от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и че атакувното решение е недопустимо и очевидно неправилно. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на атакуваното въззивно решение във връзка с въпроса дали решение, постановено по искова молба, заведена през февруари 2017 г. от лице, за което е прието в същото решение, че към 30.11.2016 г. не е могло да разбира и ръководи постъпките си, е допустимо, респективно дали ищецът е разполагал с надлежна процесуална легитимация. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална представка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Надлежна страна в исковия процес е носителят на правото на иск за разрешаване на правния спор. Носителят на правото на иск е носителят на материалното право, накърнено от правния спор. Процесуалната легитимация на ищеца е абсолютна положителна процесуална предпоставка, ако тя липсва – липсва и правото на иск, поради което съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, ето защо наличието действително обуславя допустимостта на иска. Формулираният от касатора въпрос обаче не засяга проблема за процесуалната легитимация на ищеца, а този за процесуалната му дееспособност. По арг. чл. 28 ГПК пълнолетно лице е дееспособно до поставянето му под запрещение, включително и да предяви иск за унищожаване на сделката поради невъзможност да разбира и да ръководи действията си. Поставянето под запрещение след подаване на исковата молба е правно ирелевантно – запрещението действа занапред, а унищожението с обратна сила. В случая са налице данни, че едва с решение, постановено по гр. д. №25/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 04.05.2017 г., С. Г. В. е поставен под запрещение. Вторият въпрос отново се отнася до доводите за недопустимост на атакуваното решение, а именно: допустимо ли е решение, потвърждаващо недопустим първоинстанционен съдебен акт, допустимо ли е при наличие на оплакване във въззивната жалба за недопустимост на съдебен акт, поради липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца въззивната инстанция изобщо да не докладва и да не забележи и коментира и да не се произнесе по същото, като постанови по този начин също недопустим съдебен акт. Смислово въпросът преповтаря тезата на касатора за недопустимост за въззивното решение, поради което не следва да се излагат допълнителни мотиви. Следващите въпроси са: законосъобразни и справедливи ли са по отношение на третото добросъвестно лице съдебни актове, в които се дава превес на тезата на упълномощителя без изобщо да се зачете наличието нa пълномощно, което изцяло отговаря на правилата на чл. 37 ЗЗД и сл. и е изготвено съгласно гл. 52 ГПК „Нотариални производства и нормата на чл. 41 ЗЗД и не се ли застрашават правната сигурност в гражданския оборот, съдебни актове, в които пред правата на третите лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника и са се доверили на това, което упълномощителят е изявил в пълномощното, се предпочетат правата на представлявания. Те не могат да послужат като общо основание за допускане до касационно обжалване, тъй като от една страна са формулирани общотеоретично, а от друга съдържат в себе си оспорване на крайната воля на въззивния съд. Нещо повече повдигат се питания за правата на третите лица, договаряли с пълномощника, действащ без представителна власт, които не са били предмет на настоящото производство и са обусловили решението по спора. За тези лица в материалното гражданско право е предвиден защитен механизъм, по който да получат удовлетворение за накърнените си права, вследствие на решение, с което признава недействителност на сделка, сключена от пълномощник, действащ без представителна власт. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване, поради това е излишно да се коментира дали са налице специалните предпоставки. За настоящият състав не съществува съмнение за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Липсва основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на касатора във връзка с претендираното основание.