чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/.

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Oтносно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.

За възможността да се претендира обезщетение само за онези неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние по причина на деликт, независимо че пострадалият не е претендирал обезщетение за вредите от първоначалия деликт и за значението на причините за пропуснатата възможност, например че към предявяването на иска е изтекъл срокът на погасителната давност.

За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?
Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?

Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно - транспортно произшествие)?

По приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди.

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и презумптивното виновно поведение на дееца, което в процеса не е опровергано и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая. Поведението на нотариуса трябва да е необходимо условие за причиняване на вредите - без него вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса, и би била налице изискуемата от закона причинна връзка. В настоящия случай, може да се направи обоснован извод, че е налице посочената зависимост. Това е така, защото вредата, която според ищците-купувачи се съразмерява със заплатената от тях продажна цена по нот. актове, не би била налице при положение, че нотариусът бе извършил дължимата по чл. 25, ал. 3 ЗННД и във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗННД проверка в базата данни фондовете на личната карта на явилото пред него лице.

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

За проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно ППВС 4/1968.

За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалото лице за вредоносния резултат и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Относно справедливото обезщетяване на всички понесени от пострадалия болки и страдания и в частност длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т.ч. тежестта на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието на остатъчни неудобства за пострадалия.

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания?

Как следа да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка като се вземе предвид как действието на увредения се отнася към увреждането и каква е степента, в която то обективна допринася за настъпването на вредата и при доказан съществен и преобладаващ принос на пострадалия за причиняване на противоправния резултат, следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по-голям процент от неблагоприятните последици; за това дали ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, а не този принос да се отчита от съда въз основа на предположения и за това какви са критериите за определяне на размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредените лица?

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Относно индивидуализацията на имотите като самостоятелни обекти на собственост.

Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Относно прилагане разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?

Може ли съдът да приспадне размера на съпричиняване от действително определения размер на цялостното обезщетение или следва степента на съпричиняване на вредоносния резултат да бъде съобразена само по отношение на предявената част от спорното материално право, като от нея се приспадне размерът на съпричиняването?
Трябва ли съдът при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната?

Дали при преминаване през неурегулирано по смисъла на чл. 48 ЗДвП кръстовище, намиращо се в границите на урбанизирана територия/селищно образувание, на което един от пресичащите се пътища е общински път по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗП, но не е сигнализиран като път с предимство, е приложима разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, според която при преминаване през неурегулирано кръстовище с предимство се движат пътните превозни средства, намиращи се от дясната страна, или е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗП, според която движението по участъците от републиканските и общински пътища в границите на урбанизираните територии и селищните образувания се осъществява с предимство?

Кой е началният момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди, в случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване?

Относно предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Относно доказателственото значение на влязлата в сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се обхващат от последиците на чл.300 ГПК.

Относно задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие, да вземе предвид и обсъди конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Може ли съдът да обоснове решението си за наличие на съпричиняване (като част от по-широкия въпрос за наличието на причините) на пътнотранспортно произшествие по разглеждан иск за обезщетяване на непозволено увреждане от причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, на приетото по делото заключение на съдебна експертиза, в частта му, която е основана единствено на свидетелски показания, които са събрани в актовете на органите на досъдебното производство?

Относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

За приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед на това че принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, както и с оглед на това, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия, с които увреденият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Може ли възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства, че автомобилът е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка?

Относно значението на обстоятелствата, стоящи извън волята на пострадалия и подтикнали го към осъществяване на съпричиняващо поведение по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Относно правомощието на съда да разгледа възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако в отговора срещу исковата молба е въведено твърдение за съпричиняване, чиито фактически основания са уточнени в първото съдебно заседание.

Необходимо ли е при повдигане на възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба ответникът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава то?

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

За справедливия размер на обезщетението и отчитане на съпричиняването на вредите.

Относно крайния момент, до който може да бъде заявено възражение за съпричиняване, за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

По въпроса за крайния момент, до който може да бъде заявено възражение за съпричиняване, за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

Относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост , като е прието , че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото.

Трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС за да бъде упражнено регресното право на застрахователя срещу застрахования по чл.274, ал.1, т.2 КЗ?

Относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 на ППВС № 4/1968 г.

Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение ?

Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования?

Необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

За наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на пострадалия и настъпилите вреди като предпоставка, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно решения на отделни състави на ВКС,не само решения на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК на ВС и на ВКС,а така също и решения на други съдилища в страната.

Относно инцидентното произнасяне на съда в процеса, воден срещу прекия причинител на вреди , произтекли от пътнотранспортно произшествие , по направено възражение на застрахователя на ответника , привлечен като третото лице помагач по делото, че застрахователната полица по застраховката „ гражданска отговорност” е нищожна. Явява ли се мотив за намаляване на обезщетението прието наличие на съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), ако единственото съображение на съда в тази насока е невъзможността за водача да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие при възприятието на ситуацията с оглед особености на възрастта или пола , при наличие на вече приключило със споразумение наказателното производство , ангажиращо отговорността на същия водач.

Относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, предвид разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС. Относно правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт.

Относно критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка?
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Относно досежно възможността да се приеме съпричиняване неимуществени вреди в обем ½ от страна на пострадало лице, което при знание, че МПС се управлява от водач, употребил алкохол, се е качило като пътник в същото преди настъпването на процесното ПТП, представляващо резултат от множество груби нарушения на правилата за движение.

Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения.

Относно въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.05.2012г. по гр.д. № 8695/2011г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Д. Пандурска срещу Гаранционен фонд иск за обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над присъдените 12 000 лева до 18 000 лева поради съпричиняване от страна на пострадалата, по въпроса за предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес.

Следва ли съдът да приложи института на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато ответникът по иска за обезщетение на вреди от деликт не е навел по делото възражение и твърдения в тази насока, но такива са направени своевременно от привлечената от него подпомагаща страна – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Как въззивният съд следва да съобрази указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, когато при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция се съберат нови доказателства и се установят нови факти – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Длъжен ли е съдът да постанови нарочно определение, с което да съобщи на страните, че приема за общоизвестен даден релевантен факт по делото – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако съдът не възприема прието по делото експертно заключение, длъжен ли е да изложи конкретни обосновани мотиви за това – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на застрахователя, привлечен като трето лице-помагач в процеса, проведен от увредените срещу делинквента със задължителното за нея разрешение?

Относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ.

До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство и може ли това възражение да бъде направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба?

Налице ли е съпричиняване при липсата на причинна връзка между нарушения от страна на пострадалия, и настъпилото вредоносното ПТП и дали наличието на алкохол в кръвта в рамките на допустимото от закона съдържание /под 0,5 промила в кръвта / може да се третира от съда като съпричиняване , който въпрос е решен в противоречие с отговора в задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 17/63-т. 7?

За предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

Относно допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, който се е съгласил да бъде превозван от водач на МПС, за който знае, че е употребил алкохол.

Относно предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗДсъдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ?

Относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.202 ал.1 изр.2 и ал.2от КЗ/отм./,поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия ,без да изпрати уведомление на застрахования.

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Относно критериите и обстоятелствата, въз основа на които се обезщетяват неимуществени вреди според мерилото на чл. 52 ЗЗД за справедливост, както и за предпоставките за отчитане на съпричиняване и определяне на неговия размер, при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредата.

Родителите имат ли право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е налице причинна връзка между телесните увреждания, получени от пострадалата при ПТП , при доказана вина на деликвента / деликвентите и последвалата смърт?

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
Допустимо ли е въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетия от първата инстанция, без да има въззивна жалба от ищеца, респективно когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за по-нисък размер на съпричиняване?

Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването и вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател ?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Означава ли изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя?

Относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение когато загиналият пътник се е возил в автомобила след като е знаел, че шофьорът е употребил алкохол.

Относно съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.

Към кой момент следва да се оценяват усилената храна, възнаграждението за болногледач, лекарствата и медицинските консумативи, за които съдът е приел, че са необходими с оглед здравословното състояние на увредения, когато обезщетението се присъжда, както за минал период, така и за бъдещ?

Допустимо ли претенция за обезщетение, дължимо от неколцина ответници солидарно, да бъде уважена в пълния и предявен размер поотделно срещу различните ответници?

Относно приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди – при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол?

Относно материалното право, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на конкретния принос на пострадалия, при установеност, че основаният фактор за настъпване на пътно-транспортното произшествие е извън поведението на последния.

Отхвърлен предявеният иск по чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 25 000 лева до 50 000 лева и касаторката е осъдена да заплати разноски в размер на 800 лева, по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Относно въвеждането на възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредите при определяне размера на застрахователното обезщетение.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

За относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, след като е констатирано отклонение от задължителна практика на ВКС, цитирана в определението.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е в отклонение от посочената от касатора задължителна практика на ВКС, като едно от цитираните решения/постановено след обявяване на въззивното решение/ касае същото ПТП, но произнасянето от страна на ВКС е във връзка с претендирано от касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди.

Относно обосноваността на диференциране размера на дължимите обезщетения , в зависимост от факта дали рождени / осиновени или неосиновени , но фактически отглеждани от починалия деца претендират обезщетението, в ущърб на последните , ответната страна се позовава на неприложен от въззивния съд такъв критерий при определяне размера на обезщетението.

Относно предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато пострадалото при деликт дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор на родителите му. К. контрол.

Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител на вредата представлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя ? Допустимо ли е предявяването и разглеждането на такъв иск в случай, че е постигнато извънсъдебно споразумение между ищците и застрахователя по отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение, което вече е изпълнено ? Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя да бъде извършвана отново преценка относно наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че в наказателния процес е бил уважен граждански иск за обезщетение за вреди срещу делинквента ?

Относно ограничаване обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента.

Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен срещу делинквента в наказателния процес ?

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и по специално за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за отговорността при съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП.

Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?

За материалноправните предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието.

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Кои са елементите на фактическия състав на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД ? Дали има съпричиняване при нарушаване на общоприети опитни правила на поведение и не е ли достатъчно резултатът да е в пряка причинна връзка с поведението на пострадалия ?

Относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди , като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 година .

За предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно инцидентното произнасяне на съда в процеса, воден срещу прекия причинител на вреди , произтекли от пътнотранспортно произшествие , по направено възражение на застрахователя на ответника , привлечен като третото лице помагач по делото, че застрахователната полица по застраховката „ гражданска отговорност” е нищожна. Явява ли се мотив за намаляване на обезщетението прието наличие на съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), ако единственото съображение на съда в тази насока е невъзможността за водача да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие при възприятието на ситуацията с оглед особености на възрастта или пола , при наличие на вече приключило със споразумение наказателното производство , ангажиращо отговорността на същия водач?

Кои са подлежащите на установяване факти от страната, позоваваща се на твърдения за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона?

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите при отчитане степента на участие на делинквента и на пострадалите, както и връзката между допуснатото от тях нарушение на правилата за движение и получените увреждания.

Дали когато пострадалият е знаел, че шофьорът няма свидетелство за правоуправление, т.е. допуснал е да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приел съзнателно риска от увреждане, има съпричиняване на вредоносния резултат?

Налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, реализирал ПТП?

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания? Да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение?

Дали действия на увредения, възприети като обидни от деликвента могат да се зачетат като поведение, предизвикало причиненото увреждане или за това е нужно още непосредствена опасност за деликвента или за близките му?

Кои предпоставки обуславят извод за съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец , когато заключение на техническа експертиза е дала извод за непредотвратимост на удара от страна на водача при конкретните условия , но съдът е формирал обратен извод с оглед обема обстоятелства , от значение за приложното поле на чл. 20 ЗДвП , съответно кой е началния момент на възникване на опасността и нейното възприемане при ситуация на ограничена видимост за участниците в произшествието – коя е техническата и коя правната страна на този въпрос и каква е проекциятата му в доказателствения процес , с оглед правилата на доказателствената тежест?
Спрямо коя величина при случай на установено съпричиняване , се прилага чл. 51, ал. 2 ЗЗД – спрямо заявения с иска размер , спрямо размера, който следва да приеме за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД при конкретни съображения в тази връзка , или спрямо друга величина, приета от въззивния съд в настощия случай без да е коментирана в мотивите?

Относно предпоставките за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От кога застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение за вреди и не е допуснал касационно обжалване по въпросите за съпричиняването и за размера на обезщетението за вреди?

Относно отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Относно касационната жалба на Д. Г. Т. и насрещната касационна жалба на „Н” ООД , гр. Т. срещу решение № 27/20.02.2008 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 31/2008 г.

Относно материалното право,обусловил решаващите изводи на въззивния съд- за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Относно отношение значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право,обусловил решаващите изводи на въззивния съд- за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Относно цената на осъществените стокови престации.

Следва ли да се намалява обезщетението на пострадалия пътник в МПС, след като той не е допринесъл за настъпване на ПТП? Какви критерии следва да изследва съда при определяне степента на съпричиняване; при действието на чл.407, ал.1 ТЗ/сега отм./ от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение – от увреждането или от подаване на исковата молба?

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при разглеждане на иска за обезщетение за неимуществените вреди.

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

Пo някои въпроси на прилагането на закона при разрешаването на споровете, свързани с гражданските застрахователни правоотношения.

За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане.

По някои въпроси за отговорността при непозволено увреждане.