„1. До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните; Съдът следва ли да тълкува всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки; 2. Когато е установено, че изпълнението е осъществено след срока за изпълнение, кой следва да твърди и докаже, че закъснението е резултат от непреодолима сила или забава на кредитора; Длъжникът ли следва да релевира и установи непреодолимата сила или забавата на кредитора или кредиторът следва да идентифицира конкретните обстоятелства, довели до закъснението, за да демонстрира, че те не са нито непреодолима сила, нито негова забава като кредитор; 3. Може ли да се претендират пропуснати ползи при продажба на продукти, например електрическа и топлинна енергия, вода и подобни, като се изхожда от обичайните пазарни условия, ако количеството, което ще се реализира, не може да бъде точно определено“. За въпросите по т. 1 и т. 2 касаторът твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на ІІ т. о., решение №81/07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на І т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на І т. о., решение №80 от 03.05.2018 г. по гр. д. №2560/2017 г. на ІV г. о., решение №16/09.03.2016 г. по гр. д. №6670/2014 г. на І г. о., решение №95/21.07.2016 г. по т. д. №1280/2015 г. на І т. о., и решение №164/03.02.2016 г. по т. д. №1890/2014 г. на І т. о., а за третия въпрос - че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.