за задължителната сила на влязлата в сила присъда или споразумение по наказателно дело за гражданския съд по иск за обезщетение за вреди; и по материалноправните за задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват надзор по отношение на малолетните деца и подходящ контрол на поведението им (и включва ли се задължението да предотвратят действията на детето с огнестрелно оръжие или други общоопасни средства); допустимо ли е родител да претендира обезщетение за причинени имуществени вреди от малолетното му дете, (спрямо което той има задължението да контролира и надзирава и е имал възможност да стори това, но не го е сторил); отговаря ли родителят за действията на малолетното си дете, извършило деликт, който той е можел да предотврати и какъв е обемът на тази отговорност, ако в причиняването има съпричиняване и друго лице; какъв е обемът на съпричастност от страна на родителя на малолетния извършител на деликта, който той е можел да предотврати, ако към наказателната отговорност е привлечено само наказателно отговорно лице, създало по небрежност възможност на малолетния да извърши фактически деликта; щом не е упражнил родителски контрол над детето си – извършител на деликта, налице ли е виновно поведение от негова страна и носи ли той имуществена отговорност при условията на чл. 48, ал. 1 ЗЗД и следва ли това да се отчете при определяне на съпричастността към изпълнителното деяние и да се отрази на размера на претендираното обезщетение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава на противоречие с ТР №******га практика на ВС и ВКС.