чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кои са предпоставките за приложение на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които съдът следва да съобрази при определяне размера на приноса на пострадалия?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД да се основава на предположения относно причинността между поведението на пострадалия / действие или бездействие / и вредоносния резултат?
Наличието на видим физически недъг у неправоспособен водач на автомобила, причинил ПТП, достатъчно ли е да обоснове извод, че пострадалият сам се е поставил в риск, приемайки да пътува със същия, доколкото не е положил усилия да разбере притежава или не лицето правоспособност да управлява МПС? Обоснован ли е в тази хипотеза извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

За задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?
Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да прецени и обсъди всички установени по делото обстоятелства, касаещи и определящи степента на претърпените болки и страдания (неимуществени вреди) от пострадалото лице при определяне размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно задължителната практика в т. 11 от ППВС № 4/1968 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ (чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./) обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат.

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК и пределите на допустимата проверка на правилността на първоинстанционното решение, предвид ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

За задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

При въведено с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът трябва ли да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането?
Длъжен ли е съдът да изясни фактическите твърдения на ответника за принос на пострадалия при въведено с отговора общо (бланкетно) възражение за съпричиняване?
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност?

За връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите.

Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и, в частност, да изложи съображения по свой извод за противоправно поведение при деликт; кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания?
Съдът, сезиран с иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, трябва ли да прецени поведение на пострадалия, което евентуално е в пряка причинноследствена връзка с увреждането?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетяване за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и за начина на определяне % на съпричиняване на вредата в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

Как следва да бъде прилаган критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск на правоимащи лица с правно основание чл. 226 КЗ /отм./?
Относно приложението на чл. 269 ГПК и обхвата на проверката за правилност на първоинстанционния съдебен акт, вкл. за разграничението между диспозитивното и служебното начало при упражняване правомощията на въззивния съд.

Относно определянето приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

За дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди.

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач?

За критериите по чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

За предпоставките за ангажиране на отговорността на юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД за причинени на физически лица, поради неправомерно поведение от страна на служители на ответника, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задължение за надлежно обезопасяване и безпрепятствено преминаване на пешеходци, предвидени в Наредба № 6 за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване и Наредба за поддръжка и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община; за това чия е тежестта на доказване на доказване на възлагането на работата-дали същата се носи от ищеца и какви са последиците, ако не е доказано възлагането на поставянето на скобите и това, че задължението за обезопасяване е възложено на ответника; както и за това трябва ли в исковата молба да бъде посочено каква е възложената работа, на кого е възложена същата, какво противоправно поведение е извършил прекия причинител и каква е причинната му връзка с вредите?

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?
Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

С какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на тротоарното платно при предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, когато ищецът подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

За предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика, на ВС на Р България, изразена в ППВС 4/68 г.

Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендирано с иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД?

За проверка на съответствието на извода на въззивния съд, че не дължи произнасяне по неконкретизирано от фактическа страна, макар и заявено с отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи собствени мотиви на вьззивното решение, предвид факта, че е инстанция по същество, и длъжна ли е да се произнесе но спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
За прилагането на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
За предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса на увреждането от страна на пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател.

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия.

За връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите.

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.

При наличие на изисквания в нормативни актове /чл.90 ал.3 ЗЗ и чл.20 ал.3 1 от Наредба № 49/2010г. за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебните заведения за болнична помощ/ за начина на отразяване на факти и обстоятелства в медицинска документация може ли такива факти да се приемат за установени въз основа на свидетелски показания, ако не са отразени в изискуемите се форма и ред?

1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?
Може ли кредиторът да бъде задължен да получи частично плащане с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗЗД и налице ли е забава на кредитора, когато последният не е съгласен с размера на определеното му от застрахователя обезщетение и е върнал същото на застрахователя?

Следва ли въззивният съд да се съобразява с ограничението, визирано в разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, а именно да бъде ограничен само до изложените във въззивната жалба оплаквания?

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДвП и на чл. 52 ЗЗД, относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно установеният принцип за справедливост.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.

1. Какви са задълженията на съдебния изпълнител в установяване несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК, когато изпълнението е насочено върху жилище на длъжника – физическо лице?
2. Налице ли е основание за намаляване отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК поради съпричиняване, когато длъжникът не е обжалвал насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемото жилище?
3. Отпада ли несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК, когато след вписаната възбрана длъжникът се е разпоредил с жилището си и за отговора има ли значение дали разпореждането е с целия имот или с идеални части от него?
4. Когато с иска по чл. 441, ал. 1 ГПК длъжникът претендира обезщетение за имуществени вреди от понесената загуба поради това, че в нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК съдебният изпълнител е възложил на купувача от публичната продан единственото жилище на длъжника и на неговото семейство, каква е базата за определяне размера на обезщетението – пазарната стойност на имота към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане или цената, постигната при публичната продан?
5. Прилага ли се глава Х, раздел II от Кодекса на труда по регресния иск на Министерство на правосъдието срещу държавния съдебен изпълнител за възстановяване на платеното обезщетение по чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД?

Предлага на Общото събрание на гражданката и търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума.

Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Oтносно съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед предпоставките за приравняване на приноса на деликвента с този на пострадалата, изведено от наличие на причинна връзка между конкретните увреждания и фактическата възможност за получаването им, съобразно нарушените правила на ЗДвП.

За връзката между действията на делинквента - водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че малолетният пострадал е пътувал в МПС без закопчан предпазен колан.

Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?
Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?"

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 226 КЗ /отм./ и определяне на това обезщетение съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД в хипотезата на спогодба между пострадалото лице и деликвента?

За приложението на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.

Механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Това е така, доколкото подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди, т. е . би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другимо.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен водач?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи на страните във въззивната жалба, респ. в писмения отговор?

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/.

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Може ли кредиторът да бъде задължен да получи частично плащане с оглед разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД и налице ли е забава на кредитора, когато последният не е съгласен с размера на определеното му от застрахователя обезщетение и е върнал същото на застрахователя?

Oтносно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.

За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?
Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалото лице за вредоносния резултат и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Относно критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания?

Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване да се отчете противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда , но се установява от доказателствата по делото, както и съставлява ли основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия , довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване.

Как следа да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка като се вземе предвид как действието на увредения се отнася към увреждането и каква е степента, в която то обективна допринася за настъпването на вредата и при доказан съществен и преобладаващ принос на пострадалия за причиняване на противоправния резултат, следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по-голям процент от неблагоприятните последици; за това дали ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, а не този принос да се отчита от съда въз основа на предположения и за това какви са критериите за определяне на размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредените лица?

Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Относно прилагане разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

За приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед на това че принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, както и с оглед на това, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия, с които увреденият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Относно тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на посочената правна норма при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт ?

Може ли възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства, че автомобилът е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка?

Относно значението на обстоятелствата, стоящи извън волята на пострадалия и подтикнали го към осъществяване на съпричиняващо поведение по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Относно правомощието на съда да разгледа възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако в отговора срещу исковата молба е въведено твърдение за съпричиняване, чиито фактически основания са уточнени в първото съдебно заседание.

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост" по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт.

Относно базата на която следва да се изчисли размера на обезщетението за имуществените вреди на малолетно дете, при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне минимален размер за същата, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение ?

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на същия който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968, т. 11.

За съотношение между забраната за освобождаване от отговорност на застрахователя по застраховка ГО при хипотезата на чл. 257, ал. 4 КЗ /отм./ и евентуалното съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради знанието му, че водачът, причинил ПТП, е употребил алкохол.

Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования?

Необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

За наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на пострадалия и настъпилите вреди като предпоставка, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Относно критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка?
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?

При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

Относно въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.05.2012г. по гр.д. № 8695/2011г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Д. Пандурска срещу Гаранционен фонд иск за обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над присъдените 12 000 лева до 18 000 лева поради съпричиняване от страна на пострадалата, по въпроса за предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

По въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на застрахователя, привлечен като трето лице-помагач в процеса, проведен от увредените срещу делинквента със задължителното за нея разрешение?

Налице ли е съпричиняване при липсата на причинна връзка между нарушения от страна на пострадалия, и настъпилото вредоносното ПТП и дали наличието на алкохол в кръвта в рамките на допустимото от закона съдържание /под 0,5 промила в кръвта / може да се третира от съда като съпричиняване , който въпрос е решен в противоречие с отговора в задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 17/63-т. 7?

Относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ.

До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство и може ли това възражение да бъде направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба?

Относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента, по уважен в наказателното производство против същия граждански иск по чл.45 ЗЗД.

За предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Относно предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗДсъдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ?

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Относно критериите и обстоятелствата, въз основа на които се обезщетяват неимуществени вреди според мерилото на чл. 52 ЗЗД за справедливост, както и за предпоставките за отчитане на съпричиняване и определяне на неговия размер, при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно критериите при определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредата.

Констатирано нарушение на конкретна правна норма / на ЗДвП / достатъчно ли е да обуслови наличието на съпричиняване, без установяване причинна връзка между конкретното поведение на пострадалия, съставляващо нарушението й, и настъпването на вредата?
За приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД.

За дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания – чл. 269, изр. 2 ГПК размер.
За определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съобразно даваната от родителя издръжка на детето при предявен иск за имуществени вреди от лишаване на издръжка поради смъртта на този родител.
за дължимата от въззивната инстанция преценка и обсъждане на представените по делото доказателства, относими към произнасянето за началния момент на забавата.

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
Допустимо ли е въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетия от първата инстанция, без да има въззивна жалба от ищеца, респективно когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за по-нисък размер на съпричиняване?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт.

Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и критериите, които следва да бъдат съобразени.

По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/.
Относно доказателствената тежест и начина на доказване на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването и вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Какви са правомощията на въззивния съд, като съд по същество и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК?

Дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател ?

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ и обществено-икономическите условия в страната и тяхната релевантност за критерия по чл. 52 ЗЗД.

Относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение когато загиналият пътник се е возил в автомобила след като е знаел, че шофьорът е употребил алкохол.

Относно съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.

Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Относно приложението на разпоредбата на чл.15,ал.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

Относно приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец.

Следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя?
Как се определя размерът на съпричиняването при груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ - дали следва съдът да определи общия размер на обезщетението и да посочи било процентно било в части съпричиняването?

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди – при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол?

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента.

Относно материалното право, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на конкретния принос на пострадалия, при установеност, че основаният фактор за настъпване на пътно-транспортното произшествие е извън поведението на последния.

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и по материалноправния въпрос релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната, тъй като тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г.

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на същия който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968,.

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Относно въвеждането на възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредите при определяне размера на застрахователното обезщетение.

Относно приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС решение № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год..

Относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно приложение на принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

За относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, след като е констатирано отклонение от задължителна практика на ВКС, цитирана в определението.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е в отклонение от посочената от касатора задължителна практика на ВКС, като едно от цитираните решения/постановено след обявяване на въззивното решение/ касае същото ПТП, но произнасянето от страна на ВКС е във връзка с претендирано от касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди.

Относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.

За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя.

Разполагат ли с право на иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт, родителите на починалото лице, ако те не са законни наследници на същото, и приложими ли са при тези искове указанията, дадени с ППВС № № 4/61 г., 5/69 г. и 2/84 г. относно кръга от лица, имащи право на обезщетения за неимуществени вреди? Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на деца и родител на починал в резултат на трудова злополука/? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат?

Относно приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД и разграничаване на отговорността за непозволено увреждане по двата състава .

Относно предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви ? Може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК ?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато пострадалото при деликт дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор на родителите му. К. контрол.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?

По въпросите за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при наличие на уважен иск по чл. 45 ЗЗД на увреденото лице срещу делинквента и за значението на изплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД деликтно обезщетение за допустимостта и основателността на прекия иск.

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и по специално за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за отговорността при съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП.

За материалноправните предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието.

Кои са елементите на фактическия състав на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД ? Дали има съпричиняване при нарушаване на общоприети опитни правила на поведение и не е ли достатъчно резултатът да е в пряка причинна връзка с поведението на пострадалия ?

Релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането?

Относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди , като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 година .

Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

За предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, както и с отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения относно конкретните критерии, с които следва да бъде съобразено обезщетението, и конкретната преценка доколко действията на пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му принос, съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11 и Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС, т. 7.

Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Може ли да се намали отговорността на работодателя, ако работникът е допринесъл за трудовата злополука, настъпила при пътнотранспортно произшествие, с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като е извършил тежки нарушения на нормативни актове – в случая на Закона за движение по пътищата?

Относно задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11.

Относно задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите при отчитане степента на участие на делинквента и на пострадалите, както и връзката между допуснатото от тях нарушение на правилата за движение и получените увреждания.

Дали когато пострадалият е знаел, че шофьорът няма свидетелство за правоуправление, т.е. допуснал е да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приел съзнателно риска от увреждане, има съпричиняване на вредоносния резултат?

По приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Относно критериите за определяне на обезщетение за причинените им, в резултат на процесното ПТП морални вреди в „справедлив” по см. на чл.52 ЗЗД размер е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год., разрешава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 год., макар и да е налице изрично позоваване на същата в съобразителната част на обжалвания съдебен акт.

Следва ли въззивният съд преди постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи от страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция? За конкуренцията между доказателствата ангажирани по спора, приетите от съда експертизи и тяхното обсъждане, заедно и поотделно, при постановяване на съдебното решение ?

Кои предпоставки обуславят извод за съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец , когато заключение на техническа експертиза е дала извод за непредотвратимост на удара от страна на водача при конкретните условия , но съдът е формирал обратен извод с оглед обема обстоятелства , от значение за приложното поле на чл. 20 ЗДвП , съответно кой е началния момент на възникване на опасността и нейното възприемане при ситуация на ограничена видимост за участниците в произшествието – коя е техническата и коя правната страна на този въпрос и каква е проекциятата му в доказателствения процес , с оглед правилата на доказателствената тежест?
Спрямо коя величина при случай на установено съпричиняване , се прилага чл. 51, ал. 2 ЗЗД – спрямо заявения с иска размер , спрямо размера, който следва да приеме за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД при конкретни съображения в тази връзка , или спрямо друга величина, приета от въззивния съд в настощия случай без да е коментирана в мотивите?

Относно предпоставките за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От кога застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение за вреди и не е допуснал касационно обжалване по въпросите за съпричиняването и за размера на обезщетението за вреди?

Относно отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Относно касационната жалба на Д. Г. Т. и насрещната касационна жалба на „Н” ООД , гр. Т. срещу решение № 27/20.02.2008 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 31/2008 г.

Относно материалното право,обусловил решаващите изводи на въззивния съд- за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Относно отношение значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право,обусловил решаващите изводи на въззивния съд- за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП съществува противоречие в практиката на съдилищата.

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

Доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“?

Следва ли да се намалява обезщетението на пострадалия пътник в МПС, след като той не е допринесъл за настъпване на ПТП? Какви критерии следва да изследва съда при определяне степента на съпричиняване; при действието на чл.407, ал.1 ТЗ/сега отм./ от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение – от увреждането или от подаване на исковата молба?

За допълване на т. 2 от раздел III от Постановление № 4/61 г. на пленума относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт.

За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане.

Следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор?

За обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.