при някоя от хипотезите по т. 1 - т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало, провъзгласено в чл. 6 ГПК, ксасаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалвания акт. Касационният съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението или от касационната жалба, може само да го уточни или конкретизира, което е израз на служебното начало, провъзгласено в чл. 7 ГПК. Непосочването обаче на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наличието на посоченото допълнително основание от изчерпателно уредените по т. 1- т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Поради непосочване на правен въпрос, неможе и да се преценява дали е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Затова не се допуска касационен контрол.