поставен с оглед оплакванията в касационната жалба за неправилно, превратно тълкуване на процесния договор в частта на клаузите, касаещи ценообразуването на предоставените услуги.

Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД?

За съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ установява ли се винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност?

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ДР ЗУТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За доказателствената тежест при иск за неоснователно обогатяване.

За задълженията на въззивния съд при нередовна искова молба и евентуалното обезсилване на първоинстанционното решение.

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения размер - от датата на подаване на исковата молба или от момента на увеличаването на иска?

Кой е началният момент на срока на погасителната давност за вземането за стойност за подобрения в чужд имот, извършени от гестора и в собствен интерес?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали ищецът по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД трябва да докаже намаляването на имуществото си?
Дали въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени мотиви по всички възражения на страните?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в случаите, когато собственикът на поземлен имот е учредил на ответника право да изгради съоръжение в неговия имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото, от които може да се изведе суперфициарното право на ответника да държи сграда в имота на ищеца, ако не е дал указания при разпределяне на доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Правото на въззивно обжалване предпоставя правен интерес от обжалването. Интересът от обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на въззивната жалба е налице, когато решението на първоинстанционния съд засяга претендираното от обжалващия материалноправно положение. Съществуването на тази процесуална предпоставка е обусловено от изхода на първоинстанционното производство и от процесуалното качество на страната в процеса. При отхвърляне на иска правото на обжалване се поражда в полза на ищеца, на когото е отказана търсената с иска защита. При обикновеното другарство като форма на отклонение от типичното развитие на исковия процес във връзка със страните са налице хипотези, в които осъденият другар може да обжалва и отхвърлянето на иска срещу другия ответник. Възможно е предмет на въззивното производство да не бъде само основният спор между насрещните главни страни, а и вътрешните отношения между обикновените другари, който спор е породен от различното решение по делата им. Например при пасивна солидарност на задължението за поправяне на вреди от неколцина – физически или юридически лица, един от ответниците е бил осъден да заплати обезщетение, а по отношение на другия искът е бил отхвърлен. При тази хипотеза осъденият, може да обжалва не уважаването на иска срещу него, а отхвърлянето му срещу другия ответник с оглед наличието на предпоставките за солидарното им осъждане, без първоинстанционното решение да е обжалвано от ищеца. В този случай във въззивното производство като насрещна страна ще бъде конституиран не само ищецът, но и обикновеният другар на въззивника, на който в това му качество ще следва да се връчи препис от въззивната жалба. Специфичната връзка на обусловеност между предявените искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответниците, учредили консорциум, и иска по чл. 49 ЗЗД срещу ответната банка, както и нередовностите на исковата молба сочат на съществуването на правен интерес на банката-ответник да обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която исковете срещу останалите ответници са отхвърлени.

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Актът за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган, може ли да бъде предмет на оспорване относно неговата законосъобразност от наследниците (правоприемниците) на заинтересованите лица, неоспорили го по предвидения ред за оспорване на индивидуални административни актове?
Какъв е вещноправният статут на изграден тавански етаж в отклонение от издадения архитектурен проект и извън обема на учреденото право на строеж, узаконен с изграден обект в същия; може ли да бъде обект на прехвърлителни сделки при липса на издадено удостоверение за търпимост съгласно пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ?

Прекратява ли се действието на договора за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем за послужване вещ, без да се съдържа изрична покана до заемателя за връщането на вещта?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

За характеристиката на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, очертано в рамките на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За материалноправните предпоставки на неоснователното обогатяване при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, предвид необходимостта обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт/обща група факти.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в случаите, когато собственикът на поземлен имот е учредил на ответника право да изгради съоръжение в неговия имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Представлява ли производството за реализиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД паралелен процесуален ред на този, установен в чл. 245, ал. 3 ГПК, чрез издаване на обратен изпълнителен лист срещу първоначалния взискател/кондикционно вземане/?

Задължава ли разпоредбата на чл.124 от Търговския закон съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?
Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника?
Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е приел за преклудирано доказателствено искане, което страната е направила в изпълнение на изрично дадените й указания?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на чл. 59 ЗЗД и легитимацията на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот - частна държавна собственост, да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота от трето лице.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е противоправност на деяние, бездействие на Народното събрание, за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт от органа, който го е постановил, произтичащо от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

Няма спор, че настоящият и постоянен адрес по смисъла на чл.38 ГПК е този, на който е извършвано призоваването като ответникът не е намерен. След като в два пъти в продължение на месец той не е намерен на адреса, не е намерено лице, което да се съгласи да приеме съобщението, правилно е приложена разпоредбата на чл.47,ал.1 ГПК. Невъзможността ответникът да бъде намерен е констатирана по предвидения в същата разпоредба ред и правилно са приложени разпоредбите на чл.47,ал.1 ГПК /поставено е уведомление/ и на чл.47,ал.6 ГПК – назначен е особен представител. Констатациите в съдебните книжа са направени от длъжностното лице по призоваване и представляват официално удостоверяване.

Дали е налице правен интерес за акционер да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, и дали това дава отражение върху имуществените права, инкорпорирани в акцията?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задлъжението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ към държавния бюджет, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по к.д.№ 1/2014г. и пред вид мотивите на Конституционни съд, съдържащи се в решение № 3 по к.д.№ 5/2019г.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предметът на правния спор се очертава в исковата молба с посочване на страните, обстоятелствата, от които произтича спорното материално право и отправеното до съда искане. Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадена от него. Тази яснота е необходима, за да може ответникът да проведе своята защита, като на свой ред заяви дали признава тези твърдения или ги оспорва. Съдът на основание чл. 145 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК е длъжен да изясни фактическите твърдения на страните, преди да изготви и съобщи доклада по чл.146 ГПК и преди да пристъпи към събиране на доказателствата по делото. Твърденията в исковата молба, че спорното имущество е закупено по време на фактическата раздяла между страните, не освобождава ищеца от задължението да посочи цената, на която е закупено това имущество и размера на вложените лични средства, тъй като не се знае предварително дали ще бъдат доказани твърденията за фактическа раздяла и пълната финансова независимост на съпрузите, която изключва възможността при закупуване на имуществото да са вложени семейни средства или да има някакъв друг принос в придобиването. Съдебното решение по спор с правно основание чл.23, ал.1 СК следва да съдържа фактическите изводи на съда, направени въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото - за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства. Въз основа на тези изводи съдът гради преценката дали се касае за пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК, за частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, или искът е изцяло неоснователен. Следва да се има предвид, че според трайно установената съдебна практика, когато искът за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество е недоказан, съдът следва да се произнесе по иск за частична трансформация, ако има данни за това. За да се направи преценка дали има пълна или частична трансформация, следва да са ясни твърденията на ищеца за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства, както и становището на ответника по тези въпроси.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите, въз основа на които съдът следва да извършва тълкуване на договорните клаузи, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно: да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./?
Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради?
Могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.?
Може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи?

За съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропусната полза за собственика на имот, съизмерима с добив, за различни периоди от време, към претендирана за последващ период парична сума представляваща самите добиви, ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите.

От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?

За собствеността на парични средства, преведени по обща банкова сметка на двама титуляри.

За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск.
За съотношението между субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

С т.1 от ТР № 1/ 09.07.2019 г. по т.д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В този смисъл е и разяснението в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което се прилага в тази част и при действието на ГПК от 2008г. поради аналогичност на правната уредба, а именно: съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно.

Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ПЗР ЗУТ?

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на В и К операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Допустим ли е иск за извършени подобрения от купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу продавач, член-кооператор в непрекратена ЖСК, на който е разпределен имота, предмет на договора?

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

При искова претенция за присъждане на компенсаторно обезщетение по чл.57, ал.2 от ЗЗД за няколко имота, отчуждени с договор, в който е уговорена обща цена за тях, налице ли са кумулативно обективно съединени искове или е предявен един иск за присъждане на тяхната парична равностойност?

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните.

Подлежат ли на заплащане от собственика направените в имота му необходими и полезни разноски от ползвателя при учредено право на ползване по нотариален ред?

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

Oтносно момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл. 35а ЗЕВИ – чл. 35б ЗЕВИ към държавния бюджет, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по к.д.№ 1/2014г. и пред вид мотивите на Конституционни съд, съдържащи се в решение № 3 по к.д.№ 5/2019г.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Дължи ли владелецът, придобил фактическа власт върху недвижим имот на основание предварителен договор за покупко- продажба, обезщетение на собственика за ползване на имота за периода от сключване на предварителния договор до неговото разваляне, и дали в тази хипотеза владелецът е приравнен на добросъвестния владелец относно подобренията и правото на задържане?
Дали извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителния договор представлява предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по този договор цена?

Относно правата на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в случай на неизпълнение на задълженията за сключване на окончателен договор за продажба и тяхното упражняване, както и относно погасяването по давност на исковете на купувача при упражняване на тези права.

Касае се за грубо нарушаване на основни съдопроизводствени принципи и правила при формиране на извода за прекратяване на исковото производство по редовна и администрирана искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД само поради това, че е недопустимо съвместното й разглеждане с иска за делба в делбеното производство, при което съществено е накърнено правото на ищцата на искова защита и на установяване със сила на пресъдено нещо и реализиране на нейно субективно право, т.е. генериран е отказ от правосъдие, недопустим по действащия правов ред.

За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?

Чл. 152.[...] (2) Разрешението за строеж може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата - при условие, че се завършва архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството.

За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск.
За съотношението между субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на ВиК операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Дали съдът е длъжен да се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства на страните и по конкретно относно възражението на Общината, че имотът попада в границите на обществен парк, което изключва обогатяването на Общината?

За правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията ѝ да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,т.е. за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235 ал.2 ГПК и чл.12 ГПК.

Когато лицето, на което съдебният изпълнител е възложил имота, претендира обезщетение за неоснователното му ползване от лицето, което го е купило от длъжника след учредената ипотека в обезпечение на дълга, а след описа и оценката по изпълнителното дело го е подобрявало, кое състояние на имота е от значение за размера на вземането по чл. 59 ЗЗД - към описа и оценката или към периода, за който обезщетението се претендира?

При извършено фактическо изграждане, без да са одобрени подробен устройствен план и строителни книжа на енергиен обект по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ в недвижим имот, който не се обслужва от него, т.е. – без да е налице първата предпоставка по чл. 64, ал. 4, т. 1 ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното предприятие, как следва да се уредят облигационните отношения между последното и собственика на имота – чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ или при общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД?

За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?

Длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата?

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава?

При наведено от ответниците по иск за собственост възражение за допусната грешка в кадастралната карта, длъжен ли е съдът да изследва дали нанесените в кадастралната карта граници на имотите съответстват на границите според правото на собственост?
Когато в производството е доказано по категоричен начин основанието на иска, но няма данни за неговия размер, може ли съдът служебно да приложи чл. 162 ГПК?

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота, след като не са загубили собствеността?

Необходимо ли е решение на общото събрание на етажната собственост, за да участва собственик в етажната собственост в разноските за текуща поддръжка на общите части за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т.е. за т.нар. „консумативни разходи“, преди изменението на чл. 3 ЗУЕС (ДВ, бр.57/2011 г.)?

Какви са предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане?

Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство?

Следва ли при преценката за наличие на предпоставките по чл. 83 ГПК да се изхожда от евентуални предположения за доходи и/или имущество и какъв е обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса и разноски?

Налице ли е противоправност на деяние, бездействие на Народното събрание, за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт от органа, който го е постановил, произтичащо от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?

За начина да се установи обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане.

За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

За значението на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на влязло в сила решение по допускане на делбата, както и такова по извършването й, по отношение на разпоредения в хода на делбеното производство имот, при което съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си, а така също и по въпроса за придобивната давност относно чуждата идеална част в хода на делбеното производство между съсобствениците.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението на ответника, че е платена наемна цена за ползването на имота на единия съсобственик, и този наем следва ли да се приспадне от обезщетението по чл. 59 ЗЗД за другия съсобственик?

Дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя-ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта?

Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 63 ЗВмР за извършени самоуправни действия?

За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

Когато в съсобствен имот са извършени подобрения от държател-трето за съсобствеността лице и от един от съсобствениците, който лично е използвал имота в периода на неговото подобряване, възниква ли вземане от неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – само съсобственикът, който също е подобрявал имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части?

За да е налице увеличаване на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, изразяващо се в извършване на подобрения в недвижим имот, необходимо ли е наследодателят да е собственик на този имот към момента на подобряването му?

Може ли съдът да се произнася по ненаведени с отговора на исковата молба възражения по факти?
В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза?

По кой ред следва да се разгледа претенция срещу ДКЕВР за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а ал.1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат , за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?

Относно правомощията на въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, да изложи самостоятелни мотиви по наведените доводи и възражения на страните.

Какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото?

Въведената в производството като довод за недействителност на клауза от договора за наем, за да бъде обоснован извод за допустимост на иск по чл. 59 ЗЗД е без правно значение, още повече, че хипотеза на предварителен отказ от иск има съвсем различно правно съдържание от вложеното от страната.

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

Относно обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационен иск относно владението на имота от ответник. Относно задължението на добросъвестния владелец, който е отстранен от имота да обезщети собственика за времето, през което е бил лишен от ползването. Противопоставя ли се владеещият на ползването от ищеца, ако иска отмяна на решението, с което е осъден да предаде владението и необходимо ли е да извърши активни фактически действия па предаване на владението или е достатъчно да не създава пречки за ползването; предаването на владението с нарочен приемо-предавателен протокол, доказва ли препятстването на ползването преди това?

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?

С въззивното решение искът по чл. 45 ЗЗД е уважен изцяло, поради което не се сбъднало отрицателното вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния иск – неуважаване на главният иск за обезщетяване на вреди. Затова въззивното решение по евентуалния иск е недопустимо, следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК.

Mоже ли собственик на имот да се ползва от извършени незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/ от наемателя на имота?

Възможно ли е временен горски път, изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС /в случая на ДГС- С./, чиято експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение , да престане юридически да съществува поради ненанасянето му в КВС на съответното населено място ,но фактическото съществуване на този временен горски път да възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост при заявен иск по чл. 109 ЗС?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че в чл. 236, ал. 2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

В кои случаи избени или тавански помещения в сграда- етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения?

Допустимо ли е с иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване да се оспорва приносът на единия от съпрузите в придобиването?

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

Относно задължението на въззивния съд да прецени доказателствата и доводите на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не.

Следва ли по иск за собственост, въззивният съд да обсъжда наново събраните доказателства за правата на ищците, ако не е правен довод във въззивната жалба във връзка с констатациите на първата инстанция по този въпрос ?

Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото.

Непозволено увреждане
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

Относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно избирателното кредитиране заключението на съдебноикономическата експертиза, в частта по приложената , в установяване размера на иска за обезщетение за пропуснати ползи, средна пазарна цена на тон земеделска продукция от съответния вид, но некредитирането му в частта относно среден размер на разходите за производството на същата.

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Приложим ли е чл.236,ал.2 ЗЗД само при срочните или и при безсрочните наемни договори, и дали обезщетението обхваща минимум договорения наем или следва да се определя от експертиза, като среден пазарен наем за този имот?

Може ли да се придобие при действието на чл. 31, ал. 3 ЗК (отм.) чрез давностно владение вещ, която е собственост на Ж.. Противоречивата практика по този въпрос вече е уеднаквена от състав на II г.о. на ВКС?

Коя е дължимата престация когато липсват валидно учредени облигационни или административни отношения с административен орган – дали е тази, предвидена в закон или поднормативен акт, или е тази, която ищецът е приемал в нарушение на този закон ?

Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора?

Владелецът, чието владение е основано на предварителен договор дължи ли обезщетение на собственика за това, че го лишава от ползването на имота докато предварителния договор е в сила и има ли правата по чл. 71 ЗС?

Дължи ли се обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползването на имот, когато то е упражнено въз основа на признато от съда право на задържане на имота?

Относно (не)упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлените комисии (ПК, респ. на общинските служби по земеделие и гори (ОСЗГ) и на общинските служби по земеделие (ОСЗ)) при разглеждането на искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, във връзка с възстановена собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ.

При държане на чужд имот без правно основание как следва да се определи дължимото на собственика обезщетение за ползите, от които последният е лишен – чрез размера на наема , получен от държателя по сключения от него наемен договор с трето лице или чрез средната пазарна наемна цена за процесния имот?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонтни работи в имот , предмет на договор за наем , който е прекратен , осъществени по време на неговото действие при изрична клауза , че същите са за сметка на наемателя?

Ако една движима вещ е погинала , то възможно ли е нейното ползване след погиването, и за възможността да се уважи иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения за ползата , от която е лишен собственикът на движима вещ, без преки доказателства за ползването и след като с влязло в сила решение е присъдена равностойността на вещта, а искът за ревандикация е отхвърлен, произнесени в смисъл, обратен на Решение Nо 82 от 16. 03. 2011 година по гр.д. Nо 688/2011 година на ВКС-I отд., Решение Nо 1419 от 09.10.2008 година по гр.д. Nо 1584/2000 г. на ОС-Пловдив , ТО и Решение Nо 704 от 18.01.2010 година по гр.д. Nо 2328/2008 година на ВКС- II отд. ?

Приложим ли е чл.59 ЗЗД в случай, че правото на строеж на ищцата върху процесните обекти, СМР на които тя е заплатила, съществува?

Относно момента, от който се дължи обезщетение на реституирания собственик за ползване на имота без основание.

Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата по него ?

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

Може ли да се иска на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД връщане на даденото по договор, за който с оглед приложението на чл. 183, изр. 2 ГПК съдът приема, че не е съществувал ? Има ли конкуренция при исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и дали следва да се отхвърли претенция за неоснователно обогатяване само поради погрешна правна квалификация, посочена от ищеца?

Дали при предявен нов иск за следващ период, когато неправомерните действия по ползване на чужд имот не са прекратени, предходната искова молба,въз основа на която вече е било присъдено обезщетение за минал период, може да се счете за покана по чл. 84 ЗЗД, от датата на която да се присъди обезщетението за забава ?

Относно дължимостта на обезщетение за ползване на имот, държан от ползвател, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно правното действие на решенията на органите на поземлена собственост с оглед извършваните във времето законодателни промени в реда за възстановяване на собствеността върху земеделски земи.

Дали в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е апортиран (внесен като непарична вноска на основание чл. 72 ТЗ и чл. 73 ТЗ) в търговско дружество от друго лице – несобственик, е допустимо инцидентното установяване, че апортът не е бил извършен от собственика или такова установяване е недопустимо и може да бъде извършено единствено чрез предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 ГПК вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), вр. чл. 498 ГПК (отм.)?

При наличие на две вписвания на иск за разваляне на алеаторен договор дали трети лица могат да придобият права върху имота, които да не се засягат от настъпилото разваляне на договора за гледане и издръжка ?

Ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот, може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот?

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Дали реалното ползване на имота от лицето, което го държи без основание е факт с правно значение при спор по чл.59 ЗЗД, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана според него в приложените към изложението му съдебни актове?

Легитимирана ли е Ж. да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи от трето лице, ползващо без основание отделен обект – апартамент ?

Коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни дейности ?

Относно задължението на съда за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.

Необходима ли е покана до ответника – длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот?

Необходима ли е покана до ответника – длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот?

Относно прилагането института на погасителната давност по отношение увеличения по реда на чл. 116 ГПК размер на иска.

Относно точното съдържание на ограничението по чл. 266, ал. 1, предл. второ ГПК страните да сочат доказателства , които са могли да посочат в срок , когато искането за допускане на свидетел е обосновано с твърдението ,че въззивника е открил свидетеля едва в тази фаза на процеса.

Относно въззивното решение, с което е отхвърлен до размер на 3 398 лв. искът на касаторката по чл. 59 ЗЗД, противоречи на влязлото в сила решение на ВКС от 29.12.06 г. по гр.д. №2226/05 г..

Кога е налице липса на дата в саморъчно завещание?

Относно разпределение на тежестта за разноски по делото във връзка с приложението на чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно правната квалификацията на иск за неоснователно обогатяване /дали тя да е по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД/, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, но едновременно с това същият бил релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото.

Следва ли съдът, осъществяващ косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, да обсъди и възражението за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и пар. 1в ДР на ППЗСПЗЗ ? При преценка дали дадено строителство е пречка за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ следва ли да вземе предвид и законността на строежа. 3/ Счита ли се, че с изпращане на покана за освобождаване на недвижим имот и/или плащане на наем от лицето, претендиращо да е собственик на имота, до лицето, упражняващо фактическа власт върху него, е смутено явното и спокойно владение на владелеца и съответно е прекъсната придобивната давност ?

Може ли въззивният съд да се произнесе със своето решение „извън пределите на спора по делото, така както са били очертани от становищата на страните?

Относно компетентността на въззивния съд да разгледа и реши спор при различна от дадената в първа инстанция квалификация, както и по въпроса кои от изложените в исковата молба обстоятелства обуславят основанието на претенцията при положение ,че не се твърди в рамките на наемен договор да е било обективирано съгласие наемателят да преустройва имота и да осъществява подобрения в него за своя сметка.

Относно връщане на делото от касационната инстанция,при дадените задължителни указания от последната по конкретно посочените въпроси,свързани с приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,изцяло е игнорирал същите,считайки тези обстоятелства за ирелевантни на повдигнатия спор.

Относно задължението на съда въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право.

Относно разликата между произнасяне по непредявен иск и даване на грешна квалификация на предявения иск и какви са правомощията на въззивната инстанция в двата случая.

Относно определение от 11.06.2009г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Относно предявения иск по чл. 59 ЗЗД- по въпроса за възмездния характер на правото на ползване на чужд имот на нищожно правно основание. В останалата част -досежно претенцията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД решението е влязло в сила.

Дали лишаването на единия съпруг от ползване на имот съпружеска имуществена общност по време на фактическа раздяла между съпрузите му дава право да търси обезщетение?

Съставлява ли условие за редовност на исковата молба, с която са предявени субективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на съсобствен имот, посочването на правата на всеки от съсобствениците на имота?

Дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно установяването на причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, когато е безспорно, че собственика е лишен от възможността да ползва имота си.

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Относно фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД – за наличието на обогатяване на едната страна и обедняване на другата при иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, ако ответника не е ползвал имота лично или чрез друг и не го е държал или владял.

Относно приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД за дължимост на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Има ли право съдът в хода на производството да прави преценка дали са налице условия за солидарно или разделно осъждане на ответниците или това може да стане само и единствено с решението? Длъжен ли е съдът, в хода на производството, когато е преценил, че не са налице основания за солидарно осъждане на двамата ответници, да задължи изрично ищеца да уточни претенцията си към двамата ответници при условията на разделност? Когато съдът установи, след приключване на устните състезания /в процеса на постановяване на своето решение/, че не са налице основания за солидарно осъждане на двамата ответници, но не са събрани никакви доказателства за размера на отговорността на всеки от ответниците поотделно какво следва да направи: да отхвърли исковете като недоказани или да отмени хода по същество и едва тогава да даде указания, че исковата молба е нередовна и следва да се уточнят рамките на разделността?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато пред нея за пръв път се констатират нередовности на исковата молба.

Дали ако в мотивите към едно решение по чл.59 ЗЗД е изразено становище по въпроса за собствеността на имота, за който се присъжда обезщетение / в аспект дали този имот е реституиран изцяло или допълнително пристроеното е отделен обект на собственост/, в един последващ процес по чл.108 ЗС съдът е обвързан от това становище? Допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект, че се явява приращение към главната вещ по чл.92 ЗС, в последващо съдебно производство относно същия имот и между същите страни да се произнесе в обратен смисъл, а именно че обектът не се явява приращение към главната вещ?

Относно допускането за проверка на съответствието на обжалван въззивен акт със задължителната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по процесуалноправния въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК.

По иск чл. 59 ЗЗД може ли съдът да определи по своя преценка, на основание чл. 162, пр. 1 ГПК размера на претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил следствие предсрочното прекратяване на наемния договор?

Може ли да се претендира неоснователно обогатяване, съизмеримо с разликата между пазарната стойност на акциите и размера на погасеното с прехвърлянето им задължение, в хипотеза на принудително изпълнение насочено върху акции на длъжника, възложени вместо плащане в полза на взискателя, чийто акционер е длъжника, и последващо извършено от взискателя разпореждане със същите в полза на трети лица?

Допустимо ли е предявяването на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условие,че между страните съществува облигационно правоотношение ?

На каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване до размера, до който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на електрически далекопровод-собственост на ищеца, без да има основание за това. Констатирано е, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1,т. 1 ГПК.

Относно предпоставките за прилагането на чл. 59 ЗЗД, поради противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС-ППВС 1/79.

Относно предоставяне на „семейното жилище” с бракоразводното решение не създава наемни отношения със собственика на имота, тъй като не са налице хипотезите в чл. 107 СК от 1985 г. /отм./, с оглед на което е присъдено обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД, ведно с лихви за забава за същия период. От кой момент настъпва забавата на неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

За правоотношенията между представаляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или чужда полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване.

Приложима ли е хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД за подобрения, които наемателят е извършил в наетия имот.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

Приложима ли е нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с подобрения извършени в недвижим имот, предмет на прекратен договор за наем.

От кой момент възниква задължението за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД от владеещия без правно основание несобственик и в тази хипотеза необходима ли е изрична покана до ответника за заплащане на обезщетение ?

Допустим ли е иск по чл. 59 ЗЗД , когато се претендира вземания за подобрения предприети в изпълнение на договор?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.?

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.

Дали бездействието на собственика по влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за получаване владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД?

Може ли в срока на владение, който е от значение за придобиване на имот по давност, да бъде включван период от време, през който владеният имот е бил общинска собственост?

От кой момент започва да тече давността за прекия менителничен иск, когато приносителят се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на менителничния ефект и е образувано изпълнително дело за събиране на вземането по записа на заповед? Тече ли давностният срок или се спира на основание чл.115 б.”ж” от ЗЗД при заведено и висящо изпълнително дело, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание?

Необходимо условие ли е за възникване на задължение, възникнало от неоснователно обогатяване, наличието на договор между страните по правоотношението?

Относно размера на това, с което страната неоснователно се е обогатила в резултат на извършен ремонт /чл. 59 ЗЗД/, поради противоречие с ППВС № 1/1979г.,т. 4.

Дали на подобрителя в чужд имот се дължи стойността на ремонта на имота, или увеличената му от този ремонт цена?

Допустим ли е искът на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или срещу неговия наследник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение за допусната делба на имота, по повод на който неравенството е възникнало? Допустимо ли е въззивният съд да реши спора по същество със същия акт, с който отменя определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск?

Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения.

При условията на ограничен въззив разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не позволява на въззивния съд служебно да променя фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, но не и в хипотезата, в която въззивната жалба обективира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, което не обективира произнасяне по релевираните оплаквания във връзка с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, доколкото касационната инстанция, като такава по правото, а не по фактите, не е в състояние да поправи допуснатия порок при постановяване на въззивното решение.

За какво и на кого се дължи обезщетение при ползване на застроен недвижим имот без правно основание в случаите, когато собствениците на постройката и на терена са различни и за това има ли правомощия въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, да извършва преценка на правилността на първоинстанционното решение извън посочените в жалбата основания?

Съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца с исковата молба, а въз основа на изложените факти в обстоятелствената й част и заявения петитум определя сам правната квалификация.

Относно извършваната от съда преценка на събраните доказателства и задължението му при наличие на противоречиви такива да обоснове на кои дава вяра и на кои не.

За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?

Каква следва да е връзката между обедняването и обогатяването в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД – пряка причинно-следствена или е достатъчно двете състояния да произтичат от общ факт или от обща група факти?

Относно правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя.

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

Длъжен ли е въззивния съд да разгледа възражението за прихващане, което е направено в отговора на исковата молба?

От кой момент става изискуемо вземането и започва да тече погасителната давност за извършени подобрения в чужд имот при прекратен договор за наем по иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД?

Следва ли при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл. 108 ЗС иск съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на процеса са настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника ? Следва ли предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен в подобна хипотеза, ако тези факти са последица от извършени от ответника действия, които обаче не сочат на предаване владението върху вещта на претендиращия я ищец /необходимо ли е вещта да се предаде на ищеца, за да се освободи ответникът от отговорност или е достатъчно да се установи, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в неговата фактическа власт и как следва да се разпредели доказателствената тежест ?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба?

За възможността да бъде учредено право на строеж върху недвижим имот за железопътен коловоз.

Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици ?

Относно възможността да бъдат представяни нови доказателства пред въззивната инстанция в производство, развиващо се по реда на ГПК от 1952г./сега отменен/ и задължението на съда да ги вземе предвид.

Относно начина на определяне на размера на обогатяването, респ. обедняването по претенция на заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта.

Какви са пределите на косвения съдебен контрол и допустимо ли е гражданският съд в производство по чл. 59 ЗЗД да се произнесе по валидността / и материалната законосъобразност/ на актове за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, по искане на ответника, който е правоприемник на държавата?

За приложимия закон при претенцията за остойностяване на разноски, направени от етажен собственик по поддържането и подобряването на общи части в имот етажна собственост.

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност?

1. Следва ли нормативен акт с ранг на закон, създаващ преки задължения за частноправни субекти /чл. 35а ЗЕВИ до чл. 35в от ЗЕВИ/ да се прилага, когато противоречи на общностни норми с директен ефект и с непосредствена приложимост?
3. Следва ли да се прилага нормативен акт, който противоречи на Конституцията на РБ, макар да няма изрично решение на К. съд за обявяване на неговата противоконституционност?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Съобразно изложеното дотук неправилно предявеният от Н. М. иск е квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД, вместо по чл. 30, ал. 3 ЗС. Касае се за неправилна квалификация на спорното право, а не за нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което следва, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон /вж. ТР 2-2012 г. ОСГКТК/. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита. А когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, допускайки в тази връзка и възможността „предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение”. Докато само в случай, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изрично втората алинея на тази законова разпоредба предвижда, че това право /да се води иск по чл. 59 ЗЗД/ възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяна на точната правилна квалификация на така предявения иск?

Когато собственикът на земята след разрушаване на застрашена от самосрутване сграда сам е изградил нова сграда в имота с тройно по-голям магазинен етаж, има ли право на обезщетение за вложените труд и средства от съсобственика на преди съществуващия по-малък магазинен етаж и дали в този случай подобрителят е добросъвестен или недобросъвестен?

Съгласно чл. 214 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да изменя основанието, да измени своето искане. В настоящия случай по реда на чл. 214 ГПК недопустимо е въведен нов иск, с различен предмет от първоначалния, с различно основание и различен петитум. Предмет на първоначалния иск по чл. 108 ЗС е откритият паркинг, разглеждан като строеж върху чуждо дворно място, т.е. като суперфициарна собственост. Този иск се основава на твърдението, че ищцата, като собственик на земята, е упражнила правото си на изкупуване на паркинга по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС , вр. чл. 66, ал. 1 ЗС. Предмет на допълнително предявения иск е само земята, върху която е построен паркингът. Искът се основава на твърдението, че съществуващият като суперфициарна собственост открит паркинг е бил разрушен и не е изграден отново от ответниците в петгодишен срок, поради което правото на строеж се е погасило по давност. Тъй като новият иск е въведен в процеса в нарушение на чл. 214 ГПК, той се явява процесуално недопустим. Недопустими са и съдебните решения, постановени по този иск, затова те трябва за бъдат обезсилени и производството по иска – прекратено.

І. Относно жилищностроителните кооперации и етажната собственост:
1. Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите, Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./?
2. Материалнолегитимирана ли е жилищностроителната кооперация да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаването й от възможността да ползва свой собствен имот, разпределен на член на кооперацията?
3. Подлежи ли на разглеждане по реда на обезпечителното производство молбата за спиране изпълнението на решение на общо събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ и подлежи ли на обжалване определението, с което съдът се произнася по същата?
ІІ. Относно иска по чл. 31, ал. 2 ЗС:
1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС при съпружеската имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия съпруг?
2. Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му?

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса, те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение , с което искът на праводателката им е бил уважен, въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на починалата страна.

Относно правомощията,дадени на въззивната инстанция с разпоредбата на чл. 272 ГПК и приложението на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение.

Преклудирането в делбения процес, приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иск за делба между сънаследници на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, дава ли възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който е постановено влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен?

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено при нарушаване правилата за родовата компетентност на съдилищата?

Относно начина на тълкуване на волята на страните, сключили процесния договор досежно неговия предмет и обем, по който е констатирано противоречие с приетото в решения № 202 от 13.07.2012г. по гр.д.№ 680/11г. на І г.о. и № 129 от 12.07.2013г. по гр.д. № 558/12г. на ІІ г.о.

Допустим ли е след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение иск за връщане на недължимо платени суми и кога се преклудира срокът за възражение по чл. 414 ГПК при допусната в заповедта за изпълнение поправка на основанието на паричното вземане ?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба?

Може ли държателят да претендира стойността на извършени без съгласие на наемодателя подобрения в нает имот,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/79г. ?

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

Има ли право на вземане за подобрения в съсобствен имот съпругът-несобственик, само защото разноските са извършени по време на брак със съпруга-съсобственик и в режим на съпружеска общност в имуществените отношения между съпрузите?

Дължи ли се обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на газоразпределителна мрежа, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ ?

Пасивно легитимиран ли е министърът на регионалното развитие да представлява държавата в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ГПК по иск, предявен на основание чл. 59 ЗЗД в случаите, в които се твърди, че обогатяването е настъпило вследствие на облигационно правоотношение между ищеца и ведомство, на което е предоставен в управление имот, държавна собственост и в този смисъл за допустимостта на обжалваното решение при липса на надлежна процесуална легитимация на ответника и кой е пасивно легитимиран да представлява държавата по облигационни искове на основание чл. 59 ЗЗД – министърът на регионалното развитие или министърът на финансите?
В случаите, в които имот – държавна собственост, е предоставен за управление на ведомство, което владее, ползва и поддържа имота за своя сметка и на своя отговорност по см. на чл. 14, ал. 3 ЗДС /чл. 12, ал. 2 П./, в чия полза следва да се приеме, че настъпва обогатяването при евентуално уважаване на иск, заведен по реда на чл. 59 ЗЗД – в полза на държавата, чрез ведомството, управляващо имота, или в полза на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, предвид общата разпоредба на чл. 31, ал. 2 ГПК?
Следва ли да са налице кумулативно всички предпоставки от фактическия състав, предвидени в чл. 59 ЗЗД, за да бъде уважен предявеният на това основание иск.
В случаите, при които наемодателят по наемно правоотношение даде изрично писмено съгласие на наемателя да извърши подобрения в наетия имот под условие, че подобренията няма да са за негова сметка, на което наемателят не се е противопоставил, следва ли, че е налице договорна клауза между страните, че извършените от наемателя подобрения са за негова сметка?

За формата на договора за управление на търговско дружество и може ли договорът да бъде сключен с конклудентни действия; за правната квалификация на иска на търговското дружество за вреди, причинени от управителя и възможността тази отговорност да бъде реализирана след като той е освободен от имуществена отговорност.

Относно приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 ГПК/ чл.292 ГПК, отм./. Кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл.353 ГПК / чл.292 ГПК, отм./?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Кое определя един иск като допустим – обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация в доклада му при изпълнение на задълженията си по чл.146 ГПК – да определи правното основание на спора, и която квалификация е грешна?

Какво представлява „намалението„ в договорени площи в построени отделни обекти и намалението на договорена РЗП на цялата сграда: недостатък – явно или скрито некачествено изпълнение, за която се прилага преклузията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, или отклонение от поръчаното- неточно изпълнение в количествено отношение, за което правото на възложителя да иска намаление на възнаграждението не се обхваща от преклузията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и се погасява с общата погасителна давност? Ако намалението в договорената площ на отделните обекти и намалението в договорената РЗП на цялата построена сграда представлява недостатък – „некачествено изпълнение на поръчаното”, то какъв е вида на този недостатък – явен или скрит и презюмира ли се при последния знанието на строителя?

В исковата си молба ищците се позовават на ограниченото си вещно право на ползване върху целия трети етаж от сградата, а претендират предаване владението на ½ ид.ч. от същия, обособена в изграденото в южната част на етажа самостоятелно жилище, без да посочили на какво основание поддържат, че ограниченото вещно право върху ½ ид.ч. от целия обект се е трансформирало в такова върху реална част от него. Този порок в обстоятелствената част на исковата молба по същество е довел до неяснота на постановения от съда петитум, с който исковата претенция по чл. 108 ЗС е уважена за ½ ид.ч. от етажа, като същевременно е посочено, че тази идеална част е обособена в самостоятелно жилище.

За правомощието на въззивния съд да се произнесе по наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е посочено във въззивната жалба и не е обсъдено от страните и съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е неподписването на съдебния протокол от съдията и как може да бъде отстранен този пропуск?

За приложението на чл. 59 ЗЗД, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения.

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Относно елементите на фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на блага.

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и се произнесе по всички възражения, в т.ч. и по евентуално възражение за прихващане, ако приеме за неоснователно направеното възражение за погасяване на задължението чрез плащане. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За правното значение на вътрешните отношения между платилия чуждо задължение и длъжника. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно реституцията при възстановяване правото на собственост по силата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ , за значението на завършилото реституционното производство по възстановяване на собствеността в стари реални граници при индивидуализацията на имота , с оглед правото на собственика да получи обезщетение по чл. 59 ЗЗД от този , който го задържа и ползва без основание .

Допустимо ли е да бъде зачетено възражение, направено от ответника след срока за отговор, както и да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния за това срок?

В исковата молба твърденията на ищците и техния петитум съответстват на основанието, заложено в правната норма на чл. 59 ЗЗД, а именно, че правоотношението възниква не от хипотезите на чл. 55 ЗЗД. Поради това исковете са разгледан на предявеното правно основание. Доколкото не е налице и хипотезата на чл. 121 ЗЗД, а именно, че “Освен в определените от закона случаи солидарната отговорност между двама и повече длъжници възниква, когато е уговорена” то обезщетението следва да се присъжда разделно.

Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение, поради противоречие на това решение със задължителна практика на ВКС /решение № 251 от 11.10.2013 г. на ВКС, Първо г.о. по гр.д.№ 2062 от 2013 г. и решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 1935 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, според която при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение.

Отреждането и отчуждаването на недвижим имот за нуждите на кооперация при действието на ЗПИНМ и обезщетяване на собствениците от нея със собствени средства има ли за резултат придобиване правото на собственост от кооперации и това пречка ли е за реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З…., следва ли под мероприятие на кооперацията да се разбира само ново строителство, или такова е и реализиране на някаква дейност от нея?

Относно възможността договорът за строителство, сключен от лице без представителна власт, да бъде потвърден с конклудентни действия и по-конкретно с подписването на констативен акт обр.15. Извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/ и че са достатъчни конклудентни действия за това? Договорът за строителство, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен без представителна власт, с конклудентни действия? Относно необходимата форма за упълномощаване за сключване на договора и за потвърждаването му.

Когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, носи ли и то наред с упълномощителя отговорност за неоснователно обогатяване?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и за изложи мотиви относно релевантните за спора факти и възражения, свързани с предмета на делото.
Налице ли е обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество като се има предвид разрешението, дадено с т.5 от ППВС № 1/79 г, че между обогатяването на едно лице и обедняването на друго не е задължително да има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от обща група факти?

Дали даденото с оглед бъдещи намерения следва да се търси от обеднилия се с иск по чл. 59 ЗЗД или с иск по чл. 55 ЗЗД?

За възможността се квалифицира по чл. 74 ЗС искът , предявен от купувач от титуляр на правото на строеж на обект в сграда, след вписване на исковата молба за развалянето на договора, ако в исковата молба липсва позоваване на осъществявано владение, а са въведени твърдения за платени суми по предварителни договори с трето лице-суперфициар.

Когато съдът приема за доказано правото на собственост на ищците върху идеална част от недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, може ли да уважи ревандикационния иск за целия имот или следва да го отхвърли изцяло?

Редовността на сезирането изисква ищецът да изложи достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е възможно да се изведе фактическия състав на предявения иск. В случая е било необходимо заявяване на твърдения относно посочените факти с оглед отграничаване дали е предявен такъв по чл. 59 ЗЗД или по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Относно определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител. Относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК /

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи, възражения и представени писмени доказателства? Може ли съдът да ангажира отговорността по реда на чл.49 ЗЗД на юридическо лице без наличието на данни и доказателства за установено конкретно физическо лице-извършител на деликта?

Дали лицето с право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения има задължение да обезщети собственика за ползите, от които го е лишило за времето на държане на имота ? От кой момент правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е основание за отхвърляне на иска на собственика на задържания имот по чл.59, ал.1 ЗЗД срещу ретинента – от момента на признаване на правото на задържане с влязло в сила съдебно решение или от момента на упражняването му чрез възражение в съдебното производство по ревандикационния иск на собственика ? Признанието на ретинента, че охранява задържания имот и обстоятелството, че той упражнява фактическата власт върху него, доказват ли сами по себе си, че той ползва този имот, че извлича полезните му свойства за себе си ?

Относно задължението на съда да основе решението си на доказателствата по делото , в конкретност , когато този съд основе решението си на писмени доказателства, изключени от първоинстанционния съд съгласно чл. 183 ГПК .

Относно необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура.

Налице ли е процесуално нарушение в случая при положение, че жалбоподателят е представил документи, доказващи правото му на собственост върху процесните имоти (учредителното право на строеж в нотариална форма) и няма законова възможност да доказва отрицателния факт, че ответниците не са собственици, съдът да приеме, че исковата претенция не е доказана при условията на пълно и главно доказване относно факта на правото си на собственост върху процесните имоти относно доказателствената тежест по иск за собственост на основание чл. 108 ЗС при учредено право на строеж срещу задължение за строителство?

В правомощията на въззивният съд ли е да обезсилва първоинстанционното решение при наличие на пречки за водене на иск по чл. 59 ЗЗД или следва да се произнесе по същество, т.е. за правомощията на въззивната инстанция при неправилна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

При искове за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на земеделски земи, следва ли да бъде установен конкретния размер на обедняването на ищеца- чистата печалба,реализирана във връзка с ползването на конкретните земи, или тя може да се определени по осреднени добиви от всички обработвани от ответника земи, а не само от процесните и осреднени пазарни цени по култури, по реда на чл.162 ГПК?

Окръжният съд е смесил основанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД за уредени три фактически състава. Чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. И при трите фактически по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е получено нещо без правно основание. Исковете се предявяват от лицето, което е престирало, а ответник е лицето, което е получило и държи престацията без основание.

Какво е правното основание на иск срещу ЧСИ – чл. 59 ЗЗД или чл. 74 ЗЧСИ, при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма ?

За допустимостта съдът да се произнесе за дължимите суми за погасяване на банковия кредит след предявяване на претенцията по чл. 59 ЗЗД за съвместно разглеждане в делбата на основание чл. 286 ГПК /отм./ и за приложимостта в този случай на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./

Oтветникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не жилищностроителната кооперация е собственик на имота. Затова молителят / отв. по иска/ не може да се позове по реда на чл. 303 ГПК и сл. на свои и още по-малко – на чужди права върху имота, след като не ги е заявил в производството по чл. 38а ЗЖСК, предпоставило присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД с решението, чиято отмяна се иска.

Могат ли лицата, които не притежават никакво правно основание да претендират, че са добросъвестни владелци на имота? Относно силата на присъдено нещо по отношение на съществуващото право на собственост, формирано по иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот ? Относно необходимостта от покана, за да стане изискуемо обезщетението по чл. 59 ЗЗД.

Относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, който е преценено, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с в т. 5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленум на ВС, съгласно която за уважаването му е необходимо установяване на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, които следва да произтичат от един или от няколко общи факта.

Отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот достатъчно условие ли е за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия имота съсобственик на неползващия?
Какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците?

С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМЧП имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМЧП и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМЧП, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Налице е несъответствие между изложените в исковата молба обстоятелства и петитума. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищцата се позовава на учредена с нотариален акт договорна ипотека върху недвижим имот между нея, ответниците и банката, в съотношение трето задължено лице – ипотекарен длъжник, кредитополучатели и кредитор. Посоченият в исковата молба петитум е за неоснователно обогатяване/чл. 59 ЗЗД/. Налице е нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между твърдения и петитум, които не са отстранени по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК. Твърденията на ищцата намират опора в разпоредбите на чл. 138-146 ЗЗД и сочат на договорна връзка, а петитумът е по чл. 59 ЗЗД, който текст е субсидиарен. Едва след отстраняване на визираните противоречия съдът е следвало да разгледа делото по същество.

Дали под знанието на купувача по чл. 192, ал. 1 ЗЗД за правата на трети лица върху имота предмет на договора за продажба се има в предвид и запознаването на същия със заявените претенции отразени в правния анализ към тръжната документация при извършване на приватизационна продажба на общински имот или законът има предвид само знание за признати действителни права, които легитимират третото лице като носител на вещни права върху имота, каквато позиция е застъпена в решение №860 по гр.д. №548/2010 на САС,ГК-1 с-в.?

В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му. В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл. 59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г.

Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд ?

Необходимо ли е евентуалният иск да е идентичен като предметно съдържание с главния иск ?

Дължи ли наемодателя стойността на подобрения в наетия имот, когато извършването им е уговорено; необходими са за ползване на имота по предназначението, за което е нает и стойността им не е приспадната от наемната цена?

В случаите на получаване по нищожния договор на вещи, права или парични суми на връщане ще подлежи даденото. При изпълнение на нищожния договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя няма веществен резултат /консултантска услуга/, то възложителят е спестил разходи, поради което за изпълнителя възниква вземане, но не и възможност да претендира връщане на полученото. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен резултат / изпълнени СМР/, то възложителят също е спестил разходи и за изпълнителя възниква вземане, предвид на невъзможността да се върне полученото, в който случай спестените разходи могат и да не са идентични с размера на уговореното възнаграждение. С оглед на характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по чл. 55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД не биха могли да се приложат, поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. Вземането на изпълнилата задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД.

Дължи ли владелецът обезщетение на собственика за ползването на недвижим имот при наличие на предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ клауза относно ползването, за времето преди развалянето на предварителния договор ?

Относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага.

Относно момента,в който настъпва преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск ?

В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта или неправилността на обжалваното решение?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД, ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот?

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл. 214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.

С исковата молба е поискана ревандикация на ¾ ид.части от посоченото дворно място и в хода на първоинстанционното производство пълномощникът на ищците изрично е заявил, че построените в него сгради не са предмет на иска, поради което те не са предмет и на първоинстанционното решение. Ето защо и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ въззивният съд не е могъл да осъди ответниците да предадат на ищците владението на построена в дворното място сграда и като последица от това да отмени издадения констативен нотариален акт, след като не е бил сезиран надлежно с такова искане. Освен това по делото е установено, че в дворното място съществуват две сгради, а в решението липсва индивидуализация на сградата, която ответниците са осъдени да предадат. След като тези сгради не са предмет на делото, обстоятелството дали същите са собственост на собствениците на земята по силата на чл. 92 ЗС или са придобити от ответниците на някакво основание е правно ирелеванто.

Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило?

Налице ли е правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ответника при предявен иск по чл. 59 ЗЗД срещу него; допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал момент , ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника облигационно вземане основано на този юридически факт?

В противоречие с посочените фактически данни и цитираната задължителна съдебна практика в обжалваното решение е прието, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В случая, въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си сочат на претенция за неоснователно обогатяване, предвид липсата на валидно сключен договор по ЗОП, квалифицирайки погрешно иска като претенция за заплащане цена за извършена работа на договорно основание, въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено.

За правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда.

Допустим ли е иск за удовлетворяване на претенции по сметки между съделители, евентуално за уравняване на дялове при извършена делба, при условие, че е изтекъл петгодишния давностен период и възражение за изтекла погасителна давност е направено от заинтересованата страна?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно приложението на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218 б. “з”, ал. 3 ГПК (отм.) относно срока за въвеждане на възражение за изтекла погасителна давност при действието на ГПК от 1952 г. (отм.).

Относно противоречие с решение № 801 от 27.06.2002 год. по гр.дело № 913/2001 год. на ВКС, IV г.о., решение № 1071 от 23.06.2005 год. по гр.дело № 430/2004 год. на ВКС, IV г.о. и решение № 530 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 604/2006 год. на ВКС, II г.о.

Относно противоречие с решение № 801 от 27.06.2002 год. по гр.дело № 913/2001 год. на ВКС, IV г.о., решение № 1071 от 23.06.2005 год. по гр.дело № 430/2004 год. на ВКС, IV г.о. и решение № 530 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 604/2006 год. на ВКС, II г.о.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им?

Относно задължението на съда да се произнася по предмета на спора.

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед изискването за пълно изясняване на делото, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Относно момента, от който се дължи обезщетение на реституирания собственик за ползване на имота без основание.

Валидна ли е клаузата за учредяване право на преминаване в договор,след като към датата на сключването му – 15.08.01г. законът – чл. 55 ЗС и чл. 192 ЗУТ не са допускали учредяване на такъв сервитут чрез правна сделка?

Относно нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Относно собствеността върху постройката – ресторант „Л.”, за ползването на който се претендира заплащане на обезщетение. Дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират съответното обезщетение, е преюдициален за спора?

За възможността съществуващи към 16.07.1999 г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и наличието на разрешение от Асоциация „Енергетика”, за възможността изградени след тази дата енергийни обекти да бъдат прехвърляни не на лицензирано енергийно предприятие, както и за правото на енергийното предприятие да ползва такива обекти.

Ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот, може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот?

За правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото.
Кога е налице произнасяне по непредявен иск и по нередовна искова молба и поради противоречие?

Относно редовността на исковата молба, при която индивидуализацията на имота е направена към момента преди отчуждаването му, а не към настоящия момент и относно допустимостта на постановеното решение.

За момента, към който се оценява обогатяването на надарения и правното значение на обедняването на дарителя.

Пред Варненски АС първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната част, поради което в отхвърлителната част то е влязло в сила. Следователно, СПН се разпростира и върху непредявената част от иска.

Съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ?

Може ли да се предяви иск по чл. 59 ЗЗД срещу трето обогатило се лице, ако ищецът разполага с иск за същото вземане на договорно основание по отношение на друго лице?

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ /1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл. 250 ЗСГ /отм./ вр. с чл. 142, пр. 1 ГПК /отм./, или съставлява официален писмен документ ?

Допустим ли е иск за осъждане на държавата да заплати на Гаранционния фонд суми, постъпили в републиканския бюджет като глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./?

От кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД; необходима ли е покана за възникване на това задължение ? Дължи ли се ДДС върху присъдено обезщетение за ползване на недвижим имот по чл. 59, ал. 1 ЗЗД; допустимо ли е съдът да присъди ДДС в полза на данъчно задължено лице за сумата, присъдена му като обезщетение за ползване на недвижим имот по чл. 59, ал. 1 ЗЗД?

За доказателствената сила на нотариалните актове за собственост и по материалноправния въпрос за съотношението между правото на съсобствениците да участват в ползите от съсобствения имот по чл. 30, ал. 3 ЗС и правото на обезщетение за пропуснати ползи, когато е ограничен достъпа до съсобствения имот по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Когато правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон друг иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Вярно е, че и в двата фактически състава защитата се състои във възстановяването на неоснователното разместване на имуществени блага, но съизмеримостта на пропуснатите ползи, паричното изражение на които се равнява на среднопазарния наем на вещта не води до идентичност на елементите на двата състава. Докато в хипотезата на чл. 73, ал. 1 ЗС обезщетение за ползите, от които недобросъвестния владелец е лишил собственика се присъжда за периода на неоснователното й ползване, то при състава на чл. 59, ал. 1 ЗЗД винаги се присъжда по-малката от двете суми измежду тази на обогатяването и другата – на обедняването.

Относно предявен иск за определен упълномерим поземлен имот. Решението по делото обхваща ли и невключената в този УПИ част от неурегулирания поземлен имот, за който е отреден УПИ, и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение разпростира ли се и върху части вън от процесния УПИ?

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Относно противоречие с неговото разрешаване в Р № 25 по гр.д. № 1832/2010 год. на ВКС, I. Г.о. , постановено при усолвията на чл. 290 ГПК.

Когато е одържавено дворно място, което след национализацията е застроено допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, дали за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съответно на общината, а ако тези сгради са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско имущество – в полза на съответното дружество?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Представлява ли разрешението за ползване на един обект елемент от фактическия състав на неговата вещноправна характеристика, от значение за претенцията по чл. 59 ЗЗД? Допустимо ли е въззивният съд да въведе като спорно обстоятелство, обусловило изхода на делото, което е било прието от първоинстанционния съд в доклада като безспорно?

Като е постановил решението си по отношение на починала страна въззивният съд е постановил един недопустим съдебен акт в тази му част, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК.

Поражда ли правни последици решението на едноличния собственик на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество за намаляване на капитала на дружеството чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица – и ако не е обнародвано в „Държавен вестник”, при действието на приложимата към спорното правоотношение разпоредба на чл. 231, ал. 3 ТЗ в редакцията, обн. в ДВ бр.100/1997 г.; Ползва ли се с пряко отчуждително действие и води ли до промяна в собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот – „З. Шумен”, Р. № 10/23.03.1999 г., с което имотът е обявен за публична държавна собственост.

Правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и същият изобщо не е обвързан от дадената от страните правна квалификация, нито от разбирането им / което също е равнозначно на определяне на основание на иска/ какъв би следвало да бъде той, с оглед очертаните фактически обстоятелства.

Относно предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на увреждане на процесната обработваема земеделска земя, което е признато с влязло в сила съдебно решение.

Дали е бил част от имуществото на преобразуваното държавно предприятие (Пристанище В.), комуто е предоставен за стопанисване и управление и чийто правоприемник (на предприятието) след преобразуване и приватизация е ищцовото по насрещния иск дружество ( [фирма] със седалище [населено място]) и преминал в собственост на последното е определящ за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона?

В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното начало/ или неправилността на обжалваното решение – при различни видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни институти на правото /договорна или деликтна отговорност/, при приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства, при неправилна правна квалификация и др.?

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си .

Може ли въззивният съд да се произнесе по обжалвано решение и в необжалваната му част?

Има ли интерес от защита с иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, насочен срещу взискателя и длъжника по висящо изпълнително производство, трето на изпълнителното производство лице, което твърди, че има право да държи имота, по отношение на който е насочено изпълнението, въз основа на бракоразводно съдебно решение, с което този имот, представлявал семейно жилище, му е предоставен за ползване?

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.

За разпределянето на доказателствената тежест по чл. 127 ГПК /отм./ и за преценяването на всички доказателства и доводи на страните по чл. 188 ГПК /отм./

Дали не са налице пречки за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на бившите собственици, когато вместо предвиденото изграждане на почивна станция са били изградени на бетонова основа едноетажни сглобяеми дървени бунгала с инфраструктурна мрежа – електро, ВиК, вътрешни алеи и желязна ограда върху бетонова основа; респ. дали върху земеделските земи не е проведено комплексно строително мероприятие за изграждане на почивна база, което да налага преценка за евентуално приложение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Дължи ли се обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД само при доказано обедняване на ищеца от полагане на грижи за друг човек?

По приложението на чл. 231, ал. 3/в редакцията преди изменението й, обн. в ДВ, бр.84/2000 год./ на Търговския закон и по-конкретно – поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър? Има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на Министерски съвет, в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 год., с което процесният имот е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползуване и управление на ДА”Д.”?

Независимо от неправилно определената квалификация на иска, обжалваното решение не следва да се обезсилва като недопустимо – постановено по непредявен иск, тъй като въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата, релевантни за спора при правна квалификация на претенцията по чл. 59 ЗЗД и е направил изводи, относими и към този състав на неоснователното обогатяване. Определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като горната инстанция следва да определи /при същите фактически твърдения и петитум/ вярната квалификация и да разреши спора по същество, произнасяйки се по основателността на предявения иск.

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Възстановява ли се правото на собственост върху отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, на които е променено предназначението и е извършено преустройство поради противоречие на възивното решение по този въпрос с ТР № 1/1995г. ?

Легитимирана ли е Ж. да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи от трето лице, ползващо без основание отделен обект – апартамент ?

Дали разпоредбата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ се отнася и за лица, които не са ползватели на имот въз основа на актовете посочени в пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и дължи ли се обезщетение по чл. 72 ЗС на лице, което е изградило временна постройка по чл. 120, ал. 4 ЗТСУ /отм./.
Допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение на ОСЗ от трето лице, страна в иск за собственост, което не е участвувало в производството пред ОСЗ?

Относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора.

Когато е уважено с влязло в сила съдебно решение възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, формира ли се сила на присъдено нещо върху частта от вземането, с която не е осъществено прихващане и допустимо ли е тази част да бъде предявена чрез ново възражение за прихващане в друго съдебно производство?

Отговаря ли лекарят (общопрактикуващ или с индивидуална практика за първична или специализирана медицинска помощ) и пред кого за възнаграждението на изпълнителя на медицинска помощ от НЗОК, извършена по направление, което той не е имал право да издаде?

Съгласно чл. 15, ал. 1 ГПК /отм./, но действащ при възникване на процесуалното правоотношение, страна в процеса е лицето, от чието име или срещу което се търси защита. Тъй като исковият процес е двустранно производство, условие за неговата допустимост е наличието на две срещуположни страни – два различни правни субекта като ищец и ответник.

Относно правото на собственика на основание чл. 59 ЗЗД да претендира от владеещия без правно основание имота обезщетение за ползите, от които е лишен, респ. легитимирана ли е Ж. да претендира с иск по чл. 59 ЗЗД имуществено изравняване от трето лице.

Допустимо ли е, при наличието на договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г. и предвидената в т. 3 възможност за преустройство, предявеният иск с правно основание чл. 231, ал. 2 във вр. с чл. 230, ал. 2 ЗЗД, да бъде преквалифициран от въззивния съд по чл. 59 ЗЗД ?

Съдът следва да даде възможност на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба. Като не е направил това въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение.

Може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда?

Относно заплащане на сумата 30 000лв., представляваща неоснователно задържана сума за продаден недвижим имот на ищеца.

Относно правоприемството между съществувалото до 1970 година и прекратило дейността си по силата на ПМС № 16/03.07.1970 г. юридическо лице с наименование Окръжен съюз на ТПК,[населено място] и регистрираната през 1993 година по ф. д. № 247/1993 г. на Окръжен съд,[населено място] кооперация с наименование “ОС на ТПК”,[населено място] с оглед тълкуването и прилагането на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./.

Считат ли се презумптивно потвърдени фактически действия без представителна власт по чл. 301 ТЗ, какво е значението на мястото в документа, на което е положен саморъчния подпис и за приложимостта на правилата за определяне на цената, когато тя не е уговорена между страните извън договора за търговска продажба?

В какво се изразява неоснователното обогатяване на общината предвид извършените подобрения в имота от жалбоподателя с нейно съгласие,които са на по-висока стойност от евентуалния доход от отдаване под наем за процесния период ?

Относно липса на сключен двустранен договор за достъп до енергийно съоръжение по чл. 117, ал. 2 ЗЕ , възникналият между страните спор относно ползването от енергийното предприятие на обект, който не е негова собственост, следва да се уреди по общите правила на неоснователното обогатяване.

Дали подлежи на възстановяване по чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ тавански етаж, който след одържавяването е бил разрушен и след надстрояване на сградата е бил отново изграден. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК?

Относно разрешения правен въпрос, касаещ материалноправната легитимация на праводателите на ищците/касатори/, която е отречена от въззивния съд, обсъждайки нот.актове № 109/2006 год. и № 110/2006 год., защото основанието за издаването им, а именно влязлото в сила решение по адм.дело № 196/2001 год., постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е било нищожно.

Налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на имота в периода на висящност на делата за реституцията и ревандикацията му, е от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на приетото в задължителната практика на ВКС – ППВС №1/79 г., ТР №1/95 г. и ТР №1/09 г. на ОСГК?

Относно въведения режим на държавна собственост върху построените при действието на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм. съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството отм. и на чл. 17 б. “а” ЗППДОП отм., /решение № 1081 от 5.11.2008г. по гр.дело №3259/2007г. и решение №883/26.07.2007г. по гр.дело № 1207/2006г. на ВКС/.

Oтносно възможността на трето лице да претендира произтичащи от поименна акция права. Относно съдържанието на правото на дивидент. Относно моментът на възникване на това право. Приложима ли е към това право кратката погасителна давност? Относно основателността на претенцията за дивиденти от непритежавани акции, без претендиращия да има членствено правоотношение като акционер. Ползва ли заявлението на един от наследниците и останалите такива при приватизация по реда на чл. 18 ЗППДОП и налице ли е неоснователно обедняване в патримониума на лице от неполучени дивиденти от поименни акции на трето лице?

Дали спорните помещения като реална част от жилищен етаж са съставлявали обособено към 1961 г. отделно жилище и може ли то да е обект на правото на собственост както при извършените разпоредителни сделки, така и понастоящем?

Как следва да се уредят отношенията между съсобственик извършил подобрения в съсобствен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици?

Относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ е от значение за изхода на спора и е разрешаван противоречиво от съдилищата,а материалноправният – за начина на определяне размера на дължимото на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползване на чужд недвижим имот,представляващ земеделска земя,която е променила предназначението си и изпълнява функции,свързани с търговска дейност,е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.

Относно иска за обезщетение за периода от 01. август 2006 до 01. март 2007 г.

За дължимостта на обезщетение в случаите, когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва собствения си имот.

Относно задълженията на първоинстанционния съд, произтичащи от чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК, както и за съответните задължения на въззивната инстанция, когато са допуснати нарушения на тези текстове от първостепенния съд.

Относно предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице?

При релевирана договорна отговорност правилно ли съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване? За доказателствената стойност на гласните доказателства по делото, установяващи погасяване на задължение в разрез със съдържанието на самите показания на свидетелите.

Ако след изтичането на срока на наемния договор наемателят е продължил да ползва имота и наемодателите не са се противопоставили и за това наемният договор е следвало да се счита за продължен за неопределен срок, на какво основание наемателят дължи обезщетение и от кой момент – от момента на продължаването на срока на договора като безсрочен – чл. 236,, ал. 2 ЗЗД или след прекратяването на договора на основание чл. 59 ЗЗД и за да се приеме, че се е ползвал без правно основание, необходимо ли е било прекратяване на наемния договор с предизвестие или прекратяването е автоматично?

За основанието на пренаемателя на недвижим имот да търси обезщетение за извършени от него подобрения от собственика – наемодател.

Относно правната квалификация на предявения иск.

Относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползвателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

За собствеността на имотите, които са върнати от лицата, получили ги като обезщетение за отчужден имот ,чиято собственост им е възстановена по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони за периода от обнародването на закона с ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г. до изменението му сД.в. бр. 96 от 5.11.1999 г.

За правното основание на предявения иск.

Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване и за мораторна лихва върху това обезщетение по въпроса за субекта,чиято отговорност може да бъде ангажирана при заявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот по реда на чл. 59 ЗЗД и може ли по този ред да бъде ангажирана отговорността на държавно учреждение,на което имотът е предоставен за управление и стопанисване от държавата.

Относно приложимостта на нормата на чл. 51 ал. 4 ГПК/отм./ досежно връчването на нотариални покани,с оглед преценката за момента за разваляне на сключения договор за наем. Относно значението на вече разрешен съдебен спор с правно основание чл. 59 ЗЗД за предходен период между същите страни и за същия обект – за образувано идентично производство,но за последващ период.

Относно активна материално правна легитимация при иска по чл. 108 ЗС.

Относно правната същност на правоприемството между стопанското предприятие на Окръжния кооперативен съюз и новоучредената кооперация и реда за разпореждане с кооперативно имущество при учредяването на нов правен субект във връзка с валидността на съгласието за предоставяне на имущество от патримониума на Р. “Ч.” на кооперацията.

Относно действителността на извършеното дарение на чужд имот и възможността да се придобие имота на оригинерно основание с изтичането на петгодишната давност при добросъвестен владелецът , който е придобил имота по силата на цитирания по-горе договор за дарение. Относно обсъждането на доказателствата , доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно.

За обхвата на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, както и относно съотношението между чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

Дължи ли наемателят на наемодателя обезщетение за ползата от която е бил лишен, ако след прекратяване на договора за наем продължи ползването на имота, изразяващо се в съхранение на негови лични вещи, въпреки противопоставянето на наемодателя ?

За позоваването на давността като придобивен способ чрез възражение срещу предявен иск за собственост, без представяне на титул за твърдяното придобивно основание, по въпроса за основателността на правоизключващото възражение доколкото всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, както и по отношение на приетото в представената съдебна практика, че давността не се прилага служебно, а е необходимо позоваване на нея и начините за това.

Дали писменото поискване /покана/ от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот има неограничено действие във времето занапред, или за всеки нов период претенцията следва да се предхожда от нова покана?
Дали исковата молба между същите страни, за същия имот, макар и на друго основание /чл. 59 ЗЗД/, има характер на писмено поискване и удовлетворява изискването на чл. 31, ал. 2 ЗС?
За правното основание на иска с оглед данните, че имотът се ползва за производствени нужди, а не лично от някой от съсобствениците, в какъвто случай за уважаването му не е необходима покана.

Дали Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони има универсален характер и дали е приложима и по отношение на процедурите по чл. 64 ЗС, или е приложима само за новопостроени сгради?

Относно правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а от ЗППДОП/отм./.

За предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСГЗГФ и затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради.

Относно разпределяне на доказателствената тежест при установяване на предпоставките по чл. 79 ЗЗД. както и доказване на невиновно поведение от страна на МО. обосновано с висящи съдебни производства за процесиите апартаменти, въпроси решавани противоречиво от съдилищата.

Относно легитимацията на касаторката, като приобретател на имота, за обезщетяване на извършени в него преди прехвърлянето подобрения, от начина, по който този въпрос е разрешен в представената съдебна практика.

Относно собствеността на трафопостовете има противоречи съдебна практика.

Макар и да не е съставен акт образец 16 строителството на обектите е завършено, поради което отношенията между Ж. и ползувателите на апартамента без основание се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Строителството на обектите е завършено и макари да не е съставен акт образец 16 отношенията между Ж. и ползувателите на апартамента се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Легитимирана ли е Ж. да претендира с иск по чл. 59 ЗЗД имуществено изравняване от трето лице ,заемащо без основание вече разпределено на член- кооператор жилище , или предвид нормата на чл. 38 б “а” ЗЖ. материално легитимиран по претенцията за неоснователно обогатяване е член- кооператорът , на който жилището е разпределено ?

Достатъчна ли е обективирана в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост воля за упълномощаване и потвърждаване на процесуални действия или е необходимо тази воля да бъде обективиран в нарочен акт до съда и основание ли е липсата на такъв нарочен акт до съда да се приеме, че исковата молба е нередовна?

По приложението на чл. 16 ЗУТ и чл. 209 ЗУТ.

Относно действието / обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д. , е от значение за спора и точното прилагане на закона.

Относно възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, било като това стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл. 74 ЗЗД, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Дали неправилната правна квалификация на фактическия състав обусловя недопустимост на решението или представлява противоречие с материалния закон и в тази връзка относно задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право.

За възможността собственика да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения.

Може ли в инстанционния контрол съдът да отменя тази част от решението, което другата страна, необжалвала решението, е могла да обжалва?

Дали забавата на кредитора освобождава длъжника на пари от изпълнение ? Дали когато наемателят продължи ползването след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи наемна цена или обезщетение съобразно средните наемни цени за сходни обекти ?

Относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право.

Допустими ли са искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи тогава, когато чрез тях се цели икономическо изравняване за придобитото по време на брака им имущество, щом за това има и друг път за защита?

Има ли значение начина на закрепване на временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ към земята за статута на обекта като движима или недвижима вещ с оглед регламентацията по пар. 17 ЗУТ и съответно приложението на формата по чл. 18 ЗЗД за прехвърляне правото на собственост?

Относно легитимацията на ищците като собственици, с оглед последващите разпоредителни сделки с имота.

Относно базата при определяне на вземането от неоснователно обогатяване за лишаване от полза , следваща се на собственика на имот, същата изчислена с помощта на вещо лице , когато средномесечния пазарен наем се отнася за недвижима вещ, претърпяла противоправни и вредоносни въздействия, което обстоятелство е въведено и като основание на иск по чл. 45 ЗЗД , а по иска на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД съдът е съобразил присъденото обезщетение с лошото състояние на имота , като база на определената средна пазарна цена на наема .

За собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях.

При отнемане на владението като обезпечителна мярка по бъдещ иск може ли да се приеме, че липсва третата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС и това основание ли е за отхвърляне на иска изцяло?

Относно точното прилагане на чл. 59 ЗЗД и чл. 2, ал. 2 З.

Относно определение № 641/10.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване само в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за сумата 79 398.67 лв. на основание чл. 59 ЗЗД.

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

Ако едно лице може да защити своето право с определен иск спрямо други лица, това отнема ли възможността му да се защити с иск по чл. 59 ЗЗД, спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили?

Може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой е завещаният имот, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото?

Какво е точното правно основание на претенцията от страна на наемател за заплащане стойността на подобренията в имот, който се ползува от него по силата на наемен договор?

Относно непроизнасянето по първата предпоставка на ревандикационния иск – за собствеността на процесния имот.

Може ли собственикът на земята да се защити с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу лице, което ползва изградена в терена му сграда , за която е издаден акт за узаконяване , в обжалваното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС?

Относно приложението на материалноправните норми на чл. 60 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж при действието на правилата и нормите за устройство на територията по Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./.

Относно критериите при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

Относно възможността да се търсят вреди изразяващи се в пропуснати ползи, когато купувачът е съдебно отстранен от имот, закупен по реда на ЗППДОбП.

За действието и зачитането на силата на присъдено нещо на влязло в сила решение между същите страни по иск по чл. 232 ЗЗД от съществуваща между тях облигационна връзка по договор за наем, последиците от прекратяването на който са предмет на разглеждане по настоящото дело.

Когато страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за предназначението на обекта – бар-дискотека, какви са правата на наемателя и може ли при прекратяване на наемното правоотношение да се претендира стойността на подобренията съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Констатирано е, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на Върховния съд – ТР № 85/1968 г. на ОСГК за приложение института на неоснователното обогатяване в отношенията на наемателя с наемодателя при направени разходи за подобрения в наетия имот?

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

За обобщаване на съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 СК 1968 /отм./ и 14 СК 1968 /отм./

По някои въпроси на неоснователното обогатяване.

За обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задълженията за издръжка.