1/От кой момент започва да тече двумесечният преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът не е получил писмена покана от разпоредилите се със своите идеални части съсобственици и какво е значението на знанието на съсобственика относно намерението на останалите съсобственици да извършат разпореждането. 2/ Как се ценят противоречиви свидетелски показания относно момента на узнаване на разпоредителната сделка от съсобствениците и на коя група свидетели следва да даде вяра съдът, когато по отношение на всеки от свидетелите са налице предпоставките на чл. 172 ГПК – на показанията на непосредствено възприелите факта или на тези, чиито показания не съдържат данни за този факт. 3/ Длъжен ли е въззивният съд да зачете и в коя негова част доказателствената сила на съдебния протокол, съставен от първоинстанционния съд. Кога обясненията на страната по чл. 176, ал. 1 ГПК съставляват доказателствено средство, на което съдът може да основе изводите си. Жалбоподателката счита, че тези въпроси попадат в обхвата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.