1. В хипотезата на прехвърлени с договор за цесия няколко самостоятелни вземания, налице ли е СПН по отношение валидността на договора за цесия относно всички прехвърлени с него вземания, при наличие на влязло в сила решение, с диспозитива на което е приет за неоснователен осъдителен иск за присъждане само на едно от тези вземания, като единствено в мотивите на това съдебно решение е възприето, че договорът за цесия е изначално нищожен. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както във въззивната жалба, така и в отговора по нея, както и всички събрани доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, които са меродавни за установяване на релевантните факти от значение за правния спор. 3. Изискуемостта на вземания за СМР, извършени по чл. 59/чл. 61 ЗЗД, приети със съставен протокол по Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ, възниква ли след тяхното фактическо изработване, от който момент започва да тече давностен срок или настъпва от датата на тяхното приемане, от която дата започва да тече и давността по чл. 110 ЗЗД. 4. От кой момент се считат за изискуеми и започва да тече давностния срок за вземания за приети СМР, извършени в хипотезата на чл. 59 или чл. 61 ЗЗД, за чието приемане е съставен протокол по Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ – от момента на тяхното извършване или от датата, на която са приети със съответния протокол. 5. В хипотезата на извършени значителен на брой СМР над поръчаните по формален договор за строеж по смисъла на чл. 160 ЗУТ, които обаче са задължителни за въвеждане в експлоатация на строежа, от коя дата по см. на чл. 114 ЗЗД, вземането за стойността им е изискуемо – от датата на фактическото извършване на всяко едно СМР или от датата, на която с писмен документ, съставен по реда на чл. 7, ал. 3 Наредба №3, обеднелият предава /като изпълнител на СМР над поръчаните/, а обогатилият се /като възложител на всички СМР/ индивидуализира по обем и цена отделните извършени допълнителни СМР и ги приема. 6. В хипотезата на извършени значителен на брой СМР над поръчаните по формален договор за строеж по смисъла на чл. 160 ЗУТ, които обаче са задължителни за въвеждане в експлоатация на строежа, формалното изявление направено по реда на чл. 7, ал. 3 Наредба №3 от обогатилия се /като възложител на всички СМР/, с което индивидуализира по обем и цена отделните извършени допълнителни СМР и ги приема, има ли характер на признание по см. на чл. 116, б. а ЗЗД. 7. Следва ли да се приложи по аналогия т. 2 ТР №3/22.04.2019 г. по т. д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, когато предмет на делото е една от паричните претенции, прехвърлени с договор за цесия, при наличие на влязло в сила решение между страна в процеса и праводател на другата, с което е отхвърлена претенция за друго вземане, прехвърлено със същия договор, поради нейната неоснователност. По отношение на първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.