при определяне на обезщетението за неимуществени вреди правилно ли са приложени критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД. За правилно е счетено кредитирането на свидетелските показания на свидетелката М. Д., защото те са обективно и безпристрастно дадени, като е отречено свидетелката да е заинтересована – тя не е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 172 ГПК, близка приятелка на семейството на пострадалия е и пресъздава своите впечатления от състоянието на ищеца след инцидента. Изрично е посочено, че неточността относно времето, в което ищецът не е посещавал учебни занятия, се обяснява с периода от повече от две години между инцидента и показанията й, поради което е нормално част от обстоятелствата да не се помнят с точност, и е прието, че показанията изцяло съответстват на събраните и приети по делото доказателства. Възприето е, че първата инстанция е придала необходимото доказателствено значение на всички установени чрез събраните гласни и писмени доказателства, обстоятелства – нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при нанесен удар, оперативното лечение, възстановителен период от около два месеца, затрудненията при хранене и говорене от около един месец, престоят в болнично заведение само 2,5 дена и изписването на ищеца в добро общо състояние. За неотносимо и преклудирано е счетено възражението, че по делото липсват доказателства дали ищецът е получил застрахователно обезщетение за увреждането, тъй като в публично съдебно заседание, в което касаторката е присъствала лично и е била представлявана от адвокат, обстоятелството е било изяснено и не е имало възражения или доказателствени искания. Не е споделено виждането на касаторката за неправилно приложение на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, като е цитирана практика на ВКС, и е посочено, че касаторката, упражняваща родителските права върху делинквента, и живееща с него, не е присъствала на инцидента и съответно не е имала възможност да попречи на сина си да извърши деликта, но преди настъпването на инцидента не е изпълнила в достатъчна степен задължението си по възпитанието му, щом като се е стигнало до този неблагоприятен резултат.