обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по възражението, че искът по чл. 29, ал. 2 ЗЗД е погасен по давност? 2. Длъжен ли е съдът да направи самостоятелни фактически и правни изводи, като разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните, и да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност? и 3. Налице ли са предпоставките за процесуалната тежест по чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК, когато страната, задължена от съда да представи оригинала от документа, приет по делото в заверен препис, е представила официално заверен препис от документа? И по тези въпроси касаторът обосновава общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноските по делото.