1/При направено възражение за липса на облигационна връзка между страните, следва ли въззивният съд да се произнесе първо по него и след това да разгледа доводите на другата страна за нищожност, евентуално за унищожаемост на договора; 2/ Допустимо ли е при развален по реда на чл. 87 ЗЗД договор, да се разглежда иск за неговата унищожаемст; 3/Следва ли да се счита за потвърден, на основание чл. 35, ал. 2 ЗЗД, унищожаем договор, когато от доказателствата по делото се установява, че страната поискала унищожаването му, преодоговаря съществени клаузи от него и го изпълнява; 4/ Налице ли е „измама при сключването на договор, когато в него е декларирано обстоятелство, което публично може да бъде проверено и не влече ли това обстоятелство договорна отговорност, а не унищожаемост на договора. По тези въпроси се поддържа, че въззивният съд е формирал изводите си в противоречие със задължителната съдебна практика, че същите са противоречиво разрешавани от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.