Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 56 ЗЗД

Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

чл. 56 ЗЗД

Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не могат да обусловят селектирането на жалбата, тъй като са некоректно зададени и не кореспондират с данните по делото и с приетите от съда установени факти и обстоятелства, тоест по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По делото не е установявано, нито въззивният съд е излагал мотиви, че кредиторът-ответник добросъвестно се е лишил от обезпечението на задължението, нито е приел, че е налице договорно отношение между страните по спора, каквито твърдения се съдържат в питанията. Напротив, съдът след анализ на ангажираните писмени и гласни доказателства е счел, че между ищцата и ответника не е налице облигационно правоотношение и че за ищцата липсва правен интерес да погасява чуждо задължение. Достигнал е до извода, че не е налице основание за имуществото разместване, тъй като ищцата е изпълнила чуждото задължение поради грешка, дължаща се на заблуждението, че изпълнява свое задължение към получателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/. Кога са налице предпоставките за суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД?; 2/. Възможно ли е да е налице суброгация по чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато не е установено какви са регресните права на лицето, което се суброгира?; 3/. Може ли да се допусне суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато правният интерес на лицето, което се суброгира, се извежда от негова евентуална отговорност спрямо лице, различно от лицето, срещу което се суброгира? Касаторът твърди, че първите въпроси / от 1-3/ са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №5/04.07.2016 г. по гр. д. №2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №122/18.09.2014 г. по т. д. №3228/2013 г. на ВКС, I т. о., 4/. Колко и какви сметки има открити за упражняване на дейността си и по коя сметка постъпват сумите, които представляват възнаграждение за полагания труд и заплатени ли са публичните задължения за тях от реализирания доход от извършването на частна стопанска дейност?; 5/. Дали разпоредбата на чл. 56 ЗЗД изчерпва хипотезите, при които е възможно да се иска връщане на даденото поради грешка или не?; По този въпрос се сочи противоречие с решение №33/03.04.2017 г. по гр. дело №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №61/16.07.2012 г., по гр. дело №678/2011 г. на ВКС, II т. о. 6/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частния съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, дали представляват лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 7/. Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и поисканите доказателствени средства? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., решение №33/03.04.2017 г. по гр. д. №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №61/16.07.2012 г. по т. д. №678/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №392 от 10.01.2012 г. по гр. д. №891/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №50142 от 16.11.2022 г. по т. д. №1833/2021 г. на ВКС, II т. о. Поставя още и следните въпроси: 8/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частният съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, представляват ли лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 9/. След като таксите и разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, понеже се удържат от него в хода на изпълнителното производство, в кой момент се превръщат в негово лично имущество, с което той може да се разпорежда както намери за добре?; 10/. Отговаря ли длъжникът в изпълнителния процес за незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, включително когато съдебният изпълнител би отговарял пред длъжника по изпълнението по реда на чл. 441 ГПК?; 11/. Може ли съдебният изпълнител, който е конституирал едно лице като взискател в изпълнителното производство и впоследствие му е превел парична сума, след това да се позовава на това, че разпределението е незаконосъобразно и да иска връщане на даденото? 12/. Може ли да се иска връщане на сума от едно лице в размер идентичен на сумата, която същото това лице е дало преди това на лицето, което иска връщането й?; 13/. Налице ли е хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато съдебен изпълнител иска връщане на сума, която самият той е превел от сметката си по реда на чл. 24 ЗЧСИ и не представлява негово собствено имущество?; 14/. Попада ли в обхвата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД лице, което незаконосъобразно е конституирано като взискател и на това основание е получило суми по принудителното изпълнение, както и кои лица имат иск срещу това лице – съдебният изпълнител, длъжникът по изпълнението или действителният кредитор? 15/. Необходимо ли е въззивният съд да изясни основния релевиран с исковата молба правопораждащ факт, след като е решил, че следва да приложи императивна правна норма, без да има категорични доказателства в тази насока? Според касатора въпросите от 8-15 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Относно реда за защита на лицето, приобретател на ипотекиран имот при публична продажба на същия имот за чуждо задължение. Специална ли е нормата на чл. 155, ал. 2 ЗЗД по отношение на реда за защита по чл. 74 ЗЗД или става дума за различни способи за защита. (По иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, с която след публична продан на собствен на ищеца имот и разпределение на суми с протокол по изпълнително дело е погасен дълга на ответника по договор за банков кредит, сключен между него и „Алианц Банк България” АД, обезпечен с договорна ипотека, по която ищецът е ипотекарен гарант)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

За правоприемството при сключен договор за цесия, като се отчита и спецификата на изпълнителното производство, което започва въз основа на изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право и в което разпоредбата на чл. 226 ГПК е неприложима, като свързана по специфична цел само с исковото производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

началната липса на основание само за каузалните сделки ли е правнорелевантен факт и длъжен ли е съдът да изложи съображения по това; договорката между ищеца и трето лице – негов кредитор за изпълнение на задължението в полза на ответника създава ли основание за ответника да получи изпълнението; нищожността на правната сделка, въз основа на която е извършено изпълнение, елемент ли е от фактическия състав на вземането за връщане на даденото по нея; извършва ли съдът съществено процесуално нарушение, когато откаже да разпита свидетел за съществени факти по делото, ако данните за самоличността на свидетеля са станали известни на страната в хода на производството; освобождава ли се от задължението да върне получената сума лице, което е изплатило сумата на правен субект, който въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явявал овластен да получи изпълнението; длъжен ли е съдът в диспозитива на решението, с което уважава иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да посочи по коя от трите хипотези на разпоредбата искът е основателен и каква е последицата при неизпълнение на това задължение; носи ли доказателствена тежест ищецът по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да докаже други факти освен този, че е дал нещо на ответника и че това е станало без основание; длъжен ли е съдът при иск по чл. 55 ЗЗД да изследва наличието на субективен елемент – заблуда на ищеца относно извършеното плащане на трето лице без основание; към кой момент би била релевантна заблудата на ищеца и има ли правно значение последващото узнаване на заблуждението; длъжен ли е съдът да приложи последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК, когато страна не се яви да отговори на зададени от противната страна въпроси за релевантни за спора факти. Жалбоподателката счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен поставените въпроси като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателката сочи нищожност на съдебното решение, тъй като то е постановено за установяване на вземане, от което ищецът няма правен интерес.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право