чл. 57 ЗЗД

1. „ Следва ли съдът да постанови съдебното си решение като съобрази твърденията на страните, събраните доказателства и да формира собствени мотиви, които да съответстват на въведения по делото предмет и на установените по делото факти и обстоятелства? Има ли предоставена от закона възможност съдът да аргументира решението си с несъществуващи в правния мир факти /несъществуващо вписване в ТР/, с невъведени твърдения /за извършено вписване в ТР, за недобросъвестност на ответника към датата на разпоредителната сделка/ и ако съдът е мотивирал решението си на основание невъведени по делото твърдения и недоказани и дори несъществуващи факти, в противоречие с формалната логика, изпълнил ли е съдът основното си задължение да мотивира съдебния акт страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК?“; 2. „За ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД има ли значение добросъвестността на отчуждилия вещта, към кой момент се преценява добросъвестността/недобросъвестността – при сключване на сделката, при завеждане на исковата молба по иска по чл. 649 ТЗ или при влизане на отменителното решение в сила? Чия е доказателствената тежест за установяване добросъвестност към релевантния момент и следва ли съдът да укаже на страните за това? От кой момент ще се счита, че получателят на вещата е узнал, че я държи без основание по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД – от датата на влизане в сила на решението, е което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на впоследствие отменената разпоредителна сделка /21.09.2012 г./?“; 3. „Ако ищецът в производството по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не твърди, че ответникът е бил недобросъвестен към датата на разпоредителната сделка, с която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице с вещта, а извежда твърдение, че ответникът е узнал на по-късен етап, че лицето, с което е договарял се е намирало във висящо производство по несъстоятелност към датата на сделката, може ли съдът без наличие на твърдение за недобросъвестността към тази дата, да приеме за доказана по делото и да приложи последиците й при постановяване на съдебното решение?“; 4. „Ако разпоредителната сделка от ответника по иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е извършена преди поканата и без да е доказано по делото, че се е разпоредил при „знание, че държи вещта без основание, отговорността на ответника по коя правна норма следва да се ангажира - по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД или по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“; 5. „Поканата до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД представлява ли елемент от фактическия състав на правната норма или има значение само за задължението за заплащане на лихви? Счита ли се за покана до длъжника-ответник в производството по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството-ищец, с което този ответник е договарял, ако същата не е обявена в Търговския регистър и съответно по делото не са представени доказателства за такова обявяване? Покана до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД ли е образуването на производство по чл. 649 ТЗ срещу настоящия ответник за връщане на веща в масата на несъстоятелност или едва с влизане в сила на решението, с което искът по чл. 649 ТЗ е уважен, представлява покана до длъжника?“; 6. „Длъжен ли е въззивния съд при липса на доклад от първоинстанционния съд, при изготвянето на доклада във въззивната инстанция да квалифицира правния спор, да разпредели доказателствената тежест и да посочи доказателствените средства, с които страните да докажат разпределените им факти? Когато в предявен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД съдът е разпределил на ищеца доказателствената тежест за установяване на елементите на цитираната правна норма, към кой момент следва да се установи наличие на предпоставките по цитираната правна норма – към датата на разпореждането с вещта или към датата на поканата?“ и 7. „От кой момент започва да тече давността за получателя на вещта да иска прихващане с насрещни вземания, произтичащи от задължения на ищеца за ползването на вещта – от датата на влизане в сила на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на отменената разпоредителната сделка?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №98/10.05.2018 г. по гр. д. №3722/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №125/29.05.2012 г. по гр. д. №534/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №126/9.05.2011 г. по гр. д. №421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №447/18.11.2011 г. по гр. д. №1964/2010 г. на ВКС, IV г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/2001 г., решение №192/289.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г. на ВКС, I г. о., решение №31/28.04.2015 г. по гр. д. №5214/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/18.07.2013 г. по гр. д. №509/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение №38/04.06.2019 г. по гр. д. №498/2018 г. на ВКС, III г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Жива Декова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2023 по дело №/2022

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №/..2023 по дело №/2022

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №/..2023 по дело №/2021

„Допустимо ли е решението, което е постановено по непредявен иск?“ Позовава се на противоречие с практика на ВС и ВКС – ППВС №6/1979 г., Тълкувателно решение №2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по т. д. №363/2010 г., II т. о., т. д. №118/2010 г., II т. о., т. д. №417/2009 г., гр. д. №3693/2015 г., III г. о., гр. д. 658/2011 г., III г. о., гр. д. №127/2010 г., IV г. о. и гр. д. №92/2009 г., IV гр. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя и следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение?; 2. Кой е моментът, към който следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание вещ, определена, индивидуализирана и конкретизирана с влязло в сила съдебно решение, която е погинала, отчуждена или е изразходвана от ответната страна, как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал ответникът по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и коя е релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД?; 3. Към кой момент възниква правото на страна по прекратен договор да предяви искова претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД с оглед преценката за изтичане на давностните срокове?“. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в отклонение от практиката на ВКС, като посочва: по въпроса по т. 1 – решения по гр. д. №632/2011 г., І г. о., гр. д. №1315/2010 г., ІV г. о., гр. д. №1935/2009 г., І г. о., т. д. №519/2007 г., ІІ т. о., т. д. №25/2013 г., ІІ т. о. и гр. д. №2796/2014 г., І г. о., по въпроса по т. 2 - решения по гр. д. №5214/2013 г., IV г. о., гр. д. №3722/2017 г., IV г. о. и гр. д. №498/2018 г., ІII г. о., по въпроса по т. 3 – ППВС №1/1979 г., решения по т. д. №3568/2013 г., I т. о., гр. д. №5214/2013 г., IV г. о., гр. д. №1610/2009 г., I г. о. и определение по гр. д. №888/2009 г., III г. о. Основанието за достъп по касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът въвежда само бланкетно. Поддържа, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №/..2020 по дело №/2019

За съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропусната полза за собственика на имот, съизмерима с добив, за различни периоди от време, към претендирана за последващ период парична сума представляваща самите добиви, ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №/..2020 по дело №/2019

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

II-ро отделение, Гражданска колегия

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

чл. 108 ЗС, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 57 ЗЗД, чл. 7 ал. 2 ГПК, чл. 70 ал. 3 ГПК, чл. 81 ГПК

Решение №/..2019 по дело №/2018

Несъстоятелност | Търговско право

От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение, с което на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ редакция преди изменението ДВ бр. 20/2013 г., сделката за покупко-продажба на недвижим имот е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Галина Иванова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Определение №/..2019 по дело №/2019

Семейно право

предпоставя в себе си да е прието за установено, че вещта е отчуждена преди поканата за връщането й /или преди узнаването, че е получена без основание/, докато в обжалваното въззивно решение е приета за установена друга от особените хипотези на невъзможност за връщане на вещта в натура – че вещта е отчуждена след като акципиенсът е узнал, че я държи без основание. Поради това не може да се приеме, че така поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд и следователно не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вещно право | Облигационно право

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №/..2018 по дело №/2017

Дали съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването й, и могъл ли е купувачът да прехвърли собствеността на последващия приобретател; при положение, че в съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на сраните по сделката, към деня на сключването й, както и че с унищожаването се заличава не само правото на собственост на купувача, но и юридическия акт, от който то е поизлязло, т. е. купувача не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател, налице ли е отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД; в тази хипотеза с какъв иск трябва да защити интереса си продавача по унищожения договор - допустим ли е и евентуално основателен ли би бил искът по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, ако имотът е прехвърлен възмездно преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, при положение, че продавачът може да ревандикира имота от третото лице, тъй като купувачът по унищожения договор не е могъл да прехвърли собствеността, т. е. не е налице отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?

Как следва да се определи това, от което се е възползвал отчуждителят, по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и релевантно ли е това, дали има обогатяване на ищеца, съответно обедняване на ответника при разместване на благата, когато се иска осъждане на купувача ва основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и последният е заплатил на продавача цената по унищожения договор, която не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора; следва ли съдът да съобрази, при преценката си за основателността на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, едно такова обогатяване на ищеца за сметка на обедняването на ответника, при определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, при направено възражение в този смисъл, а също така и налице ли е възползване, респективно обогатяване, по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, когато купувачът по унищожения договор е заплатил цената на имота, същата не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице на същата цена преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора?

Възможно ли е прихващане на платената по унищожения договор цена с определеното от съда компенсаторно обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и следва ли съдът да отхвърли предявения на това правно основание иск, при направено възражение за прихващане, поради еквивалентност на платеното по унищожения договор с получената цена по договора за продажба с последващ приобретател, сключен преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора, и при липса на възползване, респективно обогатяване, от ответника, доколкото обратното би довело до обогатяването на ищеца за сметка на обедняването на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Димитър Димитров

Решения по чл. 290 ГПК

Предстои добавяне, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Определение №/..2018 по дело №/2017

1/ Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 189, ал. 2 ГПК/отм./, съотв. чл. 236 ГПК, да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, вкл. като обсъди в мотивите всички защитни доводи на въззивния жалбоподател, изложени както както в първоинстанционното производство, така и във въззивната жалба в условията на пълен въззив. 2/ Задължен ли е съдът при осъществяване на решаващата дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. следва ли фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани. 3/ Кой е подходящият друг съизмерител на стойността на увеличеното с помощта на наследника имущество на наследодателя към момента на придобиването му, при положение, че правото на ищеца по чл. 12, ал. 2 ЗН е възникнало след смъртта на наследодателя и преди влизане в сила на Закона за деноминацията на лева, но е упражнено при делба между наследниците по искова молба, подадена след влизане в сила на този закон, при положение че цифровата стойност на цената на придобиване се деноминира. 4/ Не следва ли приносът, който наследник- съделител, е имал приживе на своя наследодател във връзка с подпомагане на неговата стопанска дейност като земеделски производител чрез осигурено икономическо съдействие с личен труд, техника и консумативи, да бъде признат за увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН поради намаляване пасива на наследственото имущество като цяло. 5/ Кой е правнорелевантният факт, подлежащ на установяване с оглед хипотезата на чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД: упражнявано от ответника позлзване на имотите, в които са налични плододаващи насаждения, плодовете от които съставляват ползи от съсобствеността - събирането от ответника на натуралните добиви или получаването на доходи от тях, при положение, че тези имоти имат стопански характер - съставляват средство за селскостопанско производство, и че упражняващият ползването ответник активно възпрепятства другия съсобственик да упражнява правата си на ползване. 6/ Как следва да се определи дължимото на собственика от натуралните добиви, събрани, изконсумирани или продадени от ответника, вместо да бъдат предадени на собственика- на основание чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 ЗС по реда на чл. 57 ЗЗД- в размер на стойността на натуралните вещи, съставляващи добив, по пазарната им цена към момента на отчуждаването, или на основание чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 ЗС по реда на чл. 59 ЗЗД. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.