едновременно с предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. По последният по реда на изложението въпрос се поддържат едновременно предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Първият въпрос е формулиран така: „1. Каква е правната квалификация на иск за вреди причинени от малолетни?“. Въпросът не отговаря на общото и допълнителното изисквания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За обезщетяване на вредите, причинени от малолетно лице отговарят на лично основание лицата по чл. 47, ал. 2 ЗЗД. Крайният извод на състава относно пасивната легитимация на ответниците по иска не се отклонява от разрешенията, обосновани в т. 4 ППВС №7/30.12.1959 г. Действително при обсъждане на квалификацията на претенциите е посочена и нормата на чл. 48 ЗЗД, но в случая ответниците като родители на малолетното лице, причинило непозволено увреждане съвпадат с лицата по чл. 47, ал. 2 ЗЗД, поради което изводите за имуществената отговорност не обуславят промяна в правните изводи, приети в обжалваното решение относно активната и пасивна материалноправна легитимация на страните по спора, респективно поставеният въпрос няма значението на обуславящ и не е релевантен за селектиране на касационната жалба /в този смисъл са разясненията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Не е налице и изтъкнатото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поддържано с доводите, че неправилната правна квалификация на иска освен по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предполага наличието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ЗЗД. Недопустимо е едно и също твърдение за нарушение на закона да се въвежда като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и като основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като същите са самостоятелни фактически състави и не могат да се прилагат кумулативно. Освен това квалификацията на иска е основание засягащо неправилност на акта поради неточно тълкуване и прилагане на закона, поради което е извън хипотезите по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.