1. Обстоятелството, че упълномощаването е и за дарение има ли отношение към преценката за наличие на намерение на представляващия, действащ и за себе си, за увреждането на представлявания, и следва ли представителят да съобрази избраната от него сделка с условията за нейната валидност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №934/13.09.2010г. по гр. д. №3657/2008г. на ІV ГО и решение №361/16.11.2011г. по гр. д. №1077/2010г. на ІV ГО. По въпросите 2. Могат ли решаващите изводи на съда да се основават единствено на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели, единият от които е в близка родствена връзка със страна по делото (зет на ответницата), а другият е в трудово-правни отношения с дъщерята на ответницата, 2а. Длъжен ли е съдът да направи анализ по отношение обективността и достоверността на техните показания и да посочи от кои други данни по делото се подкрепят те; 2б. Длъжен ли е съдът, когато в мотивите си пресъздава свидетелските показания, да се придържа стриктно към заявеното от свидетелите, твърдят противоречие с решение №136/30.10.2020г. по гр. д.№4746/2019г. на ІІІ ГО и решение №800/22.03.2011г. по гр. д.№776/2009г. на ІV ГО. Формулират и въпроса 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички наведени от страните доводи и възражения, да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за който твърдят, че е налице противоречие с решение №25/27.04.2022г. по гр. д.№2686/2021г. на І ГО и решение №217/09.06.2011г. по гр. д.№761/2010г. на ІV ГО. Според касаторите по въпроса 4. Когато на представителят е предоставена възможност да договори продажната цена, длъжен ли е той да осъществи представителната власт с грижата на добрия стопанин, която означава да продаде имотите при средна пазарна цена и следва ли предоставената с пълномощното свобода на договаряне да се тълкува като възможност представителят да бъде ощетен, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №439/20.03.2012г. по гр. д.№23/2011г. на І ГО, решение №50172/10.10.2022г. по гр. д.№4145/2020г. на ІІІ ГО и решение №223/27.03.2009г. по гр. д.№6158/2007г. на І ГО. Формулират и въпроса: 5. Когато в първоинстанционното производство по искане на ответника са допуснати свидетели без съдът, въпреки направеното от ищеца искане, да изясни какви релевантни факти те ще установяват и какво е значението им за изхода на делото, както и без да посочи в доклада, че съдът ще издирва умисъл у ответницата да навреди на представляваната, длъжен ли е въззивният съд да поправи този пропуск, като даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, за който твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 2 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.